Jump to content
Ани

4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Recommended Posts

4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Идеален характер

Трите му основни начала и техния иерархичен ред

Библиотека Стоян Ватралски. Свезка 3. София,

Стоян Кръстов Ватралски, 1933.

Да вършиш праведното,

да обичаш милост и

да ходиш смирено със своя Бог

Михей 6:8; Мат. 23:23.

Уважаеми слушатели и четци!
Моят цял съзнателен живот аз съм преминал в усърдно търсене на знание и искрено предаване придобивките си на готовите да ме слушат и четат Ако поживея, аз имам доста още да говоря и да пиша. Но ако съм заставен да се изкажа накратко, ако тая минута, например, узнаех, че след 10 минути ще издъхна, аз бих могъл на приятеля си, както и на приятеля на истината, да завещая всичката си житейска мъдрост в следните три заповедни изречения:
"Да вършиш праведното,
да обичаш милост и
да ходиш благоговейно със своя Бог".
Тая съща мъдрост аз искам да препоръчам на България, и на любещите истината българи. Те може и да не си дадат труд да ме чуят. Ала чуят-нечуят, мой дълг е да им го кажа; защото аз съм положително убеден, че докато не оценят и приложат в живота и обществото си тези истини, тая трояка мъдрост, те няма да видят добро.
С настоящата си реч аз ще се опитам да обясня, кактрябва да се разбират тия три заповеди. Прочее, ако има тук мой приятел и, още по-важно, ако има тук приятел на истината, моля, да ме изслуша и разбере.

II.

Правда или справедливост: дейна изправност

"Да правиш праведното"; да постъпваш справедливо, първо и над всичко, всякога и вся къде.
Днес повече от други път има голям по света повик за правда, за правдивост, за обществена справедливост. Има и съзнателно донейде старание чрез агитации, организации и законодателен стремеж да се отговори на тоя всенароден повик. Най-грамадното съвременно движение е едновременно и последица и носител на девиза:
"Справедливост искаме, а не милостиня".

* * *

1. Що значи правда? Правдата е първородна щерка на Истината.
Истината е и цялост на всемира и здраве на живота; а правдата - прилагане истина в разпоредбите на човешкото общество. Правдата е връзка, която хармонично сглобява единиците в групи и общества. Правда, значи: при еднакви вънкашни условия, еднакво благовремие и най-после, значи: онова, което трябва да бъде, от гледище на етиката и от становище на общото щастие.
Справедливост не значи еднаквост, или "равенство", както някои смесват понятията; а всекиму каквото му се пада.
Правдата разпределява
Всекиму, що заслужава.
Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7). Та не е ли прав и г. Михайловски с учението си за "Обща разплата":
"На всеки, който люби истината - поклон
и уважение;
На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ
И насърчение;
А на деспот, от людска гибел що живее,
Вражда, презрение." (Заб. Стоян Михайловски. Съчинения, т. I, с 51)

* * *

2. Предимството на правдата. Защо трябва да се практикува и изисква от всички? Защото като първенствуващ в човешкото благополучие фактор и като елемент в строежа и успеха на обществените учреждения тя играе решаващата роля.
а) Защото тя е основа на всички стабилини благотворни човешки разпоредби и обществени учреждения; както казва псалмиста: "Правда и съд", съставляват основата на Божия престол. (Заб Псалом 97:2, 96:13; Притчи 16:12.) Във всеки обществен строй и строеж, липсата на правда е гнилота - съразмерно на нейната липса.
б) Защото "Правда народ възвишава". Справедливостта като увеличава доверието и задружността, съгласието и сплотеността на едно племе, уголемява неговата притегателна и претопителна мощ, и така ускорява неговия простор и величие. И поради това, при еднакви други условия, народите днес, и всякога, заемат в йерархията на света място, точно съразмерно с тяхното зачитане на справедливостта.
"Правдата народ възвеличава,
А неправдата озлочестява
и проваля племе и държава" (Притчи 14:34)
Трябвало би да е девиз на всеки дипломат, на всеки патриот Това е, обаче, истина днес още непозната, освен, донейде, между англосаксите; на който факт те дължат своето в света предимство: просветно, материално и могъществено.
в) Защото тя е едничкото условие за траен мир - частен и обществен, вътрешен и външен, класов и съсловен, народен и световен мир.
Не викът: "Долу милитаризма!". Не борба и "война против война" ще спрат кръвопролитията; а - правда осъществена.
г) Защото, в същност правдата реализирана е условие за всички потребни и желателни човеку блага. Не каза ли сам Христос:
- "Търсете първом царството на правдата и всичко друго потребно вам ще ви се прибави само по себе!" (Матея 65 :3 3.)

* * *

3. Авторитетни думи за основната предимност на правдата.
"Господ царува. . . Правда и съд са основа на престола Му".- Пс. 97:1-2.
"Правдата възвишава народ" - Библията.
"Каквито и неудобства да произтичат от нея, нищо не бива да се поставя пред Правдата". -Сократ.
"Правдата раздава всекиму по заслуга". - Цицерон. "Отдай и на дявола дължимото". -Драйден. "Стори каквото е право, макар (да ти се чини, че) небесата ще се сгромолясат". - Латинска пословица.
"Да бъде каквото ще, върши правото сега". - Емерсон.
"Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон.
"Трябва справедливост Защото на дъното на всяка социална проблема ние намираме социална неправда". - Хенри Джордж.
"Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон.
"Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." - Едисон.
"Честният човек е най-благородното на Бога изделие". - Ал. Поп.
"Макар човек и да не е, Бог е справедлив и правдата в конец тържествува." - Лонгфело.
"Незиблемата основа на властта е справедливост, а не състрадание." - Президент Уилсон.
"Ако Бог е само милостив, Той, тогаз, е Бог несправедлив." - Йънг.
"Той уврежда добрите, който щади лошите." - Сирус.
"Милостта е често пъти неправдива; Правдата е винаги и милостива." - "Първом Правда."
"Първом търсете Божието царство и неговата правда; а всичко това (което е вам потребно) ще ви се прибави." - Исус Христос.
"Думата правда е бележита и в двата библейски завети. С едно от блаженствата Исус облажава онези, които гладуват и жадуват за правдата. Това означава, предполагам, онези, които над всичко друго копнеят да бъдат правдиви и да постъпват право. "Те ще се наситят". Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив."
"Ала какво значи туй правда, право, правдивост? Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи, че човеците са тъй съставени и поставени, щото потребно е да постъпват по известен начин към Отца си в небесата и братята си на земята; т.е. има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир. Това е, що Исус означаваше с думата "правда" - приложението на тези правилни отношения, които съществуват между нас и Бога, от една страна, и между нас и другарите ни човеци, от друга."
"Ние не можем да твърдим, разбира се, че Исус създаде тези отношения, защото те са вродени в нашето човечество; обаче, Той по-ясно от всеки друг ни посочи факта, че таквиз отношения съществуват, като ни показа, -освен това, в какви нещастни смутове и гибелни неразбории всякога изпадаме, когато не зачитаме или нарушаваме тези правдиви отношения." - Уашингтон Гладен

* * *.

Прочее, изисква се:
4. Да правиш праведното първо и преди всичко; да бъдеш справедлив всякога и всякъде. Дали е лесно или мъчно, дали се хвали или осъжда, дали има сметка или не, дали е приятно или противно, дали делото е милостиво или жестоко - без изключение върши праведното, каквито и да бъдат последиците за други или за самаго тебе.
Част от твоята дейност е борба против злото и неговите в живота помощници. Но дори и в борбата си с нечестните-борба неминуема на правдата с лъжата - теб не позволено да боравиш, освен с правдиви средства (чисти като оръдията за хирургична операция). С нечестиви средства не ти е позволено да си служиш. Ти не можеш да кажеш, а още по-малко да практикуваш: "целта оправдава средствата", или: "моята партия, права или крива; моята раса, моята класа, права или крива". Не! По-добре, ако паднеш, прав падни", ако умреш, борец за правда и с правда умри! Бори се, "със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата". (2 Кор. 6:7)
Да правиш праведното - да го правиш, забележи. Не да приказаваш за правда, не да слушаш за правда, не да се молиш за правда, не да се оплакваш, че на света нямало правда, не да обичаш правда - всички тези: проповед, слушане, молитва, плач, дори обич, ще бъдат добри, ще придобият ценност след като ти вършиш праведното! Без това те всички са прибавки на неразборията и умножаване на бъркотията.
Пасивен праведник няма, както няма и пасивен производител. Да обичаш правдата, да й се радваш, да я препоръчаш и разпространяваш, не е лошо. Ала само вършенето й на всяка цена, доказва, чети наистина я обичаш преди всичко, и само прилагането й на дело дава в живота плодове. Както е случая със земеделието, най-възвисените славословия, най-хубавата теория, не чинят стотинка без практиката.
Животът е божият чифлик, дето се изработват благата, дето сеят, жънат и приготвят необходимостите за общото ни и частно щастие, та от нас се изискват, и то всякога и от всички ни, не думи, а дела; не православие, а праводелие.

II.

Милост или любов

"Да обичаш милост": да имаш благоволно настроение.

Иван Вазов нарича милостта "Върхът" на човешките добродетели. (Заб. Върхът. Под нашето небе, с. 83.) В това той има много древни и съвременни съмишленици.
 
1. Що значи милост? Милост е един вид състрадателно благоволие, великодушие на дело. Тя е синоним на любовта, която е далеко най-възпята от всички човешки добродетели, от апостоли като Йоана и Павла до проф. Дръмонд и Толстоя.
Милостта е сестра на любовта и дотолкова нейна лика-прилика, щото често я замещава (замества) в длъжност. Тя е по-набожна от сестра си и не толкова взискателна в своите клиенти. Можем каза: Любовта е за достойните само, а милостта за всички. Може би, най-вярно ще я определим, като кажем:
Милостта е любов на практика. Милостта е дейно благоволие (добра воля). Исус не доказа ли това с притчата на Добрия Самарянин? Според нея, да люби човек някого, значи: да му помогне в нужда, да му покаже дейна милост. (Лука 10:25-27)
Оттук трябва да е очевидна н ейната в живота важност и:
 
2. Защо човек трябва да обича милост, или да милува обич?
а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава".
б) Защото тя е назначена да смекчава правосъдието, присъдата върху човешкото поведение изобщо. Това е необходимо, поради слабостта на човека и строгостта на правдата. Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на жестокост.
Освен това, и може би, най-главно:
в) Защото милостта, тая практична любов, е пружина на християнския, правдивия или идеалния живот. Тя е едновременно и динамика за най-хероични, благородни подвизи, и предпазва от грях. Както казва апостола: Любете се взаимно; "защото, който люби другиго, изпълнява закона".
"Следователно, любовта е изпълнение на закона". (Римл.13:10)

* * *

3. Авторитетни думи за основната важност на милостта.
"Който следва правда и милост ще намери живот, правда и слава". - Прит. 22:21.
"С милост и истина се очиства беззаконието". - Прит. 16:6.
"Милост искам, а не жертва" - (казва Господ). - Осия 6:6.
"Блажени милостивите". - Исус Христос.
"И тъй, всяко нещо, което желаете да правят человеците на вас, така и вие правете на тях; защото, това е същината на закона и пророците". - Исус Христос.
"Двояко благословена, милостта е благословение и за който дава, и за който получава". - Шекспир.
"Да съжаляваш нещастника е човещина; да го облекчиш - богоподобие". - Хорас Ман.
"Нищо не осмелява тъй много греха, както милостта. . Милостта сама става убийца, кога прощава убийци". - Шекспир.
"Нека бъдем милостиви Както и правдиви". - Лонгфело.

* * *

4. Прочее, да обичаш милост Въодушевявай се в живота си от съчувствие. Предпочитай благоволно да постъпваш спрямо всички и, ако е възможно при всички обстоятелства. Мъст, злоба и жестокост не ти са позволени. Изискванията на милостта са върховни, с едно само ограничение: - изискванията на абсолютна правда. Още:
Да обичаш милост. Милостив бъди самобитно. Не по заповед. Не защото си чул или чел препоръка за това. Не защото е писано в Евангелието, че милостивите са блажени; а по влечение на твоето сърце; по стремежа на своята собствена душа. Човек става праведник и творец на правдата след като получи заповед за това отвътре, само след като обикне доброто и доброчестината.

III.

Боголюбие и напредък:

с Бога напред! Сбогом!

Да ходиш смирено (благоговейно) със своя Бог.
Значи, изисква се да бъдеш религиозен, благочестив, набожен, боголюбив.
1. "Даходиш смирено със своя Бог", съдържа главните елементи на идеалната религия.
а) Да ходиш . . . с Бога. Недей ходи сам. Всемирът е по простор безкраен. Пътят ти е дълъг. Животът е пустинен и потаен. По неизвестния му проход има опасни пропасти и хищни духове. Ако ходиш сам, ще блуждаеш и ще се изгубиш. Да ходиш с Бога.
б) Със своя Бог. Не чужди Бог. Бог е един наистина, ала нашите човешки за него представи са различни. Всяка вяра, всяка изповед, всеки век, култура, възраст и темперамент си имат свой Бог. От тебе се изисква да бъдеш верен последовател на своя. И с верни стъпки като напредваш с него, ти ще достигнеш до най-висшето възможно за тебе разбиране. Да ходиш с Бога своего.
в) Да ходиш с Бога смирено, или по-добре - благоговейно. Да не се забравяш да се носиш като с твой равен. Не само ти, но никой и нищо не е нему равно. Той е твой и на всички ни благословен Творец, Разпоредител и Съдник- на всички и на всичко. Да ходиш с Бога благоговейно.
г) Да ходиш с Бога. Изисква се не само набожност, но напредничава набожност, походна вяра. Неподвижността се постепенно изражда в догматизъм и фарисейство, и стига до мъртвило. Както е казал някой си:
"Живеене благочестиво в този свят
Е като ездене велосипед:
Щом спира да върви напред ,
Ездеца пада".
Да напредваш с Бога. Бог е Истина, Доброта и Красота. Да растеш в тия качества. Бог е Мъдрост: да напредваш в знание. Бог е дух: да напредваш духовно. Бог е творец: да бъдеш производител работник. Бог е съвършен: да растеш всестранно, да се стремиш към съвършенство. Да се движиш напред. Застоялата вода жабунясва и се усмърдява. Щом умствено и морално човек се спира, духовно той умира. Прочее, да ходиш благоговейно с Бога своего.
Таквоз е пророковото определение на що е набожност, или Идеална религия.
Прочее, това заповедно изречение се съдържа цяло и сбито в нашата чудно хубава дума: Сбогом! С Бога напред!

* * *

2. Необходимостта на религията. За мене нищо не е по- поразително от глупостта на нашите "мъдреци" и невежеството на нашите "учени" по отношение Религията, като фактор в съдбата на народите и обществата.
Без да разгледваме сега нейната история и начало, или ролята й в задгробния живот; Религията, Вярата в Бога, е абсолютно необходима в настоящия наш и частен, и обществен живот.
а) Като Залог за тържеството, крайното тържество на правдата. Ако изгубя живота си за правдата, кой, освен Господ на силите, вечният Разпоредител на всички и всичко, може да гарантира, че не съм умрял напусто?
б) Като Душа или Живот на Нравствеността. Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия."
в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци.
г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че:
Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи.
д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста.
По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист.
3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията.
"Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой.
"Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете."
"Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон.
"Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини.
"Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин.
"Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон.
"Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж.
"Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо.
"Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой.
Дали човек в епохите далечни
Се е развил от скотски произход -
Не знам. Но че без вяра в Бога вечни
Той днес е полудявол и цял скот,
Сведочи всяк безбожнишки живот.

Първом Правда.

* * *

Изисква се следователно -
4. Да ходиш благоговейно със своя Бог Без това и правдата, и милостта ти ще бъдат празни думи. Ти само тогава ще можеш да вършиш праведното и да обичаш както трябва милостта, когато напредваш със своя Бог.
И така, това са основните начала на пълно нормален човешки живот:
Правда, най-първото. Прочее, първом търсете правдата.
Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас.
Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост
Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие.
Без правда, милостта бива често пъти зловредна.
Без милост, правдата бива често пъти жестока.
Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение.

IV.

Неделимост, йерархичност и природен ред

Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност
Правда - най-първото дейно начало;
милост - най-великодушното;
набожност- най-върховното и върховно необходимо.
Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно:
Тяхната неделимост и йерархичност. Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност.
 
1. Неделимост. Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен.
Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия.
Без правда, милостта е зловредна.
Без милост правдата е жестока.
Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм.
А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви.
Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен.
 
2. Йерархичност и природен ред.
На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани. Те имат, с други думи, в своите взаимни отношения и социална стойност, естествен йерархичен ред.
Първа в живота стои (или трябва да стои, за да бъде той нормален и плодовит) правдата или справедливостта; втора - милостта или благоволието; трета - набожността или боголюбието.
Понеже тоя природен факт, от една страна, изглежда, дори и между нравоучителите, да е неизвестен; и понеже, от друга страна, спазването или не на тоя йерархичен ред е от съдбоносна за живота важност, аз ще трябва да се занимая с него по-обстойно.
а) Няма съмнение, че в морала и естеството на нещата такъв йерархичен ред, или степенуване на начала (принципи) и добродетели, съществува. Той се загатва в пословичната мъдрост, в изречения като тези: "От две добрини избирай по-голямата; от две злини - по-малката". Или: "Дълга преди удоволствието" и подобни.
Изказва се внушително и изрично в свещените книги, в текстове като следните, - запример:
Милост пред жертва (жертвоприношение) - Осия 6:6; мисъл, която Спасителят обичаше да цитува(в Мат. 9:13; 12:7).
Чистота пред мир: (Яков 3:17).
Любов пред вяра и надежда: (1 Кор. 13:13) и пр.
А че именно, редът на нашия текст е неслучаен, принципиален, се потвърдява от сравнение с места като следните:
Мат. 23:23, дето Исус казва, че важните в закона Божи изисквания са: правосъдието милостта и вярата; както
Мат. 6:33, дето ни повелява да търсим правдата на царството Божие първом. Тъй, и според Мат. 7:21,
Исус изрично поставя правене на волята Божия ("Що иска Господ от човека", Мих. 6:8) по-високо от всички благочестиви молитствувания.
Съща троица на основни начала, или върховни добродетели, намираме у пророк Осия 4:1; у Исуса Христа (Мат. 23:23) и апостол Павла (2 Тим. 2:22), които текстове се взаимно обясняват; ала мисълта е най-хубава закръглена в нашия текст, изискващ: първо, дейна правда, второ, милост или благоволие и, трето, напредничава набожност.
б) Йерархичност може да се проследи като явление в порядките на природата и изискванията на културата.
Запример: в растителното царство имаме: корен (или семе), стебло, цвят и плод.
В областта на динамиката имаме: мотив, движение и преместване.
В областта на културата, заучаване букви и цифри, тогаз четене. Такъв е реда за постигане плод, преместване, ставане четец. По обратен ред не се достига до тези резултати. Плод не може да се добие без корен и семка. Никой не може да бъде четец, преди да бъде ученик.
в) И така, ние откриваме нещо по-ново: такъв ред не само съществува, но се и налага от природата, като условие за постигане известни цели или последици. Изменение или неспазване реда осуетява човешките залагания. Запример, аз, по условията на славянската азбука, пиша столицата на великата древна империя - Рим. Или нашата българска столица - София. Или моето родно село - Вакарел. Но ако не зачитам условията и пиша същи букви, но не по същи ред - какво излиза? Рим става мир - хубаво нещо, ала в случая не на място. София става яифос или фосия - една безсмислица. Вакарел става кавалер, или акварел, които нямат нищо общо с моето родно село или целта гонима. Или да вземем седем цифри (1 000 000), единица и шест нули. Единицата, поставена на нулите отляво, дава милион; а в средата им (0001000) - хиляда; на нулите отдясно (0000001) - само единица. Грамадна разлика, само от промяна на реда. Също разместването на думи разменява мисълта. Ангел Вакарелски има друго значение от "Вакарелски ангел"! Дори променено на една и съща дума ударението добива различно значение. Запример: Кьтел - котйл; кула и колб; истина и истина.
И така, природата и културата налагат известен ред за постигане известни резултати. Не само, че плода не може да предиде корена или семето; но и в човешката култура и художество известни прицели се постигат само по известен неменим ред.
3. Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот.
От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними:
- Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например:
Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант
Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие.
Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов. А причина на това е, защото той размества божествения ред: поставя милостта или любовта първа, а не правдата. Таквиз, като искат да бъдат преди всичко милостиви; стават халтави, нетвърди пред деца или разпасани, неспособни за борба, за доблест и лоялност; с една реч: стават уродиви, овчедушни "мазници" и ялови характери.
Така именно фалират много, инак "добри", християни. Това е главната, фаталната грешка на Толстоевата етична система като обществен мироглед. Ето защо, Толстоизма, при всеки искрен опит за прилагане, се разнищва. Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни.
И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на характера, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати.
Характерът фарисей се създава от незачитане първите две начала.
Характерът Тартюф, от незачитане последното.
А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото.
Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва.
А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този:
Правда преди всичко, първо и на всяка цена.
Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината.
Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели.
Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч):
Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния характер, сам стоящ върху неизменими природни начала. Таквиз има доста. Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност
Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път:
Да правиш праведното,
Да обичаш милост
И да напредваш благоговейни о със своя Бог.
Между най-обемистите, възвишени и най-внушителни за такъв идеален живот правила, са следните четири:
 
1. "Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде достоен, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант.
 
2. "Бъди такъв човек, живей такъв живот, че ако всеки беше такъв като тебе човек и всеки живот, като твоя живот, тази земя би станала рай Божи". - Филипс Брукс.
 
3. "(Въодушевени) със злоба към никого и с благоволение към всички, нека вършим правото, както Бог ни дава да виждаме какво е право". - Ейбрахам Линколн.
 
4. "Във името на своя Бог, пред съдний трон на Съвестта си, и под светлий свод на своя Разум, -
Во всяко нещо и во всеки случай,
Тъй както виждаш
Че трябва хората да правят тебе,
Така и ти постъпвай спрямо тях.
"Това е сърцето, значението и назначението на всички по света свещени книги." - Първом Правда.

ПРАВДА, МИЛОСТ, РЕД

За да си полезен, плодовит човек,

За своето племе и за своя век;

За да видиш светли, благоплодни дни, -

Три неща прави ти, и добре помни:

Прави правда!

Истина е подпора

На живот, всемир и хора;

Правдата е длъжност главна

И, по святост, Богу равна -

Прави правда!

Люби милост!

Милостта по чин е втора

В длъжността на всички хора;

Тя човеците сближава,

Братски дух и мир създава -

Люби милост!

Вярвай Бога!

Без туй нищо добро не е

И животът зле вирее;

Правда, милост, невъзможни

Са всред общества безбожни -

Люби Бога!

ЩО ИСКА ГОСПОД ОТ ЧОВЕКА

"Той ти е показал, о човече,

що е Доброто;

и какво иска Господ от тебе, а именно:

да вършиш праведното,

да обичаш милост

и да ходиш смирено със своя Бог"

Библията

Той ти показа, о човек,

Що иска Господ Бог от теб;

Добро що е, за всеки век,

В света неверен и свиреп;

Да правиш правдата всегда,

Всъде, на странен и съсед;

Да действаш праведно всегда

Към чужд и свой, към всички, вред.

И да обичаш милостта,

Крилцето Божье на светът;

Да любиш делом милостта,

И всеки в нужда (в твоя път).

Да ходиш с Бога, своя Бог,

Благоговейно и безспир: -

Източник вечен и залог

На здраве, щастие и мир.

Бъди, тогаз, всегда правдив

Към всички люде в тоя свят;

Всегда правдиво милостив,

И с Бога свой върви напред.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×