Jump to content

Спомени на Елена Иларионова -1904


Recommended Posts

 

 

Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това:

 

За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви.

 

Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него.

 

На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме.

 

Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден. Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките подробности. Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той. Всички постъпки са отбелязани по лицето, ръцете — в аналите на природата и е открито за оногова, който знае да чете. За всичките си мисли, чувства и постъпки човек ще бъде отговорен и ще плаща за тях.”

 

Колкото време Учителя престоя в Търново, ние често се срещахме с него и той ни обясняваше духовните въпроси, които ни интересуваха.

 

* Елена Иларионова наричала мъжа си Костадин, но името му в официалните документи е Константин. (Бел. Състав.)

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...