II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него

[Светулка]

II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него

Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище.

Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.

Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграмът, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език.

1. Сабята

При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко у е позволено и може да прави всичко, каквото пожелае, без да мисли за последствията.Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии в човека. Затова Учителят препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре.

2. Чашата

Като върши насилие, човек ще си научи урока, рано или късно, понеже законът е: „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон, човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Не всякога човек може да разбере каузалността в живота: от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки.

Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната и големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.

3. Книгата

Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека.

4. Светилникът

За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли.

5. Жезълът

Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога.

В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен.

И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграмът. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика.

Влизането във вътрешния кръг на Пентаграмът е началото на ученичеството.