Jump to content

6.2. В стан "Изгрев" край София


Recommended Posts

6.2. В стан "Изгрев" край София

Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 108 (Х.1939), с. 5-6;

бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8.

Къде е седалището на Всемирното Бяло Братство?

- Мнението на един германски генерал за Братството.

- Кой от живите е най-старият ученик на Учителя Дънов?

- Как може да се подмладите с елексира на живота!

- В що се състои величието на един народ и щастието на

България?

М. Ж. Марков

Когато германски генерал с група български професори посетили веднъж брата Лулчев в стана "Изгрев" и го замолили да им каже на "бърза ръка само в 10-а минути" новото учение на Учителя Дънов, той им отговорил: "Нима ни считате за луди? И - мене?"
 
- Защо? . . .Те се учудили.
 
- Ако можеше за 10-а минути да се разбере едно Божествено учение, ние нямаше да стоим тук повече от 10-а години! - отговорил брат Лулчев.
Та нито аз смятам да влизам в догматически разбор на Всемирното Бяло Братство с тоя кратък репортаж. Като изпълнявам журналистически дълг аз се позовавам на думите на речения генерал, който каза, след като разгледа стана и видял между другото библейски картини, радио, игрище, музикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща.
 
- Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно дело! И нещо повече... Казаха ми, че живеете в дупки, като африканци, и аз си представях, че сте диви, а ето - интелигентни!
И наистина, аз сам открих между Белите братя, както се наричат, люде с висше образование.
Моят журналистически дълг се подсилва и от обстоятелството, че редакцията ни бе отрупана с писма след последния брой, в който подробно описахме Рилския стан на Бялото братство. Броят е изчерпан, макар, че бе отпечатан с 600 къса в повече.
Станът "Изгрев" отстои в най-хубавия квартал на столицата - "Царица Иоанна" - току зад Борисовата градина до боровата гора. Отивайки там, ние направихме приятна разходка. Чудесна гледка се открива към Симеоново с обширното Софийско поле, а Витоша бди, като верен страж и напомня, по индийски маниер, мистична планина на посвещение.
Казаха ми, че на "Изгрева" всяка заран в 6 ч. се правят прочутите паневритмични упражнения.
В сряда, петък и неделя на 5 ч. сутринта има окултна лекция за учениците, които още на 4 S ч. препълват обширния бял салон.
Лекцията в петък е само за младежи и неженени.
Всяка неделя на 10 ч. пр. пладне Учителят държи голяма беседа за външни. Салонът се препълва с 350-400 и повече слушатели. Мнозина остават вън и с напрежение слушат словата на Учителя.
Всеки четвъртък след обяд сестрите си устройват Молитвено събрание.
На "Изгрева" се готви общо от сестри-уреднички. Кухнята е модерна с два казана и много чиста. Няма нужда да казваме, че всички са вегетарианци. Топъл обяд се слага за 5 лв.
Считайки, че братята сами по-добре ще предадат онова, което имат да кажат, ние -с позволение на Учителя - лично разпитахме някои от тях. Разговорът главно се въртеше около обръщението им и мнението им за Учителя. Най-напред отидохме при най-стария или най-първият от живите ученици.
Тодор Стоименов, родом от Пазарджик, 66 г., пенсионер, сега чиновник в д-во "Сингер". Неженен е. На няколко пъти е спасяван от смърт по чуден начин. Запознал се е с Учението в 1898 г., а лично с Учителя -в 1900 г. Сам г. Стоименов ни разказа накратко дългата история на своето духовно обръщение.
 
- Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но, макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 г., когато се борех със себе си.
 
- След това случаят ме наведе в Бургас да се запозная с приятеля В. Козлов, който чел книги по спиритизма и с последния Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: "Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за "попска" книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България. По него време д-р Миркович издаваше спиритическото сп. "Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - "много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънов за нас и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх Великден, 1900 г. щастието ни бе голямо-двамата с Пеню Киров се срещнахме във Варна лично с г-на Дънов!
- А какво е, брат Стоименов, Вашето лично мнение за г-на Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г. Стоименов така отговори:
 
- От всички мой лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светящите същества на Vl-та раса.
Нали Христос казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"? - Христос казва, наистина: "Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по дърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. и той продължи:
 
- "Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва".
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото
човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто, като кристал; ум светъл, като слънцето; душа обширна, като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога.
Христос казва: "Не всеки, който ми казва "Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца моего". И - "Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...
 
- Нещо по-конкретно от Учението, г. Стоименов?
 
- Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето, докато е малко, го държат там, после го преместят, докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии. . . Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
А щастието и величието на един народ зависят:
 
1) от високия морал на отделното семейство,
 
2) от разумността на неговите общественици и
 
3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това се банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Всяка проява си има своите дълбоки причини; обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините й.
Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден, заключи г. Стоименов, най-старият от живите ученици - всички ще бъдем такива истински човеци. . .
Друг един брат, с когото влязохме в разговор, е г. Йордан Савов. Той е на 70 годишна възраст. Служил е 33 години на държавата, като началник на Т. П. станции, и от 4-5 години живее на "Изгрева". Дошъл е тук, защото е намерил "пътя на живота и неговия смисъл".
 
- В това учение съм, започна брат Савов, от 1914 г., когато се запознах с Учителя. А съм вегетарианец от 1900 г. Щом станах вегетарианец, лекарите казаха, че до един месец няма да живея, но именно, след един месец аз се възродих и досега 40 години съм пълен вегетарианец.
Тогава аз си казах: "Отсега нататък само за Бога ще живея! И в моята къща месо няма да влезе". И така стана. . . Днес благодарение на това Божествено учение аз живея най-щастлив живот За мене и радостта и страданието са еднакви, защото в Учението съм намерил елексира на живота! - Дължа всичко това на Божественото учение, което ми даде живот, което ми даде всички блага.
- А какво мислите за Учител?, брат Савов?
 
- Учителят за мене е оня, в който живее Божият Дух, тъй, както ап. Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене".
Всички от стана ми казаха, че трябва да се срещна и с брат Начо Петров, 59 годишен пенсионер, родом от Ботевград, бивш учител, околийски началник, банков и общински чиновник и пр. Запознат е с Учението през 1914 г. в София. И, според него, ето как:
-Жената на сляп учител ме покани на молитва у тях. Молитвата щяла да бъде ръководена от последовател на Дънов. Във време на молитвата той ми прочете мисълта и след свършване запита: "Кой е оня, който мисли какъв съм-дали съм православен или протестант? Нито протестант, нито православен; аз съм само християнин!" Аз, наистина, като го гледах да пее като православен, а да служи като протестант, мислех си: "Какъв ли е той?" Прочитането на мисълта ми и отговорът
му ми направиха силно впечатление и оттогава почнах да посещавам събранията на Учителя. Но нека да кажа, че преди това бях за две години теософ. Като теософ имах хубави теоретични познания, но тук дойдох за практични.
На въпроса ни за Учителя, брат Начо направи сравнение в следния спомен:
- Веднъж Иван Вазов и Михйловски дойдоха на беседа при Учителя, каза той. Тогава беседите се държаха в клуба на радикалите. След беседата аз заговорих с двамата наши именити поети, и Михайловски каза, че като следвал във Франция, професорът му го попитал дали в България има пълни човеци, които да могат да опазят току-що получената й свобода?
"След като чух г-на Дънов, чак сега си отговорих, подчерта Михайловски, че нам са нужни човеци като г-на Дънов, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава". - И аз съм напълно съгласен с българския философ Михайловски, защото за мене Учителят г. Дънов е напълно проявен човек, който познава началото, основата и целта на вечно проявения живот и методите за неговото изтълкуване, разбиране и приложение.
И с пламенен патриотизъм брат Начо Петров заключи: "Величието на страната ни е във величието на нейните граждани..
В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и Франция, е Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр. Защо един софийски дякон, син на свещеник, хвърля расото и става дъновист и т.н. Очаквайте да чуете мнението на съвременния апостол Павел за Учителя. В следующия брой брат Боян Боев ще направи своето изявление. Пишете колко броя да ви изпратим с отбив 50 на сто за раздаване? Абонирайте се!

Най-великата лаборатория на днешното време.

Новото учение и България. - Кой е Учителят Дънов?

"Ако човек напише една по-хубава книга,

държи по-добра проповед

или направи по-добър капан за мишки,

отколкото съседът му, и макар да построи

къщата си в гората, светът

ще направи отъпкана пътека до вратата му."

Ралф Уалдо Емерсон

Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха. Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си!"
Събуй си обувките, защото къпината гори.
Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!...
Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие!
Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество.
Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино!
Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса. . . Гледайте, та се нагледайте на неземни откровения и мистични видения... Тия люде, като индийски магьосници и египетски посветени, сами узнали тайната на Невидимото и кръговратите на преражданията, дирят пътя на пълната свобода, добила тук реално значение; дирят пълно постижение на Бога с неимоверни напрежения на пост и молитва и с Неговата помощ...
Любопитно е да се отбележи, че Бялото братство на Учителя Дънов, макар и да е всемирно, то не е лишено и от силно национални чувства. България има своето свещено място в Божествения план и Учителят е дал наряд на учениците да се молят из цялата страна за отечеството ни.
Учителят учи, че всеки народ е въплощение на една Божествена идея. Така българският народ има своята мисия, както всеки народ своята Божествена мисия, така че място за антагонизъм между народите няма. Новото е, че Учението зове всички към сътрудничество и взаимно помощно творчество на земята. Има и доста последователи евреи както тук, така и в Ямбол, Бургас, Шумен и пр.
Въобще, тук поетът ще намери вдъхновение за своите песни, художникът- за своите багри, ученият - за своите експерименти. Самите братя са се извъдили в творци, с чието творчество - литература - ще се занимаем при пръв удобен случай.
Първият брат, с който поведохме разговор е Филип Славов, оперетен артист, родом от Пловдив, 46 годишен. Бил е учител в Пловдивското Търговско училище "Евлоги Георгиев", в Кооп. опера и пр. После 4 години е изучавал музика - пеене във Франция, Италия, Швейцария, Югославия, Германия. Сега се подготвя най- усилено за Държавната опера, като готви репертоар на български език.
Ето изповедта на неговото обръщение:
 
- През 1924 г. в Пловдив, в двора на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" се държа нещо като сказка против Учителя. Езикът бе много лош. Поповете взеха да си гладят брадите, и аз си думам: Защо са допуснали подобно сквернословие на това свято място? - Значи те се хващат за сламката като давещия се... Сигурно Дънов е много силен човек! Ще проверя, когато съм в София и, ако това са неверни неща, аз ще стана най-ревностния ученик на Дънов
Най-напред, като дойдох и като видях братята, почувствувах меката атмосфера тук. Но от 1929 до 1933 година Братството бе под мое наблюдение, негли от страх "да не изгоря" аз, който деня бях превърнал в нощ, а нощта на ден с артистичния си живот и пиех по 4 кг вино на ден и водих най-нередовно съществувание! Но в 1933 г. се уверих чрез едно съновидение с покойната ми майка, че пътят не е нанадолен, а нанагорен.
Мнението на г. Филип Славов за Учителя е следното:
 
- Първом, като голям атеист, аз мислех Учителя за етик или мъдрец, който е голямо щастие за нашата болна действителност, че хора дерайлирали от пътя, Той може да ги извади от калта и да ги постави на място. Хората, ако погледнат правилно, могат да намерят спасение. Но когато заминавах за странство и Учителят ми даде енергия, то аз подскокнах, почувствувах и разбрах, че има тука нещо свише. В мен се създаде условие не само да вярвам в задгробния мир, а и да разбера безсмъртието. Едва след 7 годишен опит, аз днес не само вярвам, а зная. Така от атеист станах дълбоко верующ. Много от другарите ми се чудят. Не може иначе.
Аз се възродих тук, където атмосферата е мека, чиста. Гласът ми от баритон се повдигна на тенор. Много съм доволен и щастлив, че намерих човешкия и божествен път, който води към Бога. Сега вече ставам сутрин рано и водя най- редовен живот, благодарение на великия Учител и неговото божествено учение.
Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме. Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др. Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян. Той познава Толстоя и теософията, както и Новото учение от 1914 г., но след 1920 г. става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук.
Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже.
 
- В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада. Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното.
Учителят е вестител на Божественото слово. Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството.
Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека.
Заключителните думи на брат Пампоров бяха:
 
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение. Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот.
Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец.
Един друг от Белите братя, с когото влязохме в разговор е познатият ни още от Варна, добродушният г. Матей Калудов, сега 64 г., родом от с. Курия, Лозенградско. Завършил е музика в Русия, където е специализирал хармония. За 17 години е бил военен капелмайстор и е автор на няколко музикални композиции. В Учението е от 1919 г. Един трагичен случай го среща с Бога. Неговата другарка първа е тръгнала по духовния път и те двамата ми казаха, че смъртта на Филка, 17 годишната им дъщеря, ученичка в VII клас, е станала причина за тяхното обръщане. Когато Филка е била на смъртно легло, прошепнала:
 
- Мамо, Господ иска голямо обещание.
 
- Какво? Кандило ли да запаля или да викам свещениците за маслосвет?
 
- А, мамо, Бог не иска това. . .
 
- Ще ида на св. Петка свещ да й запаля, и като оздравееш, сама да си палиш. . .
 
- Не, не ... И това Бог не иска, каза милата тя.
По него време, продължи сестра Калудова, дойдоха у дома ни няколко братя от Бялото братство във Варна, като чули, че Филка е на умиране. Те пяха, пяха, дълго пяха ония хубави духовни песни.
 
- Хареса ли песните, дъще? - я попитах, като си отидоха после. - И като оздравееш, ще ходиш ли при тия хора?
Тя отговори:
 
- Хубави са, мамо, хубави са, каза тя, но Бог ме зове. . . Да, духом аз ще ходя там! Дай ми обещание, че и ти стати ще ходите при Белите братя. Кажи сега, Бог е тука. . .
След смъртта й, ние тръгнахме в Братството. Учителят ни каза, че тя е дошла на земята само да ни посочи пътя и да влезем в Божественото учение.
 
- Учителят за мене, подчерта брат Калудов, е един Велик Учител в духовно отношение.
Г-н Калудов ни повери, че често пъти той с Учителя са съставяли песни, като г. Дънов е свирел на цигулка, а той е пишел. Даването на песните е било винаги по свръхестествен начин, заключи той.
Безспорно един от най-културните братя тук е г. Стефан Белев, който владее френски, немски, английски, гръцки, руски и пр. Следвал е философия в Германия и държал е изпит по педагогия. Лично е препоръчан за български професор от философа Ремке, комуто е бил любим студент. Лисансие е по правото. Пропътувал е Германия, Белгия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Гърция и пр. Родом е от Охрид. Бил е гимназиален директор и учител в Солун, Цариград, Варна, Русе, Тулча; лектор в Свободния университет, по фр. търг. кореспонденция. Заемал е висши длъжности в Министерството на външните работи, в Дирекцията на железниците по чужда кореспонденция, след като издържа конкурсен изпит на френски и немски езици. Бил е дългогодишен началник в БНБ по чужда кореспонденция. Преводач е на много книги от немски: "Психология", "Арабски приказки"; от английски: Маколей, Нютон, Джеймс Ален; от френски: най-много белетристична литература. Редактирал е в. "Алфа" и др. Той от 26 години е в Братството, защото, както се изрази - "Намерих тук това, което никъде не бях намерил".
Мнението му за Учителя е следното:
 
- Един пълнолетен Син Божий. Всички сме деца на Бога и нашето предназначение е да бъдем осиновени, според Павла. Но ние сме още малолетни Божии деца, както казва Христос. Жена ми Пенка чрез откровение първа го нарекла "Учител". Дотогава са го наричали г-н Дънов и вярно е, Учителят е пълнолетен Син Божий.
Мнозина от читателите ни проявиха голямо любопитство от миналия брой за брата Арнаудов - "дяконът, който станал дъновист". И ние побързахме да го намерим. Заварихме го с наряда в ръка, за който стана дума по-горе. Г-н Симеон Арнаудов е млад, симпатичен мъж. Той произлиза от старо свещеническо семейство, като баща му дядо му и т.н са били православни свещеници. Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г. И ето защо:
 
- С учението съм запознат още от В. Търново през 1921/22 г., отдето са и нашите. Настроен много религиозно, смятах, че служенето на Христа е в църквата, за което готвейки се, следвах и Духовна академия. Ръкоположих се за дякон, но първите ми стъпки в службата на същия ден бяха изпълнени с противоречия и разочарование. В църквата се почувствувах паднал в тъмница! Четях най-обширна литература и беседите на Учителя. В деня на големи противоречия, молех се направо на Христа да спася душата си. Не след много в духовно състояние - по вътрешен път - Бог ме заведе при Учителя Дънов. Срещайки се с него, изложих му всички мъки на духа си. До 1935 г. продължавах да бъда в църквата, но денем и нощем бях във връзка с Учителя.
Дяконът ми каза, че неговият баща притежавал в Търново грамадна библиотека и домът му е бил отворен за сказчици, като г. Андрейчин, г. Въргов и пр. Сам свещеникът е вегетарианец, сега пенсионер и един от първите пионери на Толстоизма у нас, на природолечението и ирисовата диагноза. Сега дяконът като добър певец, готви последните си изпити, за да пригърне пътя на изкуството. Много близък роднина е на софийски евангелски пастир. Женен е, разбира се, и има две деца.
Мнението си за Учителя изрази така:
 
- За мене по външен и вътрешен път, убеден съм, че той е чистият Дух на Божествената Истина, който работи за повдигане на цялото човечество и на България, която играе тая роля, както Израил за езичниците.
За да привършим тоя репортаж, станал доста дълъг вече, отбих се и при добрия, уважаван от всички и обичан брат Боян Боев, бивш гимназиален учител, следвал в София и Германия и владеещ френски, немски и руски език. Брат Боев с вдъхновено изложение покри всичките ни въпроси, с което ще и завършим:
-Досегашните разбирания и методи на човека са били криви, което се познава от сегашните резултати. Утрешното човечество е заплашено от всемирна катастрофа. Всеки здравомислещ човек трябва да разбере, че трябва да поправи пътищата си и да потърси Новото. Трябват нови хоризонти, нов подтик! И да му се посочат нови пътища. Това, което липсва днес на отделната личност и на народите, това е светлина за по-дълбоките Божии и природни закони. Индивидуалният, общественият и международен живот трябва да се сложи на нови основи. Народите трябва да се освободят от своя егоизъм и международно съперничество, които да заменят с международно сътрудничество и обединение. По-силните да помагат на по-слабите. Новата култура да има основа взаимопомощта и служението: живеене за цялото... Така ще се подготвят условията за новата раса, която иде - светещата раса на Любовта.
Днес постепенно се пробужда космическото съзнание в човека. Всеки чувствува, че иде нещо ново. И това ново се носи из въздуха. По-будните души го долавят: новата култура и културата на братството и свободата. В основата й ще лежи Любовта, Мъдростта и Истината. В трите духовни полета работи Учителят. Неговите идеи носят подготовка на тая велика култура на Земята. Той иде в България, една славянска страна, защото славянството носи ония духовни елементи, необходими за обединение на човечеството.
Идеите на Учителя засягат всестранно всички области на живота и посочват методи за приложение на природните закони в живота.
 
Методите на Учителя засягат физическото тяло на човека; после-умствения, сърдечния и волев живот.
Най-добрата проверка на принципите, законите и методите, които Учителят посочва, приключи брат Боев, е опитът.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...