Jump to content

Recommended Posts

1. Писмата

Част от събитията в живота на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно. Тези писма са изпратени до основателя на групата в Свищов Стефан Тошев, а някои са разменени и помежду им от 1920 до1951 година.
Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното.
Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик.
Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици:
"Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"."
Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев:
Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост."
Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина."
Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи."
Нешка Анева:"А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!"
Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала:
"Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода.
Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота."
Учителят дава нови методи за работа на своите последователи. От тях се очаква да работят като теменужките, които напълват с аромата си въздуха на хубавите планински поляни, самите те оставайки невидими сгушени зад някой храст. Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на живот на най-непосредствената и най-близка среда - семейството.
Синовете и дъщерите на семействата Аневи, Халачеви, Караламбови, на Пенка Димитрова, на Елена Александрова са получили от своите родители вярна насока, възприели са новата нетленна мисъл и отиват с тях на съборите на братството в Търново, София и на Рила. Съпругата Руска, братът Методи и зетът Стоян на Слави Гюдеров започват да четат беседите на Учителя изпращани в Свищов от Боян Боев по пощата. Племенницата му Фанка отива на Изгрева и на екскурзия на Витоша до "Резньовете".
Оценката за работата на кръжока в Свищов личи в редовете на д-р Халачев: "В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план."
Различно е образованието, професиите и социалното положение на последователите на Учителя, които живеят и работят в Свищов. Сред тях има съдия, зъболекар, учител, лекар, офицер, протестантски проповедник, ходжа, студент, търговец, книжар, манифактурист, библиотекар, митничар, предприемач, заместник кмет, домакиня. Независимо от различията в образователното равнище, те заедно изграждат своя духовен ценз чрез изучаване Словото на Учителя, "където идеите му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавен порядък."
От застъпените професии най-еднородна е групата на учителите, тя наброява 9 души. Последователи на Учителя са работили в различни периоди във всички степени на образованието в Свищов: Началните училища, Основните училища, Реалната гимназия и Търговската гимназия. Сред_учителите са Лазар Караламбов, Марийка Караламбова, Надежда Конова, Йорданка Живкова, Екатерина Иванова, Славка Мънзова. Дошли отвън Свищов и работили тук като учители са Боян Боев, Възкресен Анастасов и Тодор Симеонов. Всеки по своему е бил достоен в очите на своите възпитаници. Като педагози те имат положителна нагласа към учениците и отговорно отношение към себе си. За собствените си качества и постъпки прилагат мярката дадена от Учителя: "В самовъзпитанието, помнете едно - вие като учители, всякога ще предадете на учениците вашите добри и лоши качества, вашите добродетели и вашите недъзи."
В Школата на Учителя Беинса Дуно неговите последователи решават различни задачи. Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има."
Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса
Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона."
От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца. Изправени пред лицето на житейските изпити следовниците на Учителя сами си дават обяснение, което им помага да издържат на ветровете и бурите. Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини."
Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния живот когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "ДорИ в неволя и беда за нас е хубав Божий свят".
 
Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...