7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

[Ани]

7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

(01.07.1889, с. Тулча, Румъния -10.05.1969, Тунис)

Павел Василев

Името на Драгомир Василев е свързано с подготовката на защитата в съдебния процес срещу Братството, по време на комунистическия режим през 1958 г. Той изготвя счетоводните книги на Братството и участва при съставянето и подписването на необходимите протоколи на Братския съвет заедно с Боян Боев и Петър Филипов. Той е женен за внучката на Гаврил Илиев, първият евангелист в България - Милка Василева, чрез която се свързва с Братството.

Драгомир Василев е роден на 1 юли (18 юни) 1889 г. в гр. Тулча, Румъния.

Баща му, Иван Василев е поборник от Сръбско-българската война (1885—1886 г.).

Майката на Драгомир е Йорданка Михайловска, родом от гр. Елена. Тя е племенница на Иларион Макариополски и братовчедка на Стоян Михайловски.

Семейството има три деца - Драгомир и две по-малки негови сестрички. Те се преместват да живеят във Варна, когато Драгомир е на 12 години. Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса. Беше много студено. Една нощ, през зимата, стомната с вода замръзнала и се спука."

Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена. Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но децата да учат. При тези условия тя казвала: "Косите си на метла ще направя, но ще ги изуча".

В тази борба с живота, още от първите години в училище Драгомир застава до нея и започва да й помага. Там, в училище, прави впечатление на учителите си като добър математик. И до последно, като възрастен, той можеше наум спокойно да умножи трицифрено число на друго трицифрено. Закъсалите заможни ученици от по-долните класове в гимназията, учителят ги изпращал на уроци при Драгомир. Освен това, той се проявявал като отличен спортист. На Богоявление не веднъж той е успявал да извади кръста от морето, за което получавал баница и пари. Участвал е във футболни мачове, но лошо е ритнат, скъсва сухожилие и бавно кракът му започва да изсъхва, свива се и остава безчувствен. Макар само на 16 години, майка му го стяга с ученическата униформа, дава му 5 наполеона, качва го на влака за Букурещ и посред зима го изпраща, за да бъде лекуван. На тази постъпка тя се решава, след като са били обиколили всички видни лекари във Варна. Всички те са предлагали отрязване на крака.

Майка му, Йордана, е била силно вярваща в Бога. Тя е имала опитността на силната молитва. Малкият, 3-4годишен Драгомир, сметнат от лекарите за умрял, със запалена свещ до главата, Йордана цяла нощ със сълзи на очи, го измолва от св. Богородица и на сутринта станало чудото. Тогава тя дава обет винаги на 28 август да занася 1 литър олио за кандилото в църквата. Тази нейна силна вяра й давала винаги сили за смели решения.

Драгомир пристига късно през нощта на букурещката гара. Виелица, полутъмно. Гарата бързо остава безлюдна. Драгомир, с двете патерици и торбичка успява да намери файтон. Качвайки се, неочаквано за него, той е заобиколен от няколко крадци, които, разбирайки, че той не знае румънски език, започват да се уговарят и нареждат на файтонджията да кара. Тези крадци водят оживен разговор помежду си и само един от тях го е подпитвал на български език какво носи и къде отива. При тръгването си за Румъния, Драгомир е бил научил малко румънски език и в този опасен момент той се обърнал към файтонджията да го закара до един хан. Крадците, уплашени, че намеренията им са разкрити, избягали.

В хана Драгомир попада в една стая с един богат българин, дошъл от Америка. В разговор станало ясно, че този българин на младини е бил лекуван и спасен в Русе от вуйчото на Драгомир, д-р Михайловски, брат на майка му Този човек харесал и обикнал Драгомир и предложил да го вземе в Америка. Драгомир съзнавал, че все пак майка му и сестричките му се нуждаят от неговата подкрепа и отказал. Този българин се заел и водил Драгомир по всички големи лекари, които предлагали отрязване на крака. Накрая той го завел при един арменец- лечител. Този лечител казал, че може да спаси крака, но ще стане бавно и ще вземе много време. Затова му препоръчал да се върне във Варна и в околностите на града имало друг арменец, който ще го излекува. Зимата била много голяма и този българин от хана с шейна, теглена от три коня, го отвел до границата. Край Варна Драгомир намира посочения арменец, който с масаж и лапи със зехтин и бъз, постепенно изправил изсъхналия крак, а после възстановил и чувствителността му.

След 6 месеца упорито лечение Драгомир започнал да стъпва на крака си. До завършване на Варненската гимназия (1911 г.), той се е лекувал, докато свободно, без патерици и бастун започнал да ходи.

През 1912 г. Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и цигани).

След отбиване на военната си служба, Драгомир взема изпитите за геодез- плано-снимач. Повече от 4 години той живее и пътува от едно село в друго из Добруджа, правейки кадастъра на тези земи. През това време с много лишения и икономии подкрепя и издържа майка си и сестричките си. С негова помощ и двете му сестри завършват гимназия и започват работа като учителки из селата на Добруджа. След това те се омъжват и заминават за Америка.

Трудно събраните пари Драгомир оставя на майка си във Варна и с 50 наполеона заминава за София да търси работа и да учи.

Постъпва на работа условно, за шест месеца, в Българската генерална банка (без заплата, но с легло в портиерната). Започват месеци на денонощен труд. Счетоводните книги се пишели на френски език, на ръка и доста нечетливо. Започва да учи френски език, защото гимназиалната му подготовка е недостатъчна. Колегите му са предимно унгарци и доста нелюбезни. Главно изискване към чиновниците в банката било да са навреме на работа, измити и избръснати, с колосана яка и ръкавели. Драгомир почти не спял, като нощем оставал, за да проучва и разчита банковите книги. За неговото усърдие той получил назначение и започнал да навлиза в работата. Започнали да му възлагат да пренася пари в София от клоновете във Варна и Пловдив.

Междувременно, за две години Драгомир, с пословичното си трудолюбие преминал през всички служби и гишета в банката, като винаги отлично се справял с работата си. Колегите му надменно го гледали, но били респекгирани от лекотата, с която работел и проявяваните от него знания.

Дирекцията на банката, уверена в големите му дарби и способности, на 27 годишна възраст му поверява поста директор в Пловдивския клон на банката. За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит.

В тези години Драгомир реализирва мечтата си. Записва, следва и успешно завършва Юридическия факултет при Софийския университет на 21 февруари 1922 г. След това се записва в Свободния университет за политически и стопански науки и в продължение на три години следва специалността "Дипломация и консулство", която завършва на 17 юли 1925 г.

Междувременно, майка му Йордана започнала да се тревожи, че Драгомир ще остане стар ерген и отишла при циганка-гледачка, да й каже нещо за женитба. Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица.

По това време Драгомир сънувал сън, че при него идва негов съученик, починал преди време и му казал, че скоро ще умре, но да не се тревожи, защото му е дадено бързо прераждане. Дотогава Драгомир никога не бил чувал за прераждане. Като заместник-директор на банка Драгомир често е бил канен на вечери, на балове. Обаче, годините на усилена работа и учение му се отразили на здравето, като започнал да страда от нервен стомах. Лекарите го съветвали да стане вегетарианец, да пие гореща вода, да излиза на екскурзии всред природата, да не посяга към цигари и алкохол и да прави фрикции на тялото си. С много усилия той си наложил този начин на живот, но сънят, който имал, го тревожел. Въпреки това, състоянието му се подобрило.

Банката, в която Драгомир работел, кабинетът му и гишетата били разделени със стъклени стени. За охрана на чиновниците били раздадени пистолети. Един ден чиновник се занимавал с пистолета си, който гръмнал. Куршумът преминал покрай ухото на Драгомир. При прибирането си в къщи тази случка той разказал на майка си. Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица.

Драгомир до края на живота си на 28 август носеше в църква 1 литър олио за кандилото на св. Богородица.

При пътуванията му до София за изпити, той отивал на квартира при сем. Йордан Икономови, където се запознава с дъщеря им Милка.

Тя е родена във Варна на 27 ноември 1897 г. Милка е едно от осемте деца на сем. Йордан и Манола Икономови. В това пастирско семейство, където всички живеели много задружно, Милка получила силната си вяра в Исуса Христа, научила се да свири духовните химни на хармониума и да хвали Бога с песен. Цялото семейство говорили английски език и всяка вечер всички се събирали на молитва. До установяването на семейството в София, с преместванията на пастир Икономов за служение в различни църкви, Милка учи във Варна, Враца, Русе и т.н. На 29 юни 1916 г. тя получава зрелостното си свидетелство с пълен отличен в София. Преминава курс по стенография и в Русе, на 25 юни 1918 г., получава на конкурс първа награда и бронзов медал. На 15 октомври 1921 г. тя се дипломира в Софийския университет, Физико-математическия факултет по естествена история с много добър. Преминава кандидат-учителския стаж през учебната 1921-1922 г. във II Софийска девическа гимназия, взема държавния си изпит през м. октомври 1922 г. и на 10 април 1923 г. получава свидетелство за правоспособност на редовен гимназиален учител.

На 21 януари 1923 г. Драгомир и Милка се оженват, което е причина Драгомир да'дойде в София на работа в Банка за народен кредит. Той е много ценен и е изпращан в командировки във Франция, Холандия и Германия.

От Централата на банката Драгомир Василев е преценен за най-подходящия и е изпратен по банкови въпроси в Ню Йорк през 1929 г. Голямата икономическа криза пречи за изпълнение на задачите му. Тогава той започва работа като журналист-кореспондент към вестник "National Herald" излизащ на български език. Усилено учи вечерни курсове по английски език. Междувременно Милка е в София с две деца: Йордан на 6 години и Росица на 2 години. След един ясен сън за Милка, Йорданчо заболява от менингит и умира. В Америка Драгомир остава до 1932 г. С прибирането си в България, Драгомир организира издателство "Родина"-АД. Установява, че съдружниците му са нечестни, изоставя книгоиздателството и започва стаж, по-късно и свободна адвокатска практика. Става редовен член на Института на заклет експерт-счетоводителите в България.

Отзивчивият му характер, големите му правни и счетоводно-финансови познания му спечелват приятели всред колегите и уважението на клиентите.

В продължение на близо 25 години Драгомир Василев е непрекъснато заангажиран в най-сложни финансово-счетоводни процеси като адвокат. Постоянно е търсен и назначаван от съда като вещо лице по тежки углавни дела за начети, по които се иска и смъртно наказание. Драгомир Василев е търсен от търговци и банкери за постоянен консултант.

Включен е в управителни съвети на редица акционерни дружества. Много граждани, особено евреи, при тяхното изселване за Израел, го ангажираха за свой пълномощник по отношение стопанисване на имотите им и защита на техните правни и финансови интереси.

Обществото имаше доверие в него. Драгомир Василев никога не направи компромис със съвестта си. Държеше на своята, макар относителна свобода, и отбягваше скъпо заплатени служби и постове или участие в партии и политическия живот в страната. През целия си живот той печелеше приятели и доверие с трудолюбието и честността си. Обичаше хората и бе обичан, разбираше слабостите им, не ги съдеше, но към себе си беше строг.

Преди 9.IX.1944 г., като очевидец на действията на армията и жандармерията в Трънския балкан срещу така наречените "шумци" (партизани), той не остана спокоен. Помощта, която получаваха партизанските чети (Славчо Трънски) през 1944 г. при тяхното появяване в мина "Злата" (семейството му беше евакуирано, заради бомбардировките над София) и изказванията, които беше направил за извършваните жестокости и убийства, определиха неговото включване в списъците за ликвидиране.

Той, също така, не одобри скалъпения процес след 9.IX. 1944 г. срещу широкия социалист Кръстьо Пастухов и като юрист, подписа протестното писмо. Репресивният комунистически апарат арестува и изпрати всички, подписали писмото в лагери и затвори.

На 4 април 1948 г. Драгомир Василев е бил заличен от списъците на адвокатите по чл. 2, буква Д, със съдебно решение с мотив, че упражнява две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). На него преди 9. IX. 1944 г. се е гледало, че има прояви на комунист, а след 9.IX. 1944 г. - на фашист

За Драгомир Василев започва един много тежък период: без работа, заплашван с арест и изселване на семейството от София, материални затруднения, поради разрушеното жилище от бомбардировките и от недоотгледаните деца (още в училище). Неговата морална и духовна подкрепа в тези години, той получава от Бога чрез съпругата си Милка.

Това е време, когато двамата са в постоянна молитва и животът им бива опазен. Например, в бомбардировката на 14 срещу 15 април 1944 г. Милка и Драгомир са в София и се скриват в партерния етаж на кооперацията на ул. "Оборище" № 21-А. Те са чували свистенето на бомбите, взривовете край тях. Ужасът на събраните 7 човека бил голям. Тогава Милка на висок глас започнала да се моли. Тя казвала и 91 Псалом. Присъстващите утихнали. Една от бомбите пада на кооперацията, където са били скрити. Милка продължавала да се моли. Всички имали чувството, че са обгърнати и наистина, кооперацията рухва, но една плоча (тази, точно над главите им) се запазва и всички оцеляват. Повече от 4 часа са били откривани. Божията милост и присъствие поредному е потвърдено.

През 1950 г. Драгомир Василев организира и основава варджийска кооперация (ТПК "Освобождение", след това преименувана "Обединение"). За кратко време той я направил многоотраслова и печеливша. Като неин председател, той работи до края на 1955 г. Той започва да прави постъпки за възстановяване на правата си, като адвокат, и на 27 февруари 1957 г. е включен в списъците на адвокатските консултации.

След пенсионирането си, Драгомир Василев в продължение на седем години работи за финансовото укрепване на Славянското дружество в България.

В този, изпълнен с изпитания живот, безспорно Невидимият свят подготви човека, който да бъде използуван да изгради защитата на Братството в скалъпения съдебен процес.

През 1958 г. Драгомир Василев усилено работи по подготовка и уреждане на счетоводството на Братството. Срещу обвиненията той подготвяше необходимия доказателствен материал и внасяше в съда. Той не се уплаши от поредните заплахи, които получи. Накрая, той бе извикан на разговор в съда, където му бе казано: "А бе, Василев, докога ще ни пречиш? Не разбра ли, че трябва да има осъдителна присъда".

В този процес срещу отделни лица (Борис Николов, Жечо Панайотов) властта искаше да сплаши и разпръсне завинаги Братството. Драгомир Василев добре разбираше тази надвиснала опасност и не желаеше да се опетни името на Учителя и на Братството. Той изпълни своята житейска задача.

В края на 1968 г. Драгомир и Милка заминаха за Тунис при дъщеря си - д-р Росица Василева-Лозанова.

През м. март случайно в тролея срещнах Борис Николов. Той ми каза: "Много исках да те видя." Каза ми, че на Драгомир му е време да се прибере в България. - "Пиши му!"

В отговорът на баща ми (писмото е от 23 и 24 април 1969 г.) се казва:

"... Билетите трябва да бъдат с дата не по-късно от 10 май 1969 г..."

Драгомир Василев отмина в невидимия свят на 10 май 1969 г. в Тунис.

Като човек, който говореше френски, английски, немски, турски и гръцки езици, в последните 5-6 месеца от живота си в гр. Монастир, Тунизия, той създава много приятелства.

За погребението, въпреки ходатайството и на акад. Ангел Балевски (председател на БАН), тогава бях научен сътрудник в БАН, паспорт не ми се даде.

По описание на майка ми, погребението се извършило не в гр. Монастир, а в гр. Сус, на около 30 км, поради липса на християнско гробище. На изпращането е имало повече от 200 души араби - все негови приятели?! После ми се каза, че баща ми от тези страни е дошел и оставането на тялото му там не е случайно.

Сестра ми, д-р Росица Василева-Лозанова работи 4 1/2 години в Тунизия. Тя беше детски лекар. В един свой сън тя се видяла като малко, бедно и болно момиченце в тези арабски страни. Тя била сред болни деца и си задала въпроса: "Няма ли лекар да ни помогне?" Престоят в Тунизия тя го приемаше, въпреки че комунистите не пуснаха съпругът й да отиде при нея. Тя загина при нещастен случай в Тунизия.

Писмо

на

Драгомир Василев до

Павел и Елена Василеви

23.IV. 1969 г. Monastir

Мили ми Павел и Елена, също и моя обичен внук Драгомир,

Много благодаря за всички писма от вас, които съм получил. Особено последното писмо. Аз бях вече предвидял едно бързо заминаване и затова направих постъпки преди повече от месец да ми се даде виза за напускане на Тунис.

Казаха ми, че трябва да чакам още 20 дена.

Днес отново бях в тукашната полиция и оттам ми казаха, че мога да получа паспорта си (този паспорт е общ с майка ти).

Росица е писала на Сашо да купи два билета от София за пътуване от Тунис за София (с аероплан) с дата м. юни 1969 г.

Моля те, мили Пол и, кажи на Сашо да не купува такива билети с далечна дата.

Билетите трябва да бъдат с дата не по-късно от 10 май 1969 г., със запазени места. Ако има нещо неясно, моля, пиши ми веднага.

Целувам ви тримата, сватя, сватята, сем. Петрови и всички роднини и близки.

Целувки от майка ти.

Прегръщам те - твой татко.

Не забравяй Елена и Драгомира.

м.о.

24.IV.69r.

Вчера, 23.IV.69 г. втори път ходих в тукашната полиция и успях (чиновникът, който работи по паспортите) и успях да избърза с изпращането на нашия паспорт от Тунис-тук в Монастир. Днес, 24.iV. ще се напише писмото и за 3-4 дена, ако се изпрати паспорта ще пиша на Сашо да купи билетите (2, два) билети за аероплан, направо за София или през някоя държава. Ще следва писмо до Сашо и друго за теб.

Много целувки от татко Драгомир и мама Милка и всички останали