В) "Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство"

[Ани]

В) "Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство"

ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО

29 авг., неделя, 7,30 ч.в. -

В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя,

дадени на учениците на

Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.

София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 216-217.

"... Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много погрешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а бъде добър, това е средство.

Та, когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно, добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава, аз обяснявам, защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? - За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството.

Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе - нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу - няма изключение в този закон.

Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страждущ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек.

Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, те. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по- силни, а щом корените са по-силни, и вашите клонища са по-силни - съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е. в по- висшите области на вашия живот За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. ... "