Jump to content

IV. Центърът на Пентаграма


Recommended Posts

IV. Центърът на Пентаграма

Светая светих

След като измине външния и вътрешния кръг, ученикът има желание да се слее с Бога, да стане едно с него - последната задача от своята еволюция. Човек, овладял Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх - Истината /да познае Бога/ - най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божествени наредби, за кармата и вътрешната страна на живота. Ученикът минава в центъра на Пентаграмът - Божествения център, където пътят пак е илюстриран с картини: две преплетени змии, кръг, кръст и отворен нагоре полукръг.

Тук той отново минава през пет изпита. Очертани от петте планети, с които той е неразривно свързан на Земята. Това са Луната, Меркурий, Венера, Земята и подземното царство.

Отвореният полукръг представлява душата, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби.

Това е един дълъг процес, който за духовно издигнатия човек продължава най-много до 40-ия ден от смъртта, през което време той приключва всички сметки със Земята. Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и душата остава в него, в продължение на 20 или 30 години и тя изживява ужаса от разлагането на тялото. Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : "Ти бил ли си 20 -30 години в земята, да те ядят червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш? За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята.

Минаването през центъра на Пентаграмът е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най- страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него.

Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на Ума, Сърцето и Волята.

Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената „клинична смърт", в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят.

При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита:" Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал?" Бог успокоява душата и подготвя пътя и. Тогава, в зависимост от начина на живот, идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - в мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот.

Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: "Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убилчовек.

След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителят, преди да си замине от този свят, в една от беседите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона казва: "И аз търся път, за да премина."

Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братство в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина.

Учителят казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи три беседи - запалва три свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята."

При друг случай Учителят вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро?" Учителят му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителят, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата и - да и даде зелена улица направо за Света на Светлините. Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място.

Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на мъдростта - на главата над челото, като светлина.

При много случаи Учителят идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри.

Веднъж Учителят пита сестра Мария Тодорова какво желание има. Тя му отговаря: „Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителят и отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата и, която изтегля душата и, и отлита нагоре. Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев, сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля душата му от предната част на главата.

Змията е противникът - врагът, когото трябва да възлюбите, за да победите. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у себе си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане. Това е изпитът на Голгота - победа над низшата природа и личния живот. След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад.

Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича и е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва към нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели.

Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, направени в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот.

Учителят отбелязва, че много светии и учени са се гърчили пред филма на своя вътрешен живот, филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато душата осъзнае погрешките си и реши да ги изправи. Пред заминалия застава една комисия от ангели, които най-строго го съдят за всяка направена погрешка. Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителят и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство дисциплината, която желае. Значи велико нещо е човек да има благоволението на Учителя в невидимия свят, където всички същества изпълняват волята Му.

Много пъти в хилядите наши инкарнации ние сме държали тези изпити, стигали сме донякъде и в следващото прераждане пак сме ги повтаряли и продължавали оттам, докъдето сме стигнали. Много пъти сме връщани отначало. В продължение на 200 000 години ние сме се прераждали и работили, за да станем носители на петте велики добродетели - съвършени човеци на Петата раса и начатък на Шестата - Светеща раса, на Синовете Божии. Нашите неимоверни усилия ще се увенчаят с пълен успех и ще станем достойни ученици на Учителя - беззаветни служители на Новия живот, и ще преминем в по-висшата степен на развитие - светийската - да осветяваме пътя на грешните хора, или ангелската - да им служим и помагаме безкористно.

Около Пентаграмът има нарисувани три букви: В, У, Ж. Това са началните букви на думите: „Велико Училище на Живота".

Другото значение на буквите е: В - Вожд, ръководител в небето; У - Учител и Спасител или Вожд и Учител на Живота. Това са буквите на Христа, Който е Ръководител на Всемирното Бяло Братство, с което трябва да сме непреривно свързани. Буквата Ж в Пентаграмът показва живота, който трябва да се качи горе, при Бога. В цветния Пентаграм тя е качена едно ниво по-нагоре, вляво, под отвореното Око, а на нейно място е поставено летящото колело върху светещата сфера - Духът на Виделината, който ще примири всички низши същества от ада с Бога. В Шестата раса буквата Ж - Животът, ще бъде при образа на Учителя и нашият живот ще е едно с Неговия.

Учителят казва: „Отсега нататък между вас и Мен няма да има никаква раздяла. Ще работим заедно през вековете."

В Пентаграмът между катетите на големите ъгли се образуват пет малки равнобедрени триъгълника, в които е написана по една цифра.

Числото 1 е на върха при Истината, над който е ясносиният цвят - на духовния човек. Духовен човек е само онзи, който живее и се движи в Истината. Баща на лъжата е дяволът. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграмът с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния.

Числото 2 е на върха на Любовта, където е яснорозовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - скъса връзката с любимия си човек, заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разтройство.

Числото 3 е при върха на Мъдростта, където свети ясножълтият цвят и влияе на ума. Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, започваедна голяма вътрешна борба, в него се явяват две еднакви по сила и противоположни по същност мисли - той полудява. Отричането на Бога води към лудост.

Числото 4 е при върха на Добродетелта, където е цветът на узрялото жито, и символизира краката и тялото. Когато човек наруши принципа на Добродетелта, заболяват краката му, някои части от тялото се схващат и почти спира физическото му движение.

Числото 5 е при върха на Правдата, където е яснозеленият цвят, който влияе на жлъчката, черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...