Jump to content

6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас


Recommended Posts

6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

Български бранител (Бургас), Г. X,

бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7.

"Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр.

Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи.

- Какво са казали видни граждани?

Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае...

Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума.
Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената.
През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас".
Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона.
Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.
Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г. Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр.
Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха.
Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността? Кой не го любеше? Кому не подарил бе слънчева усмивка, кому добро не е сторил, услуга направил, на работа настанил? Кой не знае неговите безплатни английски уроци? Малцина ли чрез тях хляба си изкарват? Кому пари в заем е дал и назад си ги е искал? На малко ли сираци сълзите пастирски е избърсвал? Та кой не знае, че гробищните тържества без него не можеха и градът за п-р Марков се струпваше да чуе пламенно слово? Както се изрази един на събранието по изпращането: "Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но... все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма - жива раздяла".
Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи!"
И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега:
Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен?
"Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата!"
 
Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен! "Кой може да обвини Пастиря ни в неустояване до край верен, честно изпълнен дълг и достойно играна роля?" каза г. Грабовски. И второ: след заминаването на п-р Марков, гробищните тържества ще се разтурят почти, като нежизнени и безпредметни. . . Наистина, след като загубим нещо, само тогава го ценим, или както казва Михайловски, поет и философ: "С камъните, които днес хвърляме срещу героя, утре паметник му въздигаме" (из речите на г. г. Кротков, Петров, Грабовски и др.).
 
По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата църква в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство. За забелязване е, че този ден бе ден на 33-а мъченици срещу Св. Архангел Михаил! Но той продължи да говори по желание на слушателите и в понеделник вечер, както и във вторник.
За Мистичния кръжок имаше извънредно събрание и нарочна среща.
Тия прощални беседи и проповеди може да уподобим на Исусовата раздяла с учениците My. За св. Ап. Павел четем в един подобен случай:
"Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му" {Деян. 20:36-38).
Чудно беше човек да присъствува на тия исторически събрания и да слуша пророческите изпълнения за последните времена, сбъднати в наши дни и в лицето на нашия любим Пастир и на всичко това, на което бяхме участници, зрители, свидетели. Например:
Вярата, като откровение от Бога не признава модернизъм - Юда 3; подвизавайте се во вярата.
Господ избавя - II Тим. 3:1-13 и 4:16-18; Деян. 18:9-10.
Силата на младостта и на България - I Тим. 4:12 и II Тим. 3:14-17 и 4:1-6 и др.
Борба за свобода - Гал. 5:1 и Ефес. 6:10-19.
Превъзходството на Божия мир - Йоан. 14:1, 27; Евр. 13:20, 21 и I Йоан 1:7; 3:1, 7 и др., Йоан 16:32-33.
Безпричинната омраза и заповяданата любов - Йоан 15:9-25; 16:1­4; Евр. 12:1-6.
Последни времена и мъченичество - I Йоан 4:1-3, 20-21; Мат. 23:2, 37-39; 24; I Тим. 4:1-2.
В това време, през свободните часове на малкото дни, които оставаха п-р Марков посети всички учреждения, за да си вземе сбогом, като: Областното управление, Градската община, Архиерейското наместничество, арменското църковно и турско училищни настоятелства, консулствата, редакциите, разни фирми и пр. Всички изказаха съжаления за напущането и пожелание пак да се видим.
Кметът, г. инж. Сиреков, например каза: "Съжалявам, като кмет на града, че Бургас се лишава от един гражданин като п-р Марков. Но се надявам, че г. Марков дето отиде няма да забрави хубавия Бургас, ще работи за него, а ние ще му съдействуваме оттук.
Същото каза и известният общественик г. Мих. Зелков, главният виновник за летовищната разгласа на града.
Паметни ще останат непринудените думи на бившите кметове г. Джелебов и г. Ат. Кривошиев, както и на г. Гоозю Баев, г. Н. Киселов, г. В. Стефанов, г. Шагунов, г. П. Попов, д-р Г. Хашнов, г. Милан Димов -секретар на Общината, г. Ц. Гугучков, г. Мих. Кирчев, а ЗлатиПашмаковот Българската параходна агенция, г. Чакъров и много други.
Женското дружество при църквата даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова. като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател.
Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г. Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител.
Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те - не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но... до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!)
Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори. Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба!
Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев. Едва се изказаха г-жа Р Овчарова,- г-жа Пачеджиева от името на Женското д-во, г-ца Стефанка Овчарова от името на Младежкото християнско д-во "М. Ж. Марков", г. Ц. Хр. Цонков от името на Мистичния кръжок и пр.
На това събрание също говори и г. С. Мутафов, който благодари на Пастира за преданата му служба и изказа съжаление за напущането.
 
От името на гражданството взе думата о. з. капитан г. К. К. Петров. С пламенни слова той заклейми "каиновите изчадия и садисти", виновници за тия свещени сълзи.
 
Говориха още о. з. майор Слав Калчев, г. г. Грабовски, Кротков, В. Вълканов, Г. Брадичков и др.
Б. Р. Някои от речите даваме отделно в подлистниците.

Наблюдател.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...