Jump to content
Ани

6. Библията на Учителя

Recommended Posts

6. Библията на Учителя

Фототипно издание 2000 г.

Как се издаде фототипно Библията на Учителя - Петър Константинов Дънов,

с която той изнасяше 22 години беседите си в Школата

Светозар Няголов

След заминаването на Учителя на 27.12.1944 г. държавата конфискува вещите му, като запечата с восък и печат приемната и Горницата. От общината разбрахме, че дрехите и вещите му ще бъдат предадени на магазини за вещи втора употреба. Приятели отидоха при кмета и го попитаха на каква сума са оценени вещите на Учителя. Той им отговорил: "На 165,000 лева". За един ден приятелите от Братството събраха казаната сума и я внесоха в общината. На другият ден дойдоха служители от милицията, махнаха печатите и ни върнаха ключовете, които бяха взели. Ръководителите на Братството вземаха по един костюм от Учителя, а на останалите вещи се направи подробен списък и се разпределиха по апартаментите, в които трябваше да се занесат на съхранение. Предварително беше проучено къде има условия да бъдат занесени и дали братята и сестрите желаят да ги съхраняват. Вземахме голям камион, в който натоварихме вещите, както бяха разпределени по списък, да ги занесем в определените домове. В камиона бяхме: Гради Колев Минчев, Игнат Котаров, Георги Йорданов, Драган Петков, Панталей Карапетров и аз.
Например, в сестра Мария Аркадиева занесохме печката на Учителя, няколко шкафчета, масички, столове, картината на Агарта и други В брат Борис Шаров библиотеката на Учителя с 16 библии, книги на други езици, беседи, картината на цветната Пентаграма и други.
Занесохме определеното и в много други братя и сестри. До вечерта изпразнихме камиона. Приятелите, приели вещите се задължаваха да не казват на никого какви вещи от Учителя има в тях.
Братството премина през много перипетии: инкриминиране и изземане на беседите, многобройни обиски, гонение, но вещите на Учителя се запазиха благодарение на дискретността на нашите братя и сестри. След 1989 г. повечето от възрастните братя и сестри, които съхраняваха вещи на Учителя си заминаха и наследниците им дойдоха при мен да върнат вещите, които съхраняваха, понеже аз бях един от групата, която ги разнасяше, останал жив.
Отидох при брат Сава Симеонов Костов и го помолих да определи 2-3 стаи, в които да сложим вещите на Учителя от приятелите, които са ги съхранявали. Той се съгласи веднага и аз съобщих на приятелите да ги докарат с камионетки до дома на Савата, където ги стоварвахме и занасяхме в определеното им място.
Багаж докара сестра Красимира Аркадиева, след нея Николина Шарова докара библиотеката на Учителя, картината на цветната Пентаграма и други. Разгледах книгите от библиотеката на Учителя и забелязах, че я нямаше Неговата Библия, подвързана с кожена подвързия от брат Гавраил Величков, за която той ми е разказвал подробно. Аз не отидох при Николина да я питам къде е Библията.
На 21.12.1991 г. Учителят ми се яви и каза да взема Неговата Библия, която се намира в Мария Кисьова, която гледаше брат Борис, защото на другия ден Борис ще си замине от този свят и аз много мъчно ще я взема след това. Няколко месеца преди Николина да ми предаде вещите на Учителя, Мария Кисьова, която ходила при нея и разбрала, че Библията на Учителя е в тях, я поискала и я взела.
Отидох в дома на брат Борис и поисках от Мария Кисьова да ми даде Библията на Учителя. Тя изненадано ме попита: "Ти откъде знаеш, че Библията на Учителя е в мен?" Отговорих й, че знам, взех Библията и я занесох в дома на Савата и я оставих при книгите от библиотеката на Учителя.
1998 година ми наредиха да отпечатам фототипно Библията на Учителя, като учебно помагало за приятелите, заедно с всичките негови бележки и картини, нарисувани към определени стихове на български, английски, ватански и староеврейски.
В края на годината занесох Библията в печатницата на Димитър Леков, където бях отпечатил малките книжки: "Житен режим", "Пентограма", "Евреите" и други. Неговият печатар ми стана приятел и ми каза, че Леков няма да може да ми напечата Библията както трябва, а тогава той напусна печатницата и отиде другаде да работи.
Аз дадох на Леков 4 милиона лева, някои от които пари ми бяха дадени от чужденци, посетили лятната школа на Седемте езера в долари, лири, франкове, марки. Поисках да ми напечатат мостра.
Аз я взех и видях, че на напечатаната страница от Библията е на по-малък по размери лист и нямаше поле покрай печатния текст. Веднага разбрах, че той няма да ми напечата Библията и отидох в съседна печатница, където работеше моят съсед Божидар от детските години, но ми отказаха, понеже не печатали такива големи книги.
Насочиха ме към печатницата на Книжната борса, където ми дадоха оферта и където постоянно печатаха големи книги и библии. Искаха ми около 20 милиона лева - много пари за мен. Тогава отидох при Панчо Цекин, при когото работеше Стефан Кирляшев, който ми вкарваше в компютъра книжките за печат и ми правеше паусите, и от неговата фирма - ИК "Виделина" печатах книжките си. Панчо Цекин с фирма "Аси" прегледа мострата на Леков и каза, че трябва да има поле навсякъде и той ще я напечата както трябва.
Вземах Библията от Леков и я дадох на Панчо. Сканираха я изцяло наново, тъй като Леков не ми даде паусите, които беше направил. Започнаха да печатат и ми дадоха да видя отпечатаните страници - бяха много добре отпечатани, с нормално поле отвсякъде. Поисках си парите от Леков и той ми върна 2,5 милиона лева, а останалите 1,5 милиона отказа да ми ги върне.
Отидох при една моя позната - прокурор в Градския съд - София. Тя го извика и пред нея той ми отказва да ми върне парите и трябваше да го съдя. Учителят ми се яви насън и ми каза да не се съдя и аз го оставих. Каза ми, че пари, дадени за духовна работа, които не са от десятък отделян с любов, не помагат на работата, а още повече и хората, които са ги давали са вложили мисъл да не успее това, което работя. Затова, след това аз избягвах да използвам пари, дадени ми от чужденци.
Сестра продаде имот за 10 милиона лева и ми услужи с 6 милиона лева, за да се напечата Библията, които аз по-късно й ги върнах.
Непозната сестра ми даде 500 хиляди лева за отпечатването и не си каза името и след това не съм я виждал.
Помогна ми и сестра ми Величка.
Панчо Цекин ме изчака за плащането. Успях да събера 15 милиона лева за отпечатване на Библията и ги предадох на Панчо.
Библията излезе от печат в 2000-та година и я пуснах в продажба. В отпечатването на Библията участваха много хора, събрани от великата задача да работят в единомислие и любов.
Брат Петър Вангелов написа отлична монография: "История, значение и сила на Цариградската българска Библия от 1871 година".
Брат Асен Чилингиров даде извадки от Словото на Учителя, написани под заглавието: "Учителят за библейското слово".
Библията се сканира чисто без написаните и нарисуваните картини от Учителя, като последните са поместени на трето място в Приложението към Библията: "Бележки и означения от личната Библия на Учителя". Аз разчетох написаните текстове от Учителя на български език, написах ги и ги дадох да се впишат в Приложението. Текстовете на английски и староеврейски бяха преведени от професор Петър Велинов и вписани в Приложението. На четвърто място е даден "Кратък речник на остарели и чужди думи, употребени в Библията".
Тази Библия е станала в резултат на усилената и безкористна работа на преводачите: д-р Елиас Ригс, д-р Алберт Лонг, Христодул Костович и Петко Рачов Славейков, работили върху превода от 1859 г. до 1871 г.
Да бъде благословено великото им дело!
В напечатването на Библията участвуваха и много други приятели с идеи, практическо участие и даване на материали. Така се отпечата фототипно тази уникална Библия, с която Учителят изнесе почти всичките си 7777 беседи при своето пребиваване на земята във физическо тяло между нас. Библията, отпечатана с бележките и означенията направени от Учителя, носи част от вибрациите на аурата Му и може да помага на приятелите при трудните положения, в които често изпадат. Със силна вяра Библията се поставя под възглавницата на която спи притежателя й, и трудните му въпроси лесно се разрешават, като преспи няколко дена с нея.

Бележка на съставителя на "Изгревът":

1. Авторът на този материал е Светозар Няголов.
 
2. Това бе моя идея, защото той осъществи отпечатването на Библията, която е ползувал Учителя. Накарах го да опише как я реализирал.
 
3. Тя ми беше обещана да ми се предаде от Борис Николов, но той не си удържа на обещанието. Тя попадна в други, накрая Светозар я взе от Мария Кисьова и я издаде.
 
4. Според неговите думи, той я предава в къщата на Сава Симеонов да се охранява. Но сега научаваме, че тя е изчезнала оттам.

Вергилий.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×