Jump to content

4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски


Recommended Posts

4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски

Лондон и Красно село

Сърдечности между английски министър и един скромен

български писател

Зорница, Г. XLIX, бр. 28, (10.VII.1929), с. 3.

Става вече един месец откак Ноел Бъкстон е министър. Това събитие за нас, българите, е най-интересната и значителна из външния свят новина. Особено за нещастните малцинства.
От времето на Гладстона България не е имала по-предани и по- безкористни приятели от семейство Бъкстоновци.
Голямото и знатно семейство Бъкстон се издига над подобните му с двояко отличие: то е благородно по кръв и произход; и благородно по нрав и дела. Баща им, сър Ф. Томас Бъкстон е бил управител на Австралия, именит общественик и пр.; майка им, лейди Виктория, е била Кръщелница на самата кралица Виктория. Ала онова, което ги издига над обикновената аристокрация и ги прави обичани от общолюдието е, че името на Бъкстоновци е всеизвестно всякога като либерали и големи филантропи. От незапомнени времена те са били, и сега са, членове, дейци и крепители на всяко обществено, всяко домашно или световно, английско или международно предприятие в помощ и защита на изостаналите или онеправданите по света, били те класи, съсловия или племена.
Ето по тоя път на християнско състрадание - както бе случая с Гладстона - и ний, българите, се морално сродихме с това ангелоподобно семейство. Наричат ги понякога българофили. Ала, по-право, те са правдофили.
Семейството се състои днес от пет братя и пет сестри, с не зная колко деца и внучета. Наследник на баронетския титул (Сър), е най-стария брат Томас Фауел Виктор Бъкстон; ала най-отличилия се от тях е втория: Ноел Едуард Бъкстон, днешния министър в кабинета на Макдоналд.
Следващата размяна на сърдечности между тоя именит англичанин и един скромен български писател не е, мислим, лишена от обществен интерес.
Красно село, при София.
8.VI.1929 г.
До Високоуважаемия Министър
Ноел Бъкстон, Лондон, Англия

Драги Г-н Бъкстон,

Личният Ви портрет, подарен ми от Вашата светица майка, стои пред мене сега, като Ви пиша.
Аз пиша, за да Ви поздравя и да кажа:
Всички ний се възрадвахме като прочетохме в днешните утренни вестници, че Вие сте пак министър.
Бедна България никога - никога от дните на Гладстона - не се е тъй радвала на човек, че станал Британски министър, както днес за Вас. А колкото за нас - съпругата ми и аз - ний го смятаме за свое семейно щастие.
Бог да Ви благослови и укрепи в тоя Ви висок и с големи отговорности пост.

Искрений Ваш,

Стоян Ватралски.

На което писъмце се получи следния отговор.
Министерство на Земеделие и риболовство
ЮХуайтхол Плейс, Ю. 3.1.
24 юний, 1929 г.

Драги г-н Ватралски,

Премного Ви благодаря за писмото и за вашите любезни поздрави. Аз съм силно затрогнат от онова, което казвате и дълбоко оценявам Вашите (задушевни) благопожелания.

Ваш искрений

Н. Бъкстон.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...