Jump to content
Ани

11. Петър Тихчев и двете му дъщери

Recommended Posts

11. Петър Тихчев и двете му дъщери

ОБЩИ ПОГРЕШКИ И ОБЩИ ДОБРОДЕТЕЛИ

34 лекция от Учителя, държана на 20 май 1935 г.

- В: Ако говоря. Общ окултен клас. Г. XIV (1934-1935), т. 2.

София, 2003, с. 266-268.

... Имахме един приятел, Петър Тихчев. Когато дъщерите му бяха малки момичета, на четири-пет години, като се изправи пред амвона, разправя: "Жена ми тъй, децата ми тъй." Проповядва, проповядва. В християнството ги ражда. Като израснаха дъщерите му, като туриха онези шапки, онези дрехи. "Как е, брат Петър?" "Не ме слушат. Започнаха морала, който проповядвах на другите." "Не, не може." "Тате, казват, защо си толкова глупав, защо си сериозен, защо проповядваш такива глупости на хората? Дъщерите започнаха да ми проповядват на мене." Къде е причината, че дъщерите му не го слушат? Аз зная къде е причината. Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: "Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като го ударих една плесница, повалих го на земята." "Ще ни избият." "Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? "Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можеха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: "Гяур!" Няколко шамара ще ти удари.
Не преувеличавайте нещата. Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините? Няма никакви причини. Един ден не ви слагам ядене, кои са причините? Виждам, че сте позатлъстели, казвам: "Днес на диета." Пост един път, два пъти в седмицата не е лошо. "Ама защо, каква погрешка сме направили?" Никаква погрешка, диета трябва. "Някой сгрешил." Никой не е сгрешил. Какви са моите намерения? Искам да си почина, не искам да слугувам на тези. Ще сложа трапезата, ще се наядат. Ще кажат: "Благодарим." Те ще се наядат, аз ще трябва чинии да мия, покривката да пера. Ден-два така, никой нищо не плаща, после критикуват: "Туй не било хубаво сготвено." Никой не дава от джоба си. Най-после казвам: "Никой нищо не дава и аз не давам." Защо? Вече друга философия. Искам да си почина, намерете някой друг. Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава. Намерете такъв гостилничар, дето без пари да ви дава, аз ще ида да видя този гостилничар.
Сега си представяме едно идеално общество. Идеалното общество е изключено. Бил съм и в Америка, и в Англия, Германия, навсякъде. Изучавал съм идеалното в света. Но тъй, както го мислим, го няма. То ще дойде. Срещал съм идеални хора, но идеално общество - не. То тепърва ще се образува. Ние не може да се извиняваме, условията не позволяват. У вас има желание, но наслоения от минали животи ви пречат. Вие сте закъсали, оттук сте взели пари назаем, оттам сте взели пари назаем, сега трябва да ги плащате. Аз съм проповедник, изправя се и проповядвам: "Онези братя, които са взели пари назаем трябва да ги плащат." Вас ви резне нещо. Имам добри желания, но прекалих. Някой брат богат, дал пари някъде, започват да го хвалят. "Еди-кой си брат дал толкова за благотворителни цели." Той се надига. И онзи, който говори, и онзи, който слуша, всички тази работа не я разбират. Който е ял, да благодари на Бога. И който не е ял, и той да благодари на Бога. Който не е ял, втори път ще му дадат. Нищо повече.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×