Jump to content

1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени


Recommended Posts

1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ

(25.03.1850, Котел-24.04.1939, София)

1.1. Лични спомени

А) Автобиографични бележки Християнски сеят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141-142.

Ст. Томов

Роден съм в гр. Котел на 25 март 1850 г. Първоначалното си образование получих в родния си град. През 1862 г. д-р A. Л. Лонг, първият мисионер, който положи основите на евангелското дело в Северна България, издействува да бъда приет със стипендия в английското училище в остров Малта* //* Заб. Роберт Колеж не беше още отворен.// и в началото на м. октомврий същата година заминах през Цариград за остров Малта и постъпих в английската колегия. В училището заварих други двама българи: Никола Стойчев от Шумен и Петър Матеев от Котел.
През лятото на 1865 г. се разтури английската колегия в остров Малта и с другите българи ученици аз се завърнах в Цариград и от там в родния си град Котел. През м. септемврий, 1865 г. постъпих в Роберт Колеж и в 1869т. завърших курса на науките в тази колегия. След туй, в 1869-1870 учебни години учителствувах в гр. Ямбол и в 1870-1871 и 1871-1872 учебни години учителствувах в родния си град Котел.
От 1872 до 1874 г. бях секретар на английската болница в Галата, Цариград. През м. декемврий 1874 г. заминах за Америка, гдето пристигнах в началото на м. януарий 1875 г. и веднага постъпих в богословската семинария Дрю, щат Ню Джърси (DrewTeological Seminar, Madison, New Jersey). Завърших курса в 1877 г. със степента бакалавър по богословието (Bachelor of Divinity) и работих като пастир и проповедник в една селска методистка църква в Гилбертон, щат Пенсилвания.
През м. ноември 1878 г. бях назначен от Мисионерския Борд да работя в българската мисия и в началото на м. декемврий същата година тръгнах от Ню Йорк за България.
В Русе пристигнах в началото на м. януарий 1879 г. и бях назначен да почна проповедническа работа в гр. Търново, дето се установих в началото м. февруарий, същата година.
Работил съм като проповедник, пастир, учител в Свищов и като проповедник и пастир в Русе, Шумен и Варна.
Превел съм следните по-главни издадени от Мисията книги: "Съкратено Богословие", "Животът на Джон Уесли", "Християнско кръщение", "Животът на Исуса Христа и на Ап. Павла" от Сталери, "Огненият език или Силата на Християнството" и "Хомилетика" от Епископ Бърт. - Бил съм редактор на "Християнски Свят" петнадесет години. Сътрудничил съм и още сътруднича на "Християнски Свят" и "Зорница".

Б) На аудиенция при първия български княз Батенберг. В Самоков. Насилствено затваряне на Американското училище в

Свищов. Лични спомени Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141-142.

Д-р Ст. Томов

Един от американските мисионери, който успя да научи добре български и работеше успешно около осемнадесет години в нашата мисия, беше Благ Д. Ч. Чалис. Той най-напред в 1881 г. отвори в Троян поддържаното от Женското мисионерско дружество Американско девическо училище, което на другата 1882 г. биде преместено в Ловеч.
Трябваше да се построи училищно здание, но Ловешкия градски съвет правел спънки и не давал разрешение за това. Г-н Чалис беше принуден да ходи в София да действува при Министерството на вътрешните работи за добиване разрешение. Той ме повика от Свищов да го придружа в София и му помогна в тази важна работа.
На 28 февруари, 1882 г. пристигнах в Ловеч; Г-н Чалис ми разправи за шиканиите, които му правел Ловешкия градски съвет и как кметът отлагал издаването писмено разрешение за постройване училищно здание. Два-три пъти ходихме при кмета и все един и същ отговор получихме: съветът не се е събирал да разгледа въпроса; окръжният управител бил по обиколка из окръга. След два дена управителят ни прочете четирите главни точки на представения от кмета доклад по постройката на училищното здание. Давам тук тези точки като куриоз:
 
1. Откак дошли протестантите в Ловеч православните църкви останали празни;
 
2. Понеже от Освободителната (руско-турската) война насам има много бедни деца в Ловеч, то всички тези деца щели да постъпят в Американското протестантско училище и щели да станат протестанти.
 
3. Че откак дошли протестантите в Ловеч, много жени парясали мъжете си;
 
4. Че в Американското училище учителите учели децата да се не покоряват на родителите си.
Управителят ни заяви, че това са много глупави причини и прибави, че ще изпрати доклада до Министерството и не се съмнява, че отговорът на министъра ще бъде благоприятен за нас.
В София ние ходихме няколко пъти при г-на Начевича, тогавашния минйстър на вътрешните работи и при г-на Стоилова, тогавашния началник на политическия кабинет на Негово Височество и след няколко дена Ловешки окръжен управител получил телеграма от министъра в смисъл да издаде разрешение за изграждане на училищното здание.
През краткото си пребиваване в София по този случай ние се запознахме и с г-на А. Кох, проповедника на тогавашния княз Батенберг Г-н Кох ни издействува аудиенция при Негово Височество.
На 10/22 март 1882 г. ние отидохме в двореца и чакахме около половин час в приемната стая. Часът беше около 10:30 пр. пладне. Г-н Стоилов дойде при нас и ни каза, че Негово Височество ни чака. Негово Височество любезно ни подаде ръка и ме попита на френски, учил ли съм с г. Стоилов. Отговорих утвърдително. След туй ме запита за училището, което сме отворили в Ловеч. Обясних, че то ще бъде като Американското девическо училище в Самоков. Негово Височество каза, че посетил американските училища в Самоков и останал много доволен от тях и пожела добри успехи и на нашето училище. "Уверен съм, прибави Негово Височество, че във вашето училище няма да се преподава политика, както училището във Враца и в други места в Княжеството".
После Негово Височество се обърна към г-на Чалис и го попита на френски, колко години е в България, но като разбра, че г-н Чалис не говори свободно френски, каза му на английски: "You speak Englich of course" - Вие, разбира се, говорите английски? - След като разпита г-на Чалис за работата му в Мисията, Негово Височество казал, че много съжалява, дето народът обръща извънредно голямо внимание на политиката и отдаде това на липса на всякаква индустрия. Ние заявихме на Негово Височество, че нашата цел е да работим за нравственото и религиозно подигане на нашия народ и се надяваме, че ще имаме поне материалната подкрепа на всички просветени българи. Аудиенцията трае около 15 минути.
Използувахме случая да отидем за няколко дена в Самоков. Бяхме на гости у американския мисионер г-на Пор. Г-н Кларк, тогавашния директор на Мъжкото училище, ни разведе из новото, наскоро построено училищно здание, което още тогава имаше добра библиотека от английски и български книги, и физически и геологически кабинет. Присъствувахме във време на преподаване и на някои от по-горните класове и в двете училища и останахме крайно доволни.
Посетихме и дядо Матинчев, който е баща в Израила на Самоковското евангелско общество. Той ни говори за гоненията, които много години е търпял от самоковските граждани, но Бог му е помагал и го е крепял да не отпадне.
Насилствено затваряне на Американското мъжко училище в Свищов
В началото на м. ноемврий 1882 г. се отвори в Свищов Американско мъжко училище, отначало с първоначално отделение, а после и с класно. Уреди се и пансион за ученици от други градове и села из България. По-после се отвори и богословски отдел едва класа. От този отдел излязоха седем души проповедници, от които двама са се поминали, а другите пет души още работят като пастири в Мисията.
На 1 декември 1882 г. тогавашният Свищовски окръжен управител, ме запита, кога сме отворили нашето училище. Казах му, че своевременно поднесох на училищния инспектор официално известие за отварянето на нашето училище. Инспекторът беше уволнен и управителят временно заемаше службата му. Немалко изненадан останах, обаче, когато управителят ми каза, че между предадените нему книжа от бившия инспектор нямало подобно известие. Бившият инспектор, обаче, ме увери, че предал въпросното известие на управителя.
На другия ден управителят Сребров дойде в училището преди пладне и ни показа заповед от министерството за затварянето на нашето училище, "тъй като съществуването му било незаконно". Помолихме г-на управителя да бъде тъй добър и ни съобщи писмено тази заповед, и след един час получихме заповедта. На другия ден, на 9 часа пр. пладне аз лично занесох отговора на съобщената от управителя заповед. В отговора ние, учителите, молихме г-н управителя да ходатайствува пред г-н министъра да се отмени заповедта. Като прочете отговора, управителят каза, че понеже заповедта е ясна, то той ще затвори училището и ще арестува учителите. Отговорих, че за отговора на заповедта е отговорен г. Джонс, директор на училището, който е американец. "Не познавам американци", отвърна гневно управителя. Казах, че ще съобщя веднага решението му на директора и учителите. Додето да отида до къщата на директора и с него да се върна в училището, управителят и околийският началник с двама стражари се отправили към училището. Ние ги сварихме там и чухме учителите Пад и Икономов да обясняват и на околийския началник, че няма право да влиза в американско здание без разрешение от английския консул. Тогаз управителят извика на руски на драгуните: "Берите его" и последните поведоха г-н Икономов и мене към полицията, дето ни затвориха в една стая и ни освободиха вечерта.

В) След зората на Освобождението Зорница, Г. LI, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5.

д-р Ст. Томов

През историческата 1879 година - след Учредителното събрание и избирането на първия български княз от същото събрание във Велико Търново, когато княжество България почна да се организира, д-р Байнгтон, редактора, написа във в. "Зорница" редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България. По онова време имаше много малко вестници и почти всички бяха политически и малко-много свързани с образувалите се още през сесията на Учредителното събрание две политически партии - Консервативна и Либерална.
"Зорница" беше едничкият безпартиен самостоятелен вестник. Беше много разпространен тогава навсякъде из България, а особено в Македония, гдето рядко се получаваха други вестници. Не ще съмнение, че всичко това "Зорница" дължеше на вещото перо на Д-р Т. Л. Байнгтон.
В 1880 г. пишещият тия редове работеше като пръв евангелски проповедник във В. Търново. В този град имаше тогава около 150 абонати на "Зорница".
За голямо съжаление още в първите години на нашия политически живот партийните борби се развиха до крайна степен. Това изпъкна още в първия митинг, държан във В. Търново на 15 август 1879 г. На този митинг, който се откри от покойния Ст. Стамболов, и на който той държа буйна ораторска реч, с която се бламира тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов, присъствуващите на митинга гласуваха копие от прочетената резолюция да се изпрати не само на тогавашните политически вестници, но и на Княза. Пишещият тия редове присъствува на митинга и крайно възмутен от последната част на резолюцията, поиска думата и предложи да се не изпраща копие от резолюцията до Княза, обяснявайки, че от уважение към нашия още млад и неопитен държавен глава, ние не трябва да го вмесваме в нашите партийни борби. Това предложение не се прие.
Партийните борби продължиха след това и достигнаха до крайна ожесточеност. Те докараха първия преврат в 1881 г.
Като български вестник "Зорница" не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов. Разбира се, д-р Байнгтон се изказа против преврата; но той не засегна нито Княза, нито водителите на партиите.
Агитаторите в полза на даване пълномощия на Княза да управлява седем години без Конституцията, която биде суспендирана, водеха крайно ожесточена борба срещу своите противници. Един само пример.
В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват. В деня, когато пристигна "Зорница" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи. Вървящият, начело, държеше новият брой "Зорница" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз:
"Вие ли писахте уводната статия на "Зорница"? - сърдито ме запита той.
"Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз.
"Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той. В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой "Зорница".
"Вие можете да изгорите този и другите броеве на "Зорница", но против идеите, които "Зорница" прокарва, вие сте съвършено безсилни". Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха.
От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество. "Зорница" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско
възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж.
------------------------------------------------------------------
* Заб. 1. Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...