Jump to content
Ани

6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев

Recommended Posts

6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев

На 19 юни, неделя, 10 часа сутринта ще се държи
Паметна служба и реч
за 75 годишния юбилей в свръзка с дейността на севлиевския гражданин,
покойния Гаврил Илиев, Методисткия Пионер в България.
Поканват се всички. Вход свободен.
Методизмът, който е проявявал своята християнска евангелска дейност между нашите българи, датира още от преди Освобождението на България и е тясно свързан от самото си начало с едно име, името на един Българин, пръв български евангелист, пръв български Методистки Библейски книгопродавец и пръв български Методистки ръкоположен пастир. Този българин е Гаврил Илиев. Името му е записано в историята от историка М. Дринов, записано в английската книга The Turk-и в една доста обемиста брошура от г. Марангозов от с. Ново село, дето е престоял доста време - поради клането и изгарянето на това село от турците. Този българин е отдавна покойник и гроба му е в гр. Севлиево, тоже отдавна забравен.
Тоя човек, Гаврил Илиев, който, може да се каже, става баща на евангелизма в България, е роден в гр. Берковица на 8 ноември 1821 г. От детинство под влиянието на своята набожна баба пораснал и станал благочестив и набожен младеж. С вяра и молитва е живял. Като такъв той се проявява в гр. Татар Пазарджик. Там е бил търговец-занаятчия. След това се преселва в гр. Сливен, гдето разширява търговията си и става виден търговец. През това време му попада на ръка едно Евангелие. С него хранил душата си и се просвещавал. Естествено надарен с богат ум, благословен от евангелска мъдрост, Евангелието повлиява живота му. Това евангелско влияние се разпространило на широко и докоснало мнозина негови познати. Въпреки, че не се знаело между тях, що значи протестантство, все пак влиянието му се разчуло и се питали: що значи това ново учение! Духовните власти се заинтересували в него. И ето, един ден той бил заставен да се яви на църковен съд в митрополията пред тогавашния гръцки владика. От тая полемика и разпит се видяло, че Гаврил Илиев е вещ в Писанията и влиянието на Евангелието е всадило у него вярата в Бога и непоколебимо убеждение в Истината в Христа Исуса. Владиката спрял, и вместо да го упреква, казал му: "Разбрах, що е с тебе станало, имай го за себе си това, което си научил, но не казвай на други". Това станало в 1852 година, 25 март.
След това той разширил търговията си в Цариград. През време на Кримската война той е станал доставчик на френската армия до 1854 г. Около 1857 г. той отишъл в гр. Шумен на панаира, по търговия. Там, за негово щастие, той се срещнал с мисионерите Д-р A. Л. Лонг и Притиман. По после препоръчан от Д-р Хамлин - Цариград, той се свързва тясно с Д-р Лонг. Ликвидирва с търговията си в Сливен и Цариград. Купува си свой собствен кон и мишинени дисаги. Снабдява се с Библии и Евангелия и по този начин става първия Български Евангелски Методистки Библейски книгопродавец. За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и долини - от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася евангелска просвета из народа ни. След като придобил ценни опитности в работата си и живота си, бива призван и ръкоположен за пръв редовен методистки пастир.
В Ямбол, на 1863 г., е наречен протестант.
Като пастир е работил в Русе, Свищов, Търново, Габрово и много други села и градове. На много места са го зовели Даскал Гаврил. Най-после се установява в гр. Севлиево, дето прекара останалата своя и последна пастирска дейност. Краят на живота му наближаваше. Вярата го крепеше. А и мъдростта, здравото разсъждение, чудесната му памет не го напуснаха до последните дни на живота му.
Почина в Господа на 9 февруари 1909 г., навършил цели 88 години и няколко месеца. Години пълни, често пъти, със скърби и мъчнотии, но изживени с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години. Погребан е в Севлиевските гробища.
Има живи свидетели за неговото благочестие, проповядване и жива вяра, както в Севлиево като многогодишен гражданин - още и от живия негов личен приятел и общественик г-н А. С. Цанов (91 годишен старец, първия инициатор и виновник за основаването на Българското Евангелско Благотворително Дружество в България). Севлиево, юни, 1932 г. Цв. Цветанов - Пастир на църквата

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×