Jump to content

VII. Моите спомени за Учителя и Рила 1.Изтърбушените раници от кучета


Recommended Posts

1. Изтърбушените раници от кучета

След заминаването на Учителя през 1946 г., голяма група от Братството посещава лагера на Седемте езера. Решихме и ние, малчуганите, с брат ми и Димитър Тодоров - син на Гледача, да отидем на езерата. Приготвихме раниците си с хляб и малко храна и застанахме на Цариградско шосе на стоп. Там се качихме на един военен камион, който ни закара в Самоков, Оттам - друг, и пристигнахме вечерта в Говедарци. Видяхме, че след Говедарци има голяма светлина около Почивния дом на печатарските работници и решихме там да преспим. Легнахме до сградата и сложихме раниците си вместо възглавници.

През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба. Станахме и гладни тръгнахме към езерата. Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера. Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя. Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на лагеруването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме с каквото можем в общия живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...