19.Втора зимна екскурзия до Седемте рилски езера

[Светулка]

19. Втора зимна екскурзия до Седемте рилски езера

Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут. Преспахме на хижа „Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока хижа „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро. Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо. Митко се спусна със ските и аз веднага потеглих след него и го настигнах. Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко. В това време мъглата се вдигна и ние видяхме на разстояние повече от 2 км. второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за хижа „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула.

Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив. Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и студено. Отидохме на билото на зелени рид и се спуснахме към Езерото на Чистотата. Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах. Отидохме на хижата и седнахме да обядваме на пейките на слънце. Като се нахранихме, аз не можах да стана, понеже коляното ми се беше подуло. Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха. На другия ден сутринта тръгнахме надолу. През нощта валя дъжд и снегът беше заледен. Тримата се спуснаха бързо надолу, като се състезаваха, а аз по-бавно се спуснах до първото езеро и стигнах до просеката, по която не се виждаше никакъв клек - снегът беше над 2 метра. Един час след тях, в 9 часа, бях на хижа „Вада", където моите приятели се припичаха на силното слънце. Спуснах се по заледения път, успях да се кача на автобуса и се прибрах в София.