26. Прожекторът от Молитвения връх

[Светулка]

26. Прожекторът от Молитвения връх

През 1998 г. бяхме рано на езерата и участвахме в общия живот. Срещнахме се с много приятели и се проведоха хубави разговори. Ние се хранехме самостоятелно, като си готвехме на газов котлон. Една голяма група от лагера ходихме до връх Острец. Там обядвахме, а съществата ни чакаха да свършим обяда и заваля дъжд и падна гъста мъгла.

Ние тръгнахме по билото към пътеката, водеща от връх Дамга по Седемте езера. Мъчно стигнахме до нея в мъглата и дъжда. Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „Фир Фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени.

Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10-15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш.

Празникът на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседа, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции. Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен и се раздаде безплатно топъл хляб. Когато си тръгнахме на 21 август, след натоварването на конете заваля дъжд с град. Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюр фен". Още по баира над първото езеро дъждът намаля и спря. Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на хижа „Вада", където конете докараха багажа, и се прибрахме в София.

Рила, тази диадема на България - позната и неповторима и винаги малко непозната и различна в своите прояви и характер. При всяко посещение човек винаги намира в нея нещо ново, красиво и незабравимо, което дълго време свети в съзнанието и научава нещо ценно за живота.