Jump to content
Светулка

5. Великата разумност движи цивилизацията

Recommended Posts

5. Великата разумност движи цивилизацията

"За името ми". 16 беседа от Учителя, държана на 20 май 1923 г., София. - В: Дънов, П. Петимата братя. София, 1949, с. 56, 58-59

Според мене, всеки си има по един Христос на земята, в когото вярва. Той може да бъде в мъжка или в женска форма. Важно е, че от него очаква своето щастие. Казвам: Нито една жена, нито един мъж не е в състояние да ви направи щастливи. Не че не желаят, но не могат.Никое управление не може да ви направи щастливи. Кой държавник не иска да тури ред и порядък в своята държава? Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи. - Защо няма щастие на земята ? - Защото хората са прекъснали връзката си с Бога . Техните идеи са механически, прикрепени с обръчи. Значи връзката между идеите им е неустойчива. Това ги прави недоволни и нещастни....

Без страдание нещата не се наместват. Обаче това не е същественото предназначение на страданието. Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов . Който не страда, не може да опита и познае любовта. За да опиташ любовта, първо ще минеш през страданието. Това е контраст, но контрастите са необходими.

„Аз ще му покажа, все що има да пострада за името ми." Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: „Аз ще нанеса тези страдания на него, ще му покажа все, що има да пострада за името ми." Сегашните народи не са ли в положението на Павла? Кой народ, при реализиране на своите идеали, не е пострадал? - Българите, например, постигнаха ли своите идеали? Един българин ми казваше: „Ние като народ не съзнаваме своите интереси. В това отношение, главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат пред вид първо своите интереси." Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести.

Един българин, на име Стоян, си правил колиба. Като я докарал до едно място , трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? - Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга? - Мога - Подръж тази греда, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа. Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не могъл, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси.

Помнете: В живота и в природата има други фактори , други сили , които решават въпросите , а не човек . Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас. Малките народи не могат да определят съдбата си. Може ли малкият народ да бъде политически фактор? Без да иска, той е в зависимост от големите сили. - Защо - Няма средства, пари няма. Без пари той е икономически затруднен. Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката." Без пари нищо не става. Затова се казва, че без пари не може. Изобщо, големите народи управляват малките. Зад големите народи пък има други сили и фактори , които направляват техния живот и съдбините им. Проследете историята, от дълбока древност досега, да видите кой голям народ е постигнал целта си. Де е Египет със своята култура? Де са Асирия и Вавилония? Те бяха велики сили. Да дойдем до по-новите време. Де е Римската империя? Дотук спирам,няма да разглеждам новите времена.

През всички времена и епохи, една велика разумност е движила цивилизацията и културата на народите . Тази сила е вървяла от Египет, минала е през Асирия и Вавилония, образувала една крива линия. После минала през Гърция, оттам в Рим, докато стигнала до Франция, Германия, Англия. Оттам тази вълна отива в Америка, после в Русия, за да се върне пак в Египет. Днес всички европейски народи се стремят към Египет. Азия е опорната точка на това движение.

„Аз ще му покажа все, що има да пострада за името ми." Да пострадаш за Божието име, това е идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място. По какво се познава, че животът на даден човек е уреден? Питам: По какво се познава, че едно плодно дърво живее? - По това, че то цъфти, връзва плод, и плодът узрява. Следователно , ако човек не цъфти и не дава плодове , животът му не е уреден . И без да цъфти и връзва, дървото пак съществува, но постепенно изсъхва и животът в него престава да тече. Също така има два вида хора: едните страдат, но цъфтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват. Следователно, те са изложение на изсъхване. Те могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×