4.3.4. Народна песен в странство

[Ани 141]

4.3.4. Народна песен в странство

Народна песен в странство

Родина, Г. Ill, кн. 2 (II.1901), с. 49-50.

За България, друже, попей ми,

За България, мойта родина:

Мислите тежки поразпилей ми

С песен народна в тази чужбина.

 

Ето настъпя седма година

В чужда земя откакто живея

И, с инородната си дружина,

Аз чужди песни слушам и пея.

 

Песни, в които не се спомина,

Ни Дунав бели, нито Балкана,

Ни мойта горска, вярна дружина,

За свободата що жертва стана.

 

За България, друже, попей ми, -

Българска песен в таз земя чужда:

Мислите тежки поразпилей ми -

Българска песен е мойта нужда.

 

Пей ми за Дунав и за Марица,

Зарад Балкана стар, и за Рила:

Всяка долчинка, всяка горица, -

Там всяка местност мен е мила.

 

Пей как кавала меден говори

С язик вълшебен нейде в полето;

Как се хорото в село тропори

И подмладява с радост сърцето.

 

Пей как е мъчно, и колко тежко,

Странник да си/без дом и родина,

И как сърцето тъжи младежко, -

Тъжи то даже и без причина.

 

Страннику попей и тъз утеха:

Благополучно как ще се върне,

Как ще пристигне бащина стряха,

Майка си слъзна как ще пригърне.

 

За България, друже, попей ми,

За България, мойта родина:

Мислите тежки поразпилей ми

С песен народна в тази чужбина.

Бостън, Америка

Стоян Кръстов Ватралски