Jump to content

1929_11_17 Сам се опасваше


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Ивайло Христов

Архивна единица

Самъ се опасваше (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Крадецът и пастирът“, тринадесета серия, т.1 (1929)

Издание 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Сам се опасваше

''12. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, 1929 г. София – Изгрев.''

„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше". (Йоан 21:18)

Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува. Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее. Вярно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно, да се твърди, че човек не може да живее без къща. Без какво не може човек да живее: без Бога, или без религия? – Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. Религията представя известна форма, която, с времето, се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят известен бал, така и религията се облича, в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом свърши службата, той съблича одеждите си и се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава в себе си.

Днес всички хора се стремят към правилни разбирания, към правилни понятия за нещата. От това зависи техният живот, тяхното правилно развиване. Отношенията на Бога към човека зависят от самия него. Ако човек е учен, отношенията на Бога към него ще бъдат като към учен; ако е невежа, отношенията Му ще бъдат като към невежа; ако е праведен, отношенията Му ще бъдат като към праведен; ако е грешен, отношенията Му ще бъдат като към грешен. Отношенията почиват на математически и геометрически формули. Дето има отношения, там съществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислите и чувствата на човека има отношения, там непременно ще има и математика, и геометрия. Всяко реално, всяко въплътено нещо подразбира присъствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислите и чувствата на човека са реални, понеже приемат специални форми. Те се материализират в известни геометрически форми. Които не разбират законите на материята, те я считат мъртва. Мнозина говорят за дух и за материя, без да разбират тяхната същност. 3а невежите има дух и материя; за вярващите има вяра и Бог; а за просветените – любов, мъдрост и истина.

„Сам се опасваше". – Кой се опасва сам? – Младият. Старият, обаче, други го опасват. – Нали учителят трябва да ни учи? – Не, учителят трябва да преподава, а учениците трябва сами да се учат. Който очаква на учителя си, той да го учи, да тъпче знанията насила в главата му, ние го наричаме "стар човек". Днес всички хора, млади и стари, преждевременно са остарели. Те нямат широки възгледи за нещата. Това е свойствено за младия човек. Като стане въпрос за нещо от науката, те веднага изнасят мнението на неколцина учени, като меродавно и на него разчитат. – Не, искате ли да имате истинското положение върху някой научен въпрос, чуйте мнението на учените по целия свят и тогава се произнасяйте. Меродавно мнение по известен въпрос е онова, което е извлечено от мненията на всички учени, по целия свят. И това не е достатъчно. Човек трябва да вземе във внимание мнението и на учените от възвишените светове, и тогава да извади своето заключение по въпроса. Какво виждаме днес? Някой човек направил някакво изчисление, в областта на науката и минава за учен. Едно шише вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски и научни теории по даден въпрос. В дадения случай, водата ще спаси положението на жадния, а не научните и богословски теории на хората.

Това ни най-малко не значи, че научните и богословски теории нямат цена. Те са важни само тогава, когато човек е в дома си, когато не е жаден. Щом е в пустинята, той се нуждае само от вода – никакви теории не го интересуват. Следователно, ако си истински окултист и си попаднал в пустинята, превърни парите във въздуха на вода и задоволи жаждата си. Можеш ли да направиш това, ти си учен човек и всеки ще те слуша. Ако си истински богослов, превърни парите във въздуха на вода. – Трябва да се чака известно време, да се разбере, има ли водни пари във въздуха. – С чакане тази работа не става. Който знае, той не чака. Той казва и прави.

И тъй, повтарям: Всички хора се нуждаят от конкретно, от реално знание. Човек не трябва да се заблуждава в себе си, да мисли, че много знае, че е добър, праведен човек, че има широки, правилни разбирания за живота и като него друг не съществува. Някой казва: Като се помоля, всичко става. – Помоли се тогава и кажи на тази могила – да се мръдне от мястото си. Той се помоли и казва на могилата – да се премести; но тя не се мърда. Той знае всичко, има силна мисъл, но, от неговата силна мисъл, могилата не се помръдва. – Аз съм вярващ, а ти безверник. – Да, но ти, който беше вярващ, не можа да преместиш могилата. Аз, който съм безверник, в твоите очи, мога да преместя могилата. И двамата отиваме при могилата: той казва на могилата да се премести, но тя не се мърда. Аз й казвам да се премести и тя започва да се движи. Кой от двамата има повече вяра? За да познава силите и способностите си, човек трябва да прави опити, да се изпитва, а не да ходи с пипане. На всеки човек е дадена някаква дарба, или известна сила. Запример, вярата на някой човек е толкова малка, че с нея едва може да лекува хремата си. Дойде ли до треската, там вярата му не помага. Вярата на друг някой е по-голяма, лекува треската. Обаче, дойде ли до туберкулозата, до проказата, малцина могат да се лекуват с вяра. За тези болести се изисква голяма вяра. Христовите ученици били повикани при един болен, да го лекуват. Дълго време се молили те, но молитвата им не помогнала. Те запитали Христа, защо не могли да помогнат на болния. Христос им отговорил, че това се дължи на тяхната вяра. „Този дух може да се изпъди само с пост и молитва". Значи, и те не са знаели, как трябва да се молят, как да просят.

„Сам се опасваше". За да може сам да се опасва, човек все трябва да знае нещо. Той трябва да знае, какво може да направи, в даден момент. За всеки даден случай, човек трябва да се учи, а не да критикува нещата. Защо ще критикува Онзи, Който е създал света? Защо и как е създаден светът, това не е ваша работа. Група учени в Америка запитали един вярващ: Какво е правил Господ, преди да е създал света? – Той е правил прътове, да бие с тях философите, които искат много да знаят. Следователно, всеки, който се опитва да философства върху въпроси, които не влизат в неговите работи, той е опитал прътовете върху гърба си. Кой човек не е бит? Ще кажете, че страданията са потребни. – Има страдания, изпитания и мъчнотии, които са намясто, но има и такива, които не са намясто. Някой път сиромашията и богатството са намясто, а някога не са намясто. Ако сиромашията може да облагороди и повдигне човека, тя е намясто; ако изопачи човешкия характер и развие в него ред пороци, тя не е намясто. Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и повдигне човека, то е намясто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е намясто. – Как се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте ръцете си към нея, за да получите топлината й, която иде към вас. Като се приближавате към някоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви. Това се отразява неприятно върху вас.

Кога и при какви случаи човек се отваря и кога – затваря? За всяко нещо, което дава, човек се отваря; за всяко нещо, което взима, човек се затваря. Любовта дава живот, мъдростта – знание и светлина, истината – свобода. Това, което отнема живота, е смъртта; това, което отнема светлината, е грехът, престъплението и злото; това, което отнема свободата, е неправдата и насилието.

Съвременните хора са изгубили любовта, която носи живота, мъдростта, която носи светлината и истината, която носи свободата, вследствие на което, непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. Да се мисли така, това е механическо разбиране. Бог, наистина, ще оправи света, но заедно с хората. Всеки човек трябва да вярва, че Бог, заедно с него, ще оправи света. Едно се иска от човека: да прояви своето послушание към Бога. Досега, хората са слушали съветите на учени и философи. Време е вече, да слушат, какво Бог им казва и да изпълняват Неговата воля. Днес вярвате в една научна теория, но гледате, че след десетина години, тя се е опровергала от някои учени и вместо нея, се явила друга някоя. Днес обичате една жена, готови сте да пожертвате живота си за нея, но чувате, че тя ви изневерява, че не се интересува вече от вас. Трябва ли, човек да жертва живота си и мира си, за преходни неща? Има смисъл човек да се жертва, но само за Едного. Има смисъл човек да се жертва, но само за такива души, които служат на Бога, които не грешат. Те са извори, които постоянно дават от изобилието си и чистят, както себе си, така и своите ближни. Докато е на физическия свят, човек се каля, но външно само. Душата, обаче, никога не се каля, никога не греши, нито умира. Тя е Божественото в човека, което търси Бога и изпълнява волята Му.

Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.

В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.

Какво се ползва човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам, без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме. Значи, Бог приема само онези, които нямат препоръки. Ония пък, които имат препоръки, тях оставя да чакат, докато се смирят. Те са хора с достойнство, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие. В това отношение, те приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го излекува. Отиде Нееман, с конете си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат, да се окъпе седем пъти в р. Йордан. Щом се окъпе, проказата му ще изчезне. Нееман се разгневи и рече: Ето, аз мислех, че Елисей непременно ще излезе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми. Реките на Дамаск не са ли по-добри, от всичките води на Израиля? Не можах ли да се окъпя в тях и да се очистя? Обърна се и си отиде с гняв. Рабите му се приближиха и му говореха: "Ако пророкът ти беше казал нещо голямо, не би ли го направил? Колко повече сега можеш да го направиш, като ти казва: Окъпи се и очисти се! Послуша рабите си и се окъпа, седем пъти в Йордан, според словото на Божия человек; и плътта му се възвърна, като плът на малко дете, и очисти се".

Сегашната епоха има отношение към онези души, които искат да отидат при Бога, без никаква препоръка. Когато момата се влюбва в момък, или момъкът – в мома, търсят ли някаква препоръка? – Никаква препоръка не търсят. Някоя богата мома се влюби в някой момък и обикаля около него, скъпо облечена, с богати украшения, но въпреки това, той не й обръща внимание. – Защо? – Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада, пред очите на любовта. Пред любовта, всякаква препоръка е престъпление. Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си, да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си, да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя ближен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата. Да любиш, това значи, да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога.

Сега, като се говори за любовта, както и върху много въпроси, от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархизъм. - Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения. Анархизмът е учение, което има за цел, да направи силните – слаби, а слабите – силни. Комунизмът пък е особена класова борба. Социализмът е учение за братство и равенство. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализма и комунизма, те създадоха закон за трансмигриране на душите, или закон за прераждане на душите. В този смисъл, законът за прераждането е социален закон. Според този закон, ако човек днес е богат, утре ще бъде сиромах. Ако днес е силен, властващ, утре ще бъде без всякаква власт. Не стана ли това в Русия? Няма нищо лошо в това, че стават смени в живота на хората. Злото седи във факта, че хората не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина. Каква полза от това, че някой има власт, заема положение на цар, на виден общественик, на виден проповедник, на майка или на баща, а не постъпва според великите Божии закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има някакво заблуждение в света, но трябва положително да се знае, къде е това заблуждение. Когато момата обича някой момък и си въобразява, че и той я обича, това е заблуждение. Обаче, когато момата обича някой момък и той е готов, да се жертва за нея, това не е заблуждение. Същото се отнася и до момъка.

Следователно, когато човек вярва в Единния, Който го обича, това не е никакво заблуждение. Това е истината, която всички хора познават. В тази истина се крие спасението на човечеството. Същата вяра трябва да се приложи и към обществата, държавите и народите. Ако вярвате, че обществото и държавата, към които принадлежите, ви обичат и създават закони, които са във ваша полза – и вие ги обичайте. Но, ако обществото и държавата не ви обичат и създават закони, които ви насилват – не им вярвайте. На какво се дължат анархиите в света? Те се дължат, изключително, на онази свещена лъжа, която срещаме навсякъде в живота. Някои религиозни поддържат мисълта, че за да се избегне лъжата, хората трябва да се убедят в съществуването на Бога. Хората не се нуждаят от доказателства в съществуването на Бога, но от отношения към Бога. Те трябва да имат свещени отношения към Него. Щом отношенията им към Бога са свещени, отношенията им и към всички други същества, ще бъдат свещени. Ние не сме против религията, но против всички ония, които проповядват, че човек може да живее без сърце, без ум, без душа и без дух. Ние вярваме и в тялото си, и в сърцето си, и в ума си, и в душата си, и в духа си. Ние вярваме във всичко възвишено и благородно, което повдига, както отделния човек, така и неговите ближни. Ние вярваме във всичко, което ни обикаля. Ние вярваме в Бога, Който ни говори.

Как говори Господ, на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века, досега, речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, Той разбира вече същината на нещата. – Как можем да познаем, кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината й. Щом запалите една свещ, тя веднага започва да свети. Свещта е свързана с понятието светлина. Всяко нещо, всеки предмет е свързан с известно понятие.

Какво нещо е човекът? Човек е онзи, който може да те приеме любезно, да те стопли, да те нахрани и да ти даде легло, да си починеш. Какво нещо е животното? Животното е същество, на гърба на което можеш да се качиш. Какво нещо е растението? Растението е същество, което щедро ти предлага своите плодове. Понятията за нещата трябва да бъдат свързани с някакво конкретно качество. Всяка философия, вън от конкретните качества за нещата, е безпредметна. Каквато философия и да развивате за ябълката, гладният не се интересува от нищо друго, освен да хапне нещо. За него ябълката е дотолкова ценна, доколкото, в дадения момент, тя може да подкрепи неговите сили. Вън от това качество, всяка философия за ябълката не е нищо друго, освен религия без Бога. – Може ли човек без религия? Зависи, за каква религия се говори. Ако под думата „религия" разбирате формата на нещата, без такава религия може. Обаче, ако под думата „религия" разбирате същината на нещата – Бога, без религия е невъзможно да се живее. Същината на нещата е правата религия, която свързва човека с истинските поклонници. Истински служител на Бога е този, който служи на любовта. Никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси, но казано е, че ще бъдем царе и свещеници на Бога. Цар е онзи човек, който разумно управлява себе си. Свещеник е онзи човек, който разумно служи на Бога. Всички останали чинове, които днес съществуват, са човешки изобретения. Човешките изобретения не са нищо друго, освен опаковка на нещата.

Съвременните хора трябва да имат ясна представа за живота, да го разбират тъй, както се проявява, без никакъв страх. Който се страхува от живота, той не може да стане никакъв философ, от него нищо не може да се очаква. Естествено нещо е да се страхува човек. Той носи страха в себе си. Няма човек в света, на когото сърцето да не е трепвало. Мойсей, един от видните адепти, който беше свършил висша окултна школа, изпита голям страх, след като уби египтянина и го зарови в пясъка. За да се скрие от лицето на Бога, той избягал в пустинята, дето прекарал 40 години като овчар. В ревността си към Бога, той се увлякъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено, на един адепт, да направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят, каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди, чрез него. Мойсей се страхувал да се върне в Египет, защото, според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен. Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет, да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт. Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята и тя се превърна в змия. Като вид това, Мойсей се уплаши, искаше да бяга, но Бог му каза: Не бягай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет, да изпълни възложената му от Него мисия – да освободи своя народ от египетското робство.

И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава, за обикновения човек? Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение, той служи за пример на човечеството. Това, което го повдига в очите на хората, седеше в силата му – да изправи всички свои погрешки. И до днес още евреите почитат Мойсея като силен човек, като посветен, като велик адепт. Когато Бог му каза: да отиде в Египет, да освободи израилския народ от робството, в което се намираше; той се почувства недостоен за тази мисия, понеже беше извършил престъпление. При това, той беше гъгнив, заекваше и считаше, че не може да говори, да предаде на Фараона волята Божия. Бог му каза, да не се безпокои за това. Брат му Арон ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Арон ще го предава. Примерът с Мойсея трябва да служи за поука, да знаете, че каквито погрешки и да правите, вие трябва да ги изправяте. От всички хора се изисква правилно разбиране на живота, на законите в разумната природа. Има ли правилно разбиране на нещата, човек ще живее правилно и ще знае, как да изправя погрешките си.

Мнозина се интересуват от миналото си, какво са били някога и какво ще е бъдещето им. – Много просто. Какъвто е човек днес, такъв е бил и в миналото. Каквото съгради и придаде към днешния си живот, това ще носи и в бъдеще. Искате ли да придадете нещо красиво към бъдещия си живот, прилагайте Божията Любов, която носи живот, свобода и светлина. Съвременните хора слизат на земята, живеят известно време и като се намерят пред смъртта, съжаляват, че нищо не са спечелили. – Защо? – Защото и като млади, и като стари, те са поддържали все една и съща философия, която нищо не им е дала. Срещате един млад човек, който се обезсърчил от някакъв неуспех и чувате да казва, че от него нищо няма да излезе, че никой не го обича и не му остава нищо друго, освен да умре. – Това са разсъждения на стария човек. Само дядото може да мисли, че никой не го обича и да очаква на този, на онзи, да го обичат. Младият трябва да обича, без да очаква да го обичат. Никъде в Писанието не е казано, че Господ трябва да ни обича. Първата заповед, към човека, е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си". Това е заповедта, която се отнася към всички хора, като към млади. На стар човек не може да се даде такава заповед. Старият очаква, първо, Господ да го залюби, а после той да люби Господа. Щом получи Божието благоволение, той започва да се разкайва, да се счита за грешник. Това са празни думи. Грешник ли е човек, или не, това не е важно. Той трябва да залюби Господа. Щом залюби Господа, той вече е млад.

Любовта подразбира младостта в живота. Само младият може да люби. Не люби ли човек, колебае ли се в любовта, той минава за стар, за дядо. – Не зная, дали мога да любя. – Щом се колебаеш, ти си стар човек. – Дали ще свърша училището? – Ако се колебаеш, няма да свършиш. Колебанието показва, че си стар човек. Не се ли колебаеш, ти ще свършиш училище, ще изучиш няколко науки – философия, математика, естествени науки. Ти си млад човек. – Ама сиромах съм. – Сиромашията не може да те спъне. Тя е предговор на богатството. Щом сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти пак си на прав път. Обаче, ако сиромашията не е предговор на богатството и ако богатството не е предговор на сиромашията, ти си на крив път. Когато сиромашията дойде при вас, поискайте й препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие трябва да я приемете, с всичкото уважение и почитание. Не правят ли същото, когато изпращат дипломатически представител, в някоя държава? Онази държава, която изпраща свой дипломатически представител в чужда държава, тя му дава акредитивни писма, които той представя в страната, в която е изпратен. Следователно, ако сиромашията не изпрати своите акредитивни писма, вие имате право да я върнете назад, като пишете на държавата, към която принадлежи, че не я приемате и вместо нея, искате да ви изпратят друг посланик. По същия начин ще постъпите и с богатството. Ще му искате акредитивните писма. Не ги ли даде, ще го върнете назад. Така постъпва всеки човек, който има убеждение. Сиромашията и богатството представят две лица на една и съща реалност. Сиромашията е нощ, а богатството – ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между сиромашията и богатството.

Като изучаваме живота на съвременните хора, ние виждаме, че сиромасите, бедните работят повече от богатите. Турците имат една поговорка, която казва: "Вечерната, нощната работа е посмешище на света". Понеже сиромашията представя нощ, оттук излиза, че работата на сиромасите е посмешище пред света. Значи, богатите хора, които представят ден, трябва да работят, а не сиромасите. Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят, било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще, на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка, да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна, с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници – повече бедни, сиромаси хора. Какво е допринесло желязото на хората? – Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеите, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желязо. Днес слушате някой да говори за своето верую; утре го слушате да казва, че се е разочаровал в него, променил веруюто си. Днес някой е православен, утре станал евангелист, после католик, будист и т.н. Верую, което всеки ден може да се мени, не почива на здрава основа. Истинското верую, истинската наука, истинската поезия не е нищо друго, освен учение за Бога.

„Когато беше ти по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Следователно, който не може сам да се опасва, той е стар човек. Време е вече хората да говорят не с думи, но с дела и с живот. Ако наистина имате пари, трябва ли да убеждавате хората в това? Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари имате. Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон, без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но, за целта, му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар, един чек от един милион английски лири и следял, как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам, дал на един от келнерите чека, да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. – Мога ли, тогава, да платя друг ден обяда си, след като разменя чека? – Да, може, господине. Като излязъл от гостилницата, бедният американец отишъл в една дрехарница, да си купи дрехи. Той си избрал едни от най-хубавите дрехи, облякъл ги, извадил от кесията си чека, подал го в ръцете на търговеца и казал: Заповядайте, задръжте сумата, която ви дължа. – Извинете, господине, нямаме възможност да разменим този чек. Имате ли по-дребни пари? – Нямам. Можете ли, тогава, да ме кредитирате? – Можем, разбира се. Като размените чека, изпратете ни сумата за дрехите. След като направил още няколко опити, бедният американец се върнал при другаря си, като му разправил подробно, как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари. Понеже басът бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар, да разполага с него, както намира за добре. Като разменил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а с останалата голяма сума заживял сносен живот.

Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек, от един милион английски лири? Следователно, и вашето верую трябва да бъде равноценно, на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това верую, навсякъде ви отварят кредит. Чудни са съвременните хора! Те говорят за Бога, за рая, но нито Бога познават, нито знаят мястото на рая. За обикновения човек, който не работи съзнателно върху себе си, е безразлично, къде е раят, къде е Бог. Обаче, за ученика, за човека, който иска да работи върху себе си, да постигне нещо, това не е безразлично. За него е важно да знае, кой е баща му, коя е майка му. Той трябва да ги познава. Син, който не познава баща си и майка си, минава за незаконороден. Бащата и майката, на този син, са гледали, по някакъв начин, да се освободят от него.

Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.

Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т.н. Не намери ли истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небеса и ще го свалят до земята и, в края на краищата, ще види, че нищо не е постигнал. Който се е домогнал до истината, той е жив и на този, и на онзи свят. Той не се нуждае от паметник, защото сам е паметник на своето име. И като замине за онзи свят, той пак се движи между хората, между своите познати, но инкогнито, преоблечен, дегизиран, никой да не го познае. – Възможно ли е това? – Не само, че е възможно, но това е факт. Светлината, в която живея, включва това нещо. Не е важно да доказвам това; за мене е важно да изявя доброто в живота, да видят хората, че доброто съществува в света. Който се оплаква, че е сиромах, че няма добри хора, които могат да му помагат, нека продаде сиромашията си на мене. Аз съм готов да я купя. – Как ще я продам? Тя не се хваща. – Щом не се хваща, щом не е реална, как можеш да се оплакваш от нея? Друг се оплаква от болестта си. – Продай ми твоята болест. Аз съм готов да я купя. Щом се оплаквате от сиромашия, от болести, направете опит – да ги хванете и да ги продадете. Ето и Христос – ходеше рамо до рамо със сиромашията, но Той не се оплакваше от нея. За да насърчи хората, геройски да носят сиромашията, Той казваше: „Син человечески няма къде глава да подслони". Христос беше силен човек, твърдо понасяше изпитанията и страданията.

Какво правят съвременните религиозни и духовни хора? Като дойдат до един кръстопът в живота си, те казват: Толкова години вече, как служим на Бога и нищо не сме постигнали. – Че сте служили на Бога, това е ваш плюс. Че нищо не сте постигнали, това е във ваш ущърб. Днес четете Божествената книга, отваряте страница след страница, но нищо не разбирате. Ще дойде ден, когато, при първото отваряне на книгата, вие ще разберете това, което вчера не сте разбрали. – Кога ще дойде този ден? – Когато Христос похлопа на вашия ум и на вашето сърце. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете светлината на новия живот и ще почнете да разбирате. При това положение, само вие ще разберете връзката, която съществува между любовта и живота, между мъдростта и светлината, между истината и свободата. Като дойде до това разбиране, човек ще работи малко, но много работа ще свършва. Сега става точно обратно: човек работи много, а малко работа свършва. След като работи по цели дни, човек не може да напише едно любовно писмо до Господа. Пише, преписва, къса, отново започва и като не може да го напише, както трябва, той взима един писмовник и оттам преписва едно писмо. Като го изпрати, започва да се съмнява, ще го приеме ли Бог, или ще го тури настрана. Какъв е резултатът на такова писмо? Това писмо се изгубва някъде по пощата, понеже, адресът не е точен. Ако адресите на писмата ви не са точни, никакъв отговор не очаквайте. Ако разправяте за своите любовни писма, преди да сте ги написали, никакъв отговор не очаквайте.

Много от погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че те говорят за неща, които още не са написали. Запали свещта и остави я, сама да говори за себе си. Запали огъня и остави го, сам да говори за себе си. Пий вода и остави я, сама да говори за себе си. Прояви любовта и остави я, сама да говори за себе си. Всички говорят за любовта, без да знаят, какво тя представя. Младият ще каже, че познава любовта, понеже сърцето му гори, запален е от всички страни. – Да гори сърцето на човека, това не е любов. Хората още не са дошли до положение, да разбират, какво нещо е любовта. Христос казва: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да ги разберете". Любовта към Бога носи в себе си тайните на живота. Когато Божията Любов ви посети, тя ще донесе своите благословения.

Един млад, но беден човек, решил да се ожени, че каквото и да става. Това било след освобождаването на България. По цели дни работил тук-там, но едва изкарвал прехраната си. По едно време му се родило детенце. С раждането на детенцето му, той бил назначен на служба. Един ден, като отивал на работа, той намерил на пътя една банкнота от сто лева. Взел банкнотата от земята и с тия пари кръстил детето си. Детето расло, станало шестгодишно. През това време, работите на бащата се нареждали добре, провървяло му. Той разбрал, че благословението върху дома му дошло заедно с раждането на детето. Значи, детето донесло тия благословения. Случило се, обаче, че бащата сгрешил нещо, вследствие на което детето заболяло и умряло. Със смъртта на детето и благословението от дома се дигнало. От този ден, бащата бил уволнен от служба и работите му тръгнали назад, докато се видял в същото положение, в което бил, преди раждането на детето.

И тъй, когато любовта дойде в света, тя ще донесе всички свои благословения. Тогава слънцето ще грее другояче и вие ще чувствате връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават домовете ви, ще се разговарят с вас и ще ви поучават. Тогава хората, от целия свят, ще ви посещават, за да видят любовта. Велико нещо е любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен. Когато бедният се оплаква от своята сиромашия, кажете му: Дай достъп на любовта в дома си и сиромашията ще те напусне. – Болен съм. – Дай достъп на любовта в душата си и болестта ще те напусне. Любовта урежда обърканите работи на хората. Това, което любовта може да направи за един час, без любовта, човек ще го свърши за цял живот. С любов всички работи се нареждат моментално; без любов се изискват години, за да се свърши една работа. Много философии, много научни книги, много поезии, много музикални произведения са писани без любов, но от тях нищо не е останало. Истински гениални, безсмъртни произведения са ония, които са писани с любов. Талантливостта, гениалността, силата, здравето на човека се дължат на мощта на любовта, която посещава човека. Влезе ли любовта в човека, с нея заедно, иде всичко велико и красиво.

Любовта носи със себе си и възкресението. – Кога ще дойде тя? – Още днес може да дойде. От вас зависи. Бъдете будни, да не изпуснете момента, когато любовта пристига. Дойде ли любовта в дома ви, прекъснете всички работи, създайте си празнично настроение. През този ден, не мислете за нищо друго, освен за любовта. Къщата ви трябва да бъде изчистена, измита, със светли прозорци. Вие трябва да бъдете облечени в най-хубавите си, празнични дрехи и да отидете далеч някъде, да я посрещнете. Приближаването на любовта ще се ознаменува с отваряне на небето: ангели, херувими и серафими ще слизат и ще възлизат, ще хвалят Господа. С тях заедно, ще дойдат и вашите приятели и роднини, от онзи свят. Всички заедно ще ядете и ще пиете, ще славословите Бога, защото любовта е дошла в света.

Сега, като говоря за идването на любовта, вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате – това е ваша работа. Моя работа е да ви кажа, какво е писано в свещената книга на живота. Това е въпрос на вяра, на опит и на вътрешно разбиране. Любов към Бога и любов към ближния, това са двата велики закона, които имат отношение към човешкия живот. Животът на хората се осмисля, именно, с любовта. Отсъства ли любовта от живота, с нея заедно се губи и смисълът му. Дето любовта отсъства, там присъства съмнение, подозрение, обезсмисляне и т.н. Такова е положението на уволнения чиновник, останал без пенсия, без приятели, без никаква помощ и съдействие. Няма по-велика служба за човека от тази, да служи на любовта. Да служиш на любовта, на Бога, това значи, да бъдеш свободен, да се радваш на всичко в света.

„Докато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Желая ви, сами да се опасвате. От това, което ви говорих, можете всичко да забравите, но едно само помнете: Бъдете мъжествени и сами се опасвайте. Пригответе си един хубав пояс, изтъкан от най-хубавата материя и като станете сутрин, веднага се опашете. И мъже, и жени, и деца – всички сами трябва да се опасват. Млади и стари, пригответе си по един пояс, който да увиете три пъти около кръста си и да благодарите, че сами можете да се опасвате. Като го свалите, закачете го на един гвоздей, да бъде готов, за следната сутрин. Свещен е поясът, с който човек сам се опасва! Когато приемете една Божествена мисъл, или едно Божествено чувство, веднага трябва да се опашете. След това свалете пояса и си починете. Като излезете вън, на работа, пак се опашете. Свършите ли работата си, свалете пояса.

Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар.

„Когато беше млад, ти сам се опасваше и ходеше, дето щеше".

Сега и на вас пожелавам, сами да се опасвате.

''12. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, 1929 г. София – Изгрев.''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Крадецът и пастирът"
. Неделни беседи. Девета година (1929–1930).,
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006.

на томчето

САМ СЕ ОПАСВАШЕ

„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и

ходеше, дето щеше."

Йоана 21:18

На човека трябва едно конкретно схващане, или едно външно схващане, или едно реално схващане на нещата, тъй както са си, а не тъй както не са. Например вие може да нарисувате едно дърво на книга, да го направите по-голямо или по-малко, както го сваляте и на фотография. Също така можете да снемете на фотографията едно цвете, да го направите по-малко или по-голямо. Изобщо, когато се снимат предмети на фотографията, те никога не могат да се представят тъй, както са, но ще бъдат или по-малки, или по-големи. Изобщо съвременните хора обичат да намаляват нещата, за да ги видят, тъй както са. Понякога те обичат да увеличават нещата, за да станат достъпни за тях.
 
Вземете например твърдението, че без религия не може. Де е тук истината? То е все едно както да каже някой, че без къща не може. Кое е важното сега? Дали религията е важна, или Бог е важен? Без Бог не може, но без религия може. Без Бога не може, а религията, това е само едно облекло, с което ние обличаме една истина, за да стане тя достъпна за нашия ум. Дадена религия в един век може да има една форма, а в друг век тя ще бъде друга по форма. формата може да бъде парадна, а може да бъде и обикновена. Значи религиите са известни форми, тъй както, когато отиваш на бал, ти можеш да се облечеш с копринена рокля, с бели ръкавици, с лачени обуща. Това е един прийом, но ако ти нямаш този прийом, не можеш да влезеш в бала. Свещеникът, като служи на Бога, и той ще се облече в известни дрехи. Тези неща са установени от хората, но същината е Бог. Казваме - без Бога не можем. Бог не е някакво външно понятие като човек. Който схваща Бога като човек, той няма никаква идея за него. Това, което ти ограничаваш, ти го унижаваш.
 
Казвам, нас ни трябват истински понятия, истински схващания и от това схващане зависи какъв трябва да бъде нашият живот. А животът е важен за нас. Не е важно какво е Бог, но ние какво сме. Не е важно колко Господ знае, а колко аз зная. В дадения случай това е важно за мене. Понеже, ако аз съм между умните, отношенията на Бог към мене ще бъдат като към учен човек. Ако аз съм между глупавите, отношенията на Бога към мене ще бъдат като към глупав човек. Ако аз съм между праведните, отношенията на Бога към мене ще бъдат като към праведен човек. Ако аз съм грешник, отношенията на Бога към мене ще бъдат като към грешен човек.
Отношенията, това са математически и геометрически отношения. Ще кажете - каква геометрия има в отношенията. Да, геометрия има в отношенията. Геометрията е това, което е реално, което е въплътено, а в това, което не е въплътено, което не се е оформило още, в него няма никаква геометрия. За да има геометрия, най-първо трябва да има отношение между мислите и чувствата. Следователно сегашния свят ние го виждаме материализиран. Казвате - материята не е нищо. Как не. Материята е отражение. Тя е равностойното на онази мисъл, която се е материализирала и е станала явна, оформила се е. От векове мислите са се оформили в материя. Тя е жива мисъл сега. И понеже ние не разбираме законите, при които живеем, тази материя ни се показва като мъртва. Ние се спираме върху въпросите, какво нещо е материята и какво нещо е духът. За невежите има и дух, и материя, за верующите има вяра и Бог, а за просветените има любов, мъдрост и истина. Това са отношения сега. Самите думи пак не са тъй конкретни. Казвате - какво иска да се каже? По какво се познава младият човек? Че той сам се опасва. По какво се познава старият човек? Че други го опасват. Ако тебе трябва да те учат, ти си стар. Ако сам се учиш, ти си млад човек. Казваш: „Учителят трябва да ме учи." Не, учителят трябва да ти преподава, а ти сам трябва да се учиш. Щом се оставиш на учителят да те учи, да ти тъпче всичко в главата, ти вече си остарял, ти си човек на сто и двадесет години. И всички хора сега - и стари, и млади, са остарели преждевременно. Казвате: „Все трябва да има кой да ни учи." Мнозина пък казват: „Какво е съвременното общество? Какви са съвременните вярвания? Какъв е съвременният свят?" Питам, какво е съвременното общество? Ти си имал една малка среща с един, с двама или с трима, а даже и с десетина учени хора и казваш - тяхното мнение е меродавно по еди-какъв си учен въпрос. Казвам, чакай, събери всички учени хора от целия свят на един общ конгрес и изслушай тяхното мнение по този въпрос, и тогава само ще можеш да говориш за меродавно мнение. А тъй? Събрал си мнението на няколко учени от България и казваш, че това е меродавното мнение по даден въпрос на учените. Даже и само това на няколко учени от Англия или от Германия, или от франция не може да представлява никакво меродавно мнение. Трябва да се чуе мнението на всички учени по целия свят, и тогава да се говори за меродавно мнение. Това е идея. А сегашният учен, измислил една теория, и затова минава за учен човек.
 
Аз казвам, едно кило вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски теории, отколкото всички учени теории. Ако аз съм в пустинята и зная как е създаден светът, че Бог е троеличен, а нямам вода, мога да умра с тези свои знания. Обаче, имам ли едно кило вода, тя може да ме изведе на спасителния бряг. Сега аз не умаловажавам теориите на учените хора. Кога са важни те? Когато не си жаден, когато си вкъщи. Щом си в пустинята, никакви теории не ти трябват, вода ти трябва. Следователно на окултния човек, който знае теориите за водата, ще му кажа: превърни парите от въздуха във вода. И ако ти това можеш да направиш, ти си учен човек, всеки ще те слуша. Ако ти си богослов, превърни тези пари, изкарай от тях вода, аз вода искам. Ама тук няма вода, чакай. С чакане работа не става. Онзи, който знае, той не чака. Той ще рече, и ще стане.
 
Та казвам, трябва едно конкретно, реално учение. Човек не трябва да се заблуждава, че той например е много учен човек, че той е много праведен човек, че неговите вярвания са много кристални, че той има една много широка вяра, че като него друг няма. Някой казва, че е много добър, много праведен човек и като се помоли, всичко става. Да, всичко става. Завеждам го на едно място при могилите и казвам: „Кажи им да помръднат малко." Той казва на могилата да се мръдне, но тя не се мърда. Че и аз като се помоля, могилата не се мърда. Следователно ти всичко можеш, но могилата при твоята молитва си остава на едно и също място. Някой ми казва: „Ти нищо не знаеш, ти си без- верник." Завеждам този човек при една могила и казвам му: „Качи се на могилата и й кажи да тръгне." И тя тръгва. Аз, който съм неверник, казвам на могилата да тръгне, и тя тръгва. А ти, който си верующ, казваш на могилата да тръгне, но тя не тръгва. Питам, кой от двамата има повече вяра.
Ние трябва да опитваме нещата, да не ходим пипнешком. Всеки има по нещо. Някой човек има толкова вяра, колкото да излекува една хрема. Като се помоли, и хремата му минава. На друг някой вярата е дошла до треската. Той се помоли, и тя минава. За много болести като охтиката, проказата и други молят се свещеници, владици, облечени в своите мантии и корони на главата, но те не минават. Такъв пример имаме във времето на Христа. Неговите ученици бяха повикани при един болен да го излекуват. Те се молиха, но не можаха да излекуват болния. Мъчиха се, какво не правиха, не успяха. Тогава те запитаха Христа защо не можаха да излекуват този болен и Христос им каза: „Толкова ви е вярата. При това вие не знаете да се молите, не знаете и да просите."
Та казвам, за да знаем да се опасваме ние сами, трябва да знаем неща. Какво трябва да знаем? То е да зная какво мога да направя в настоящия момент, в дадения случай, в малкото време. И при това - защо трябва да се спирам да критикувам това първоначално същество, което е създало света. Трябва ли да питам защо Господ е създал света такъв? В Америка някои учени хора задали въпроса на един верующ, преди Господ да създаде света, какво е правил. Той сечеше пръти, да бие философите като вас. И ние, които постоянно питаме защо светът е създаден така, не ядем ли тези пръти? Те не се ли стовариха отгоре ни? Кой от вас не е бил бит? Ще кажете сега, че страданията били потребни. Да, разбирам. Има известни страдания, които са намясто, но има известни страдания, които не са намясто. Има известни изпитания, които са намясто, но има известни изпитания, които не са намясто. Има известна сиромашия, която е намясто, но има известна сиромашия, която не е насято. Има известно богатство, което е намясто, но има известно богатство, което не е намясто. Ако сиромашията може да те облагороди и да те направи учен човек, добре дошла, нека дойде. Но ако тази сиромашия направи от тебе един будала, един крадец, един подлец, един нехранимайко, да не се явява тя, кракът й да не стъпва в дома ти. Ако богатството може да те направи един благороден и възвишен човек, добре дошло, но ако това богатство те направи груб и да изнасилваш хората, кракът да не му стъпва в дома ти. Кажи: „Не искам такова богатство!"
Трябват някакви закони, някакви тайни да се знаят? Това са най-елементарни работи. Защо си отваряте ръцете, когато отивате при огъня? Защото нещо хубаво лъха от огъня към вас. А щом отидете при някоя ледена планина, току изведнъж се свивате. Защо? Тя взима нещо от вас, взима топлината ви. Следователно за това, което взима, вие се затваряте, а за това, което дава, вие се отваряте. Ето защо истината има едни свойства, любовта има други свойства, мъдростта има трети свойства. Това, което дава живот, е любов. Това, което дава знания, е мъдрост и това, което дава свобода, е истина. Това, което отнема живота, е смъртта. Това, което отнема светлината, е грях, престъпление, беззаконие, зло. И това, което отнема свободата, това е насилие, това е неправда.
Вие казвате - Господ ще оправи света. Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране - аз и Господ ще оправим света. Това значи - Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява. Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?
 
Така разсъждава някой мъж. Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта - душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам. Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.
 
Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание. В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем?" Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло!" Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем?"
 
Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността. Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо?" Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й.
 
Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината", Господ ще каже: „Дойди!"
И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка. Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат!" Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските - Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан." „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк?" Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река." Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи. Затова дай от твоите." Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си. Слугата взима тия неща и ги скрива. Като го вижда, пророкът го пита: „Де си бил ти?" „Никъде не съм бил." „Не е вярно. Ти отиде в мое име да искаш от богаташа някои неща. Затова именно проказата на този човек ще се върне на твоя гръб и ти ще я носиш."
Казвам, сега настава една епоха само на онези души, които искат да отидат при Бога без никаква препоръка. Питам, когато някой момък се влюби в някоя мома или когато някоя мома се влюби в някой момък, търсят ли някаква препоръка? Никаква препоръка не търсят. Някоя богата мома се влюби в някой момък, но той не я обича. Тя обикаля около него, накитена с всичките си богатства и скъпоценности, но той не я обича, той не й обръща никакво внимание. Любовта не търпи абсолютно никаква препоръка. Говорим ли й за препоръка, това вече е престъпление. Ти ще носиш своето достойнство вътре в душата си. И когато искаш да любиш, ще знаеш, че това е проявление на Бога. Да любиш в този смисъл, аз разбирам да дадеш ход на Божественото в себе си да се прояви поне един път в живота ти. Да се прояви Бог поне за една секунда или за една минута, или за един час, или за един ден в живота ти, и то в пълния смисъл на думата. Речеш ли да настояваш пред някого, че трябва той да те обича, да те гледа като писано яйце, любовта вече си заминава. За тези неща, ако се говори, турците казват - ако всичко това е вярно, голяма лъжа е.
Следователно любовта е един закон, който показва единството между човешката душа и първичната причина. Да любиш, това значи да си в единство с Бога, да си в контакт с него. Това, какво говорят философите, нека си говорят, каквото искат. Ти не ги осъждай за това. Какво проповядват свещениците и проповедниците, то е тяхна работа. Нека си проповядват, каквото знаят. Какво пишат поетите, нека си пишат, каквото знаят. И то е тяхна работа. В дадения случай техните теории не са меродавни за твоята душа.
Сега това, което се говори, не е анархизъм или социализъм, или комунизъм. Що е анархизмът, комунизмът или социализмът? Това са повърхностни учения. Комунизмът е една класова борба. Що е социализмът? Да направи богатите сиромаси и сиромасите богати - учение за равенство и братство. Що е анархизмът? Учение - да направи слабите силни и силните слаби. Това е индуско учение, индуска теория. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализма и комунизма, те създадоха един закон за трансмигрирането на душите, закон за прераждането. Значи прераждането е един социален закон. Прераждането е закон, според който, ако днес си богат, утре ще бъдеш сиромах. Или обратно, някой човек сега е буржоа, но за в бъдеще ще стане социалист. Някой днес е властващ, но утре ще изгуби властта си, тъй както това става в Русия.
Питам, де е сега злото? Злото седи в неразбирането на онези отношения, които хората имат към Бога. Защото, ако някой човек се качи на властта, е или владика, или проповедник, или свещеник, или майка и баща, и от това си положение мисли, че е извършил нещо в света, а не постъпва, тъй както Бог постъпва, той е на крива страна. И сегашните хора казват, че това е едно заблуждение. Питам, кое е заблуждение в света? Питам тогава, младата мома, която се е влюбила, това не е ли заблуждение? Заблуждение е, когато момъкът не я обича, а тя мисли, че той я обича. Но когато момъкът я обича и е готов да пожертва живота си за нея, това не е заблуждение. Кога момъкът е в заблуждение? Когато той мисли, че момата го обича, а тя не го обича. Но когато момата го обича и е готова да пожертва всичко заради него, той не е в заблуждение. Когато аз вярвам в един Бог, който ме обича, това не е никакво заблуждение, това е истината в света и там е спасението.
Често вие казвате „обществото, света". Питам, това общество обича ли ви? Запитайте се сами това общество обича ли ви. Ако това общество не ви обича, бягайте от него и не му вярвайте. Законът е същият по отношение на държавата. Ти си гражданин на една държава. Ако тази държава те обича и всички нейни закони са на твоя страна, обичай я и ти. Но ако тази държава не те обича и всички нейни закони те насилват, не й вярвай. Че отде произтичат всички анархии в света? Не са ли резултат на онази свещена лъжа, която съществува в света? На кого тази свещена лъжа е допринесла нещо? Кой е харосал от тази свещена лъжа? Казвате да убедим еди-кого си, че има Господ в света. Ние не се нуждаем от доказателства, че има Господ. Нито от доказателства, че има религия в Бога, но ние се нуждаем от отношения към Бога. И тогава всички неща, с които ще си служим, ще бъдат свещени. Ние не сме против религията, но ние сме против всички онези хора, които ни проповядват да имаме тяло без сърце или тяло без глава, без мозъци, без ум. Ние сме против всички ония, които ни проповядват да имаме всичко, но душа да нямаме. Ние сме против всички тия хора именно и затова сме готови да страдаме за това учение.
Ние вярваме в сърцето си, вярваме в ума си, вярваме в тялото си, вярваме в душата си и най-после вярваме в духа си. Ние вярваме във всичко онова възвишено и благородно, което подига и мене, което подига и брата ми. Ние вярваме във всичко онова, което виждаме наоколо си. Ние вярваме в този Господ, който ни говори. Как ви говори Господ? Господ не говори на български език, но речта му се превежда и на български език. Господ не говори на английски език, но речта му се превежда и на английски. Господ не говори нито на френски, нито на немски, но речта му се превежда и на френски, и на немски. Господ не говори нито на санскритски, нито на китайски, но речта му се превежда и на тези езици. Най-после Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта му се превежда и на този език. Има един общ език, на който Господ говори. Той е единственият език, който наричат свещения език, и който дойде до този език, той вече разбира същината на нещата. Питате, как така? Трябва ли някой да ви доказва и обяснява какво нещо е свещта? Трябва ли да се доказва от колко конци е направена, по какъв начин е направена и т.н.? Всеки вижда свещта и знае най-важното за нея - че като се запали, тя свети. За мене свещта е свързана с понятието, че запалена, тя свети.
Добре, питам тогава, какво нещо е човекът в даден случай? Отивам в къщата му, и той ме приема много добре. Дава ми вода да си измия краката, ръцете и лицето. После ме нахранва добре и най-после ми предлага легло да си почина. Това аз наричам човек. Що е животното в даден случай? Животното е това, което може да ти каже: „Качи се на гърба ми, да те разходя малко." Що е растението в даден случай? Някой казва: „Това е плодно дърво." Казвам, растението ти казва, че няма къща и не може да те приеме като човек, не може да те разходи и като животното, но то ти предлага плодове от своето дърво, като ти казва: „Наведи се и си вземи, колкото искаш." Или: „Откъсни си от клонищата ми сам." Това е конкретната идея за човека, животното и за растенията. Няма какво да се философства повече. Какво ще ми разправя онзи философ какво нещо е човекът или животното, или растението, когато аз се нуждая от нещо конкретно, нещо определено. За мене е важна същината на идеята. Какво е ябълката, това не ме интересува. Аз се интересувам от въпроса, има ли ябълката. Това не ме интересува. В този момент аз съм гладен. Ябълката ми казва: „Откъсни си от моите плодове и повече не мисли. Всеки, който е ял от моите плодове, силен човек е станал."
Това е правата философия. Не че другото не е вярно, но това са философски теории, това е религия без Бог. Някой казва: „Ти не вярваш ли в религията?" Хората все религии проповядват и казват, че без религия в този свят не може, но и досега не са прокопсали. Когато се казва, че не може без религия, хората подразбират, че не могат без онези, които служат на религията. Чудна работа. Това наше верую не издържа критика като такова. Не се говори така истината. Ще кажем, че тези свещеници са служители на истината. Религията е една форма, а същността е Бог. И когато човек се домогне до тази същина, само тогава той ще има религия в пълния смисъл на думата. Само тази същина може да ти даде една права религия и да те свърже с истинските поклонници. Ние не отричаме свещениците, нито владиците, но казваме: нека свещеникът е свещеник - служител на любовта. Сега ние считаме положението на владиката по-високо от това на свещениците. Свещеникът по чин, по сан седи по-високо от епископа, от владиката. Епископът е човек, който се занимава само с материални работи. И апостол Петър казва: „И аз съм един от презвитерите." Той не казва, че е епископ или владика. Ще ви дам едно доказателство. Например никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси на Бога. Там се казва, че ще бъдем свещеници и царе. Това е същността - царе и свещеници на Бога. Царят е човек, който разумно управлява себе си. Свещеникът е човек, който разумно служи на Бога. А всички останали чинове, който днес хората определят, това са чисто човешки изобретения. Човешките неща са опаковки.
Като ви говоря така, онези, които не разбират, ще кажат: „Знаете ли какво ни каза нашият Учител?" Аз не ви казвам да спорите с другите. Аз ви говоря това за самите вас, вие да знаете истината. Дойде ли до другите, вие трябва да бъдете мълчаливи като охлювите. Докато човек не стане мълчалив като охлюва, той философ не може да стане.
Казвам, ако ние нямаме ясна представа за живота, който се проявява в нас, и ако ние се плашим от своята сянка, от условията на живота, ние философи в истинския смисъл на думата не можем да станем. Че се плашим, това е ясно. Нас от хиляди години са ни плашили. Няма човек в света, сърцето на когото да не е трепвало. Не само вие, но и най-силните същества са изпитвали страх. Ние виждаме един първокласен адепт като Мойсей, който беше свършил една висша окултна школа в Египет, посветен беше, обаче като уби египтянина и го зарови в пясъка, и той изпита голям страх и трябваше да бяга в пустинята, дето пасе овцете. Както виждате, адепт беше той, но избяга, искаше да се скрие от лицето на Бога. Защо? Той се увлече, направи едно престъпление, което не е позволено на един адепт, на един човек, посветен като него, да го направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят, каквото искат, но на един посветен в Бога, на човек, който иска да се домогне до истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Затова той иска да избяга от лицето на Господа и отиде в пустинята, четиридесет години пасе овцете. Той трябваше през това време да отиде в онзи свят да иска извинение на онзи египтянин, задето посегна върху живота му. Причината, задето Мойсей се ожени, беше тази, че той трябваше да приеме за своя син този египтянин, той да се прероди чрез него и по такъв начин да се заличи неговото престъпление. Той се страхуваше да се върне в Египет, защото знаеше строгите египетски закони. За такова престъпление той трябваше да бъде обесен. И когато Господ го изпращаше в Египет да освободи евреите от тяхното робство, той казваше на Господа: „Господи, прати друг някой вместо мене. Нали знаеш, че аз съм политически престъпник и ако ме хванат, ще ме турят на дрангулника." Господ го запита: „Какво имаш в ръката си?" „Тояга." „Хвърли я на земята." Мойсей я хвърли на земята и тя се превърна в змия. Той се уплаши и избяга. Господ му каза: „Не бягай, но я хвани за опашката."
Питам, ако Мойсей бягаше, вие няма ли да бягате? Аз взимам Мойсей за пример. На такова изпитание беше подложен Мойсей и той изправи всичко. Великото, което препоръчва Мойсей като силен човек, е това, че той успя да изправи всички свои погрешки. Но затова именно и целият еврейски народ днес свидетелства за силата на Мойсей, за което го считат всички посветен, велик адепт. Той каза: „Господи, аз съм извършил престъпление. Не мога затова да отида в Египет." Отговори му Господ: „Ако ме слушаш, ще залича твоите престъпления." „При това аз съм гъгнив, не мога да говоря красноречиво." „Не бой се и за това. Брат ти Араон ще предаде словото ми. Ти ще приемаш, а той ще предава." Привеждам ви този пример и за поука и на вас. Трябва да знаете, че могат да се явят в живота ви ред спънки, но лошото не е в това. Лошото е, ако не ги изправяте. Всичко седи в правилното схващане, в правилното разбиране на живота. Важно е ние правилно да разбираме и правилно да разрешаваме този живот.
Получавам от един познат писмо, с което той ме пита: „Кажи ми какво съм бил в миналото и какво ще бъда за в бъдеще." Аз мисля да му отговоря следното: „Ти в миналото си бил такъв, какъвто си и сега. А за в бъдеще ще бъдеш това, което сега градиш. Както живееш сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще." „Ами какви съвети ценни ще ми дадеш? Какво да правя?" Търси Божията любов, която носи живот, светлина и свобода. Нищо повече. Едно време, когато ти беше в младостта си, със силен дух, ти седеше като някой стар дядо и казваше: „То се е видяло, че тази работа няма да я бъде, то ще се мре, но да има поне някой да ме зарови, а то, гледам, няма кой да ме обича." Разсъждаваш ли така, ти си вече стар дядо. Да има кой да те обича?! Младият не търси никой да го обича. Само старият търси да го обичат. Искаш ли да те обичат, ти си стар човек.
Не искам да ви обезсърчавам, но изнасям нещата тъй, както са. Това състояние не е лошо, но трябва да се осъзнаеш, да си признаеш, че си стар. А ти казваш: „Човек съм. Все трябва да има някой да ме обича." Ако си млад, ще има някой да те обича. Думата „любов" ще бъде като резултат. Никъде в Писанието не е казано, че трябва Господ да ви обича. Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари. Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед. Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм." Това са празни работи. Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа. Не го ли за- любиш, не си млад човек.
Под думата „любов" конкретно ние разбираме младостта в живота. Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя." Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението?" Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки - математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм." Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма." Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави." Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад. Така прави човек с убеждения.
Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието." Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.
И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам." Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора. И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре.
 
На излизане от гостилницата вади от джоба си този чек и го подава на гостилничаря. „Нямаме, господине, да разбием тази сума." „Е, тогава аз нямам дребни, с които да ви заплатя." „Ще ви кредитираме." И той си излиза от гостилницата. Този американец имал пари в джоба си, но дрехите му били доста окъсани. Отива той в една добра дрехарница и казва: „Моля, дайте ми едни хубави дрехи." Те му дават. Той се облича и казва: „Ще можете ли да разбиете този чек, понеже нямам дребни?" „Нямаме и ние." „Тогава ще можете ли да ми кредитирате?" „Да, разбира се, можем." И той си излиза и от магазина, облечен с нови дрехи, без да е платил пет пари за тях. Питам, кой ще може да разбие един такъв чек от един милион английски лири?
 
Казвам, такова трябва да бъде и вашето верую - от един милион английски лири, че никъде да не могат да го разбият. Дето отивате, навсякъде ще имате кредит. Чудни са съвременните хора. За Бога се готвят, за рая се готвят, но нито Бога познават, нито рая знаят де е. Хората могат да мислят така. Право е за тях, но ти, който си дошъл в света и искаш съзнателно да работиш, трябва да познаваш кой е баща ти и коя е майка ти. Ако ти не познаваш баща си и майка си и им пишеш писмо, ти си един незаконороден син. Това показва, че майка ти и баща ти са те оставили някъде и са се скрили от тебе. По аналогия на това казвам, ако не познаваш Бога, ще си кажеш: „Незаконороден съм." Какво трябва да направиш? Трябва да оформиш своето раждане. Казват, че някои деца са незаконородени. Не. Аз определям тази идея по друг начин и казвам - всяко дете, което не познава баща си и майка си, всеки син или дъщеря, които не познават майка си и баща си, те са незаконородени. В този случай грехът е вътре в тях, а не отвън. Щом познаваш Бога, ти си законороден. Щом не го познаваш, не си незаконороден. Тъй щото всички онези деца, които са заченати в идеалната любов, те познават и майка си, и баща си, те познават и Бога. Ако аз в душата си познавам този, който ме е родил, познавам баща си и майка си, че от Бога са родени, аз съм законороден техен син. Тогава и Бог е на моя страна. Аз мога да съм княжески син, но не познавам ли баща си, аз съм незаконороден син. Това е подразбирал Христос под стиха: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие." Ако не се родим по този начин, никаква философия, никакво учение, никакви нови разбирания и убеждения няма да имаме в света. Родим ли се по този начин, всичко това ще придобием.
 
Сега някои, като ме слушат, търсят само кривото. Аз разглеждам целия човешки живот и виждам де е правото в света. За мене всичко е хармония, но има неща, които са дисхармонични. Българинът има много хубави черти, но има и много лоши черти в характера си. И сега българите не знаят как да се изправят при това криво възпитание. Не казвам това за обезсърчение, но казвам, ако искате да стопите желязото, трябва да имате най-малко хиляда градуса топлина. Ако искате да стопите платината, трябват ви най-малко над хиляда градуса топлина, за да можете да оперирате с него. Не е лесно да се възпита една душа. Да накараш един човек да вярва в Бога, това е най-трудната работа, която можеш да направиш. Ако беше лесна тази работа, всички хора щяха да бъдат верующи. Това е най-трудната философия. В това отношение музиката, философията, религията, науката, това са методи, чрез които можем да се домогнем до начина да намерим истината, да намерим Бога. Съвременните хора трябва да се докоснат до истината. Не се ли докоснат до истината, те ще имат участта на всички велики хора, които са били въздигани до небесата, но нищо не е останало от тях днес.
Когато казвам, че поетите не живеят на гробищата, аз разбирам тези поети да са живи, да ги срещаме из улиците, както например срещаме някой виден поет от българските да се разхожда из Борисовата градина и да ми казва: „Както виждате, моят паметник е тук, но аз се разхождам свободно из улиците. Аз съм еди-кой си човек, поет български, но мълчете, никому не казвайте, нека ме гледат тук из градината. Аз сега разбрах - живея, скрих се от хората и минавам инкогнито между тях." Ако сега се каже на хората, че някой от техните поети живее тук, между тях, те няма да повярват. Сега ние няма да спорим. За мене светлината, в която аз живея, не изключва това нещо. В дадения случай за мене важи доброто, което мога да направя, отношенията, които имам към хората. Това добро трябва да се преведе. Някой казва: „Много сте сиромаси." На мнозина съм казвал, че аз съм готов да купя тяхната сиромашия, стига те да са готови да ми я продадат. Ще им дам, колкото искат. Ще я натоварите на един кон и ще ми я донесете. „Ами де ще я намеря?" Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? Човек може да хване своята сиромашия. Някой казва: „Аз съм болен човек." Дайте болестта си на мене, аз ще я купя. Човек може да направи един опит, да хване и болестта. Та нима Христос не ходеше навсякъде със своята сиромашия? Той ходеше със сиромашията и казваше: „Всичко, което имам, е и за тебе." И казано е - Син Человечески няма де да подслони глава. Сегашните учители и адепти имат и палати, но Христос преди две хиляди години нямаше де да подслони глава, но не роптаеше против това.
Аз взимам вътрешната страна на въпроса, а не искам да окайвам Христа. Христос беше силен. Той разбираше добре нещата. Но за да дойдем до вътрешната страна на учението, трябва да имаме ясна представа за нещата. Ще кажете: „От толкова години ние сме служители на Господа." Що от това? То не е във ваш ущърб. Ако аз от толкова години съм гледал света и не съм го разбрал, това не е загуба. Днес ще оставя всичко настрана, но един ден това нещо ще ми послужи. И като погледна на света, ще го разбера. Един ден, като започна да чета тази Божествена книга, тя ще се разкрие пред мене. Много хора има, които четат Божествената книга. И един ден Христос ще похлопа на вратата на едного и ще го попита: „Какво четеш?" „Евангелие чета." „Какво разбираш?" „Нищо не разбирам, но един ден, като дойде Христос, ще разбера тия неща." Този човек даже и не подозира, че Христос е дошъл при него. Христос казва: „Христос ще дойде, но кога?" „Когато дойде, все ще разбера един ден тия неща. Засега много неща не са ми ясни." Ти обръщаш страниците, казваш - еди-кои си неща не разбирам. По едно време Христос ви побутне, пита имате ли малко хляб. Ти го погледнеш от човешко гледище и намираш, че този човек те отвлича от свещената ти работа. След това ти взимаш парче хляб, даваш му и Христос го разчупва. Щом разчупи той хляба, ти вече го познаваш, но той изчезва. Христос дойде при тебе, но ти не го запита за най-важното.
Аз искам сега вие да разберете моята мисъл, да имате връзка и да знаете каква е връзката между любовта и живота, между мъдростта и светлината и между истината и свободата. От това зависи строежът на целия реален живот, и то не бъдещия, но сегашния ви живот. Не е въпросът, че аз ще повярвам в Бога, но в мене ще има достатъчно време и за музика, и за поезия, и за копане. Ако човек разбере живота, малко ще работи, много ще свършва. А сега, понеже не разбираме тази истина, мисълта й, много работим, малко свършваме. Цял ден не можем да напишем едно любовно писмо. Пишем, зачеркваме - и не можем да го напишем. Най-после ще вземеш един модел от любовните писма, ще напишеш и своето писмо, но след това ще дойде съмнението, казваш: „Тъкмо написах писмото, ами ако го хвърли?" После отново го препишеш. Питам, колко от твоите любовни писма са предадени на Господа? Повече от вашите писма са изпратени с криви адреси. Аз зная една мома, която е писала на баща си в странство писмо, което след един месец върнали назад, понеже адресът му не е бил точен. Казвам, точно трябва да пишете адресите на писмата си. Ако не са точни, не ги приемат, нито ги предават. Някой разправя за своите любовни писма, преди още да ги е писал.
 
Казвам, не говорете за своите любовни писма и за съдържанието им, преди да сте ги написали. Много от нашите погрешки се заключават в това, че вие говорите за неща, които още не сте написали. Ти запали свещта и я остави тя да говори за себе си. Наклади огъня и остави го да говори за себе си. Пий вода и остави водата да говори за тебе.
 
Знаете ли какво нещо е любовта? Аз зная какво нещо е любовта - запален съм от четирите страни, казва някой. Отникъде не си запален. Че ти си запален и сега. Какво е казано там, в Писанието? Христос казва: „Има неща, които искам да ви кажа, но не можете да ги разберете." Любовта към Бога именно носи в себе си всичките тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще ви донесе своите благословения. Има такъв един пример с един дребен, малък чиновник, което се е случило при освобождението на България, в София е станало това. С всичката си беднотия той се оженил даже. Ражда му се едно момченце и от този момент му провървяло. Него ден го назначили на служба. Като отивал на работа, намерил на пътя сто лева, с които кръстили детето. Значи това дете си дошло с благословението. Това дете носи всичките добри условия в себе си. Така му вървяло пет-шест години. По едно време бащата сгрешил нещо, и детето умира. От този ден пак му тръгнало назад. Всичко, което детето донесло със себе си, се взело назад.
 
Та като дойде любовта, тя ще донесе всички блага в света. Тогава слънцето другояче ще грее и ти ще чувстваш вътрешната връзка с Бога. Тогава и ангелите, и светиите ще ти говорят. И адептите ще ти говорят. Всеки ще те посещава и домът ти ще бъде отворен за всички. Щом любовта дойде у вас, от целия свят ще започнат да ви идват на гости, да я видят де е тя. Това не е нещо обикновено. С камили ще започнат да идват благата и ти ще се намериш в чудо. Всеки ще се пита кой е този беден човек, с когото стана това чудо. Защо стана така? Защото го е посетила, любовта е дошла в неговата душа. Тогава ти ще се почувстваш свободен човек и няма да гледаш на другите хора отвисоко. И тогава, като срещнеш някой твой беден брат, който се оплаква от тежестта на сиромашията, ще му кажеш: „Слушай, остави свободен достъп на любовта в дома ти, и сиромашията ще изчезне." Болен си. Остави любовта да стъпи вътре в душата ти, и болестта ще изчезне. При всички несгоди, като дойде любовта, тя ще уреди всичко. Искаш да пишеш нещо. Остави да пише любовта. Това, което тя ще напише за един час, вие няма да го напишете и за един живот. За един час тя ще напише повече, отколкото вие за цял един живот без любов. Всички хора имат желание да направят нещо хубаво, но без любов нищо не могат да направят. Много философи са писали без любов, много поезии са писани без любов, много музикални пиеси са писани без любов. И там е всичкото безсмислие. Всичко, което любовта ражда, е гениално. Тя създава гениалността у нас. Талантите, гениалността, здравето, силата, подигането, щастието - всичко това се дължи на мощната сила на любовта. Дойде ли тя, всичко иде с нея.
 
Сега вие, като ме слушате, ще кажете: „Защо и ние не сме такива?" Много ясно вие сами ще си дадете отчет. Като дойде любовта, вие ще опитате това, което сега ви казвам - всички вие ще възкръснете. Кога ще дойде любовта? Още днес може да дойде. Има един момент, когато любовта иде, ти си халосан някъде. Не, когато очакваш любовта, ти трябва да прекъснеш всичките си работи. Този ден ти ще имаш празник. Той е седмият ден. Аз го наричам ден на любовта. За нищо друго няма да мислиш. За какво ще мислиш само? За любовта, за това, което ще дойде. Тогава ти ще изпразниш дома си, ще изчистиш всичко, ще се облечеш с най-хубавите и най-новите си дрехи и ще отидеш отдалеч да я посрещнеш. Тя ще дойде, ще донесе камили, натоварени с големи богатства и като влезе в дома ти, всичко ще светне. Тогава и небето ще се отвори, и ангелите ще слязат, ще дойдат светии и херувими, ще дойдат роднините ви и приятелите ви и от този и от онзи свят всички мъртви ще възкръснат, ще има ядене и пиене, голям пир ще има. Кой е дошъл там? Любовта е дошла в света.
 
Мнозина ще кажат: „Как ни примамва." Апостол Павел казва на едно място „похитител". Та дали ще вярвате, то е ваша работа. Аз не се меся в това. Аз само ви разправям приказки от „Хиляда и една нощ". Тъй е писано. Какво ще вярвате, какво ще правите, то е ваша работа. Но който ме слуша, може да направи един опит. Това е въпрос за вътрешно разбиране. Ние сме за любовта към Бога и любовта към ближния. Това са два велики закона, две велики положения в сегашния човешки живот. Те не се отнасят за извън човешкия. Сегашният ни живот може да се осмисли. Няма ли я любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Няма ли любов, иде обезс- мисляне, съмнение, докато най-после свършваме като уволнения чиновник. И уволненият чиновник пак продължава да живее, но това е положението на уволнен чиновник, без пенсия останал. Навсякъде ходиш, молиш се, никой нищо не ти дава. Когато си с любовта, ти си чиновник на служба, а няма по-приятна служба в света от тази, да бъдеш чиновник на любовта. В това седи свободата да служиш на Бога, а не някому, който не те разбира.
 
„Когато беше млад, сам се опасваше." Сега ви пожелавам едно нещо. Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате. Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени. Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра. Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът. И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва. После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.
 
Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста. После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам." И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече." Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар дядо.
 
Когато беше млад, ти сам се опасваше. Пожелавам на всички сами да се опасвате.

Дванадесета неделна беседа

17 ноември 1929 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...