Jump to content

20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца


Recommended Posts

20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца

1951
 
04.01.1951
 
Нешка Анева от София пише писмо до Стефан Тошев в Севлиево Обични ми братко,
 
Предполагам, че може би, съм Ви нанесла известно огорчение като тъй позабавих преписа и предаване писмото ви циркуляр. Но, като ви кажа уважителните причини - пречки, вярвам ще ме извините. Веднага след получаване писмото, което едвам успях само да го прочета два пъти последователно със сълзи от умиление и възторг, почнах да се готвя за препис според уважаемите Ви наставления, съобщиха ми, че едното Иванчово детенце сериозно заболяло! Нямаше как, трябваше да ида на помощ като си мислех, че ще се върна след ден два най-много, а то се наложи неочаквано да остана повечко у тях, защото те и двамата са на работа и то често денонощно. След това се нареди така, че те поеха изцяло грижите около детето и аз си дойдох. Обаче щом влязох в къщи едва запалих печката и ме втресе. Такова нещо на себе си като че ли в живота си не помня! Легнах и няколко дни в пълен пост само по малко топла водица така до тази сутрин, когато дойде Блажко, едва можах през прозореца да му се обадя.
Прощавайте, че тъй дълго Ви занимавам със себе си. Това правя повече да споделя моята опитност в случая: като се молех и търсех причината на заболяването ми, каза ми се, че съм се натоварила пряко силите си. Веднага си обясних всичко. Няколко дни там потопена в онази гъста, тъмна атмосфера - при моите хора /Иванчови/, които живеят съвършено без опора, без компас, даже без кормило, съвършено безпомощни сред ужасната днес житейска буря, не можеше другояче! Поех, попих всичката им мъка и тегота и трябваше толкоз време да трансформирам всичко това. Майчината милост и любов понякога достигат до предел на неразумност си мисля! Колко за голямо съжаление са хората, които живеят без вяра в този свят!! Противоречията ги следват непрестанно под какви ли не форми. Трябва само да се молим Бог да им даде сили да решават задачите си, а не да поемаме изцяло товара им. Това е за мен за поука. Вие добре знаете този закон. Прощавайте, че малко нервно пиша: още съм изтощена, но минава веч слава Богу. Тази сутрин се почуствувах по-леко, станах да видя накъде съм, а писмото Ви ми е всякога в ума. Искам веднага да го препиша и сама отнеса на брат Бояна, а същевременно паклично да отида и помоля брат Жечо да го препише на пишеща машина и ще тръгна да го давам за прочит според наставленията Ви навсякъде където трябва. Успях да го прочета на няколко души, мои близки сериозни и ревностни хора, които горещо желаят да си го препишат.
Трите книги, подвързани, които Блажко ми донесе веднага за един ден ги грабнаха за прочит и да си ги купят. Много интересен е единия случай: Една много добра сериозна сестра, никога не бе идвала, същия ден когато получих книгите и се готвех за Иванчови, тя ненадейно идва, като казва, че нещо я е тикало за у дома. Имала някакви въпроси, на които отдавна търсела отговор. Щом седна, едната останала книга на масата /другите две още сутринта вземаха все тъй "случайно" и с голям интерес/, спря вниманието и, грабна я и с едно случайно отваряне високо извика - ах, ето, ето отговора на моите въпроси! Каква е тази книга? Мога ли да я взема? - и я грабна жадно и засмяна си отиде да я чете. Записвам имената им за да ги прибирам и пак другаде да ги давам. Бог да Ви благослови добри ми братко. Колко хубаво, светло и красиво сте работили и работите за Славата Негова.
5.01.1951
Снощи надвечер получих отворената Ви картичка и таз сутрин рано, взех че преписах писмото и в края на преписването получих и второто Ви писмо - големия плик. Сложих първото писмо - дето е до мен в един голям плик и наедно с писъмцето Ви до брат Боян, по една сестричка вярна, веднага изпратих до брат Боян наедно със записка от мен. Много мъгляво е та още не смея да излизам за да предам лично писмата както желая. Но и аз хубаво му писах всичко с любов.
Ще извикам Верка Куртева /снощи до късно бе на работа/ ще и прочета писмата, и с радост, ще раздаваме книгите дето трябва. Ще работим! Нали това е целта на живота ни. Вие добре знаете. Преди известно време, като се помолих да ми се открие нещо от Учителя и Бога, сърдечно се помолих и сънувам че съм назначена пощенски раздавач на писма. Пред мен една големичка чанта, вътре писма за раздаване и /О, радост за мен/! Това два бели и хубави хлябове; единият за мен ми се казва, а от другия по парче хляб наедно с писмата ще раздавам. Този сън в тайна голяма Ви поверявам, като на най-близък мой брат. Да не става достояние никъде, моля. И действително, идват хора, сами ме намират, жадни вперили очи и уши с радост поглъщат каквото им се каже.
Понякога и аз самата се чудя на чудните Божии дела! Нели цял живот съм копняла и се молила за работа, истинска работа! Слава, слава на Бога и Учителя Христа! Ето трите книги наведнъж за една сутрин с най-голям жар ги грабнаха и по-раншните - една Ваша и друга моя също се четат под списък. Ще кажа на Аламанчева да даде 10 книги за Влад Пашов за подвързване.
Ако искате и намерите за добре, писмото, приготвено за Свищов, изпратете го до сестра Станка Винарова в Кюстендил, ул. Гороцветна № 44. Тя е извънредно ревностна сестра и имаме там добри приятели. Тя много ме обича. Бях есента при тях. Ще и пиша сега, че ако получи писмото след прочитане от всички там да си го препише и препрати оригинала до Свищов - Иванчо Саръбеев, ул. Ем. Шишманов № 29. Ако речете, може Вие направо до Свищов на този адрес да го изпратите.
За брат Боян се молихме няколко пъти веч и пак ще се молим.
Ч.Р.Хр! на Всички Ви, скъпи мои братко, сестричко Марийке, Светленце и
Блажко- две ангелчета Божий!
Нека дълбоко в душите си да отпразнуваме този високо тържествен ден когато по висше благоволение зора от висотата ни посети и благодатта и истината озариха сърцата и душите ни! Слава на преблагия ни Небесен Отец. Слава и на Учителя Христа, който тогаз и сега с нова светлина и нов красив подем, дойде да ни напомни Вечните Истини и напълно осмисли и ощастливи живота ни! Неизказано и безмерно благодарим!
Ч.И.Д скъпи братко! Горещо стискам ръката Ви и от все сърце желая все тъй здрав, бодър, весел, духом окрилен с просветнали живот и дела, неуморно до дълбока старост да бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца! Амин!
Сърдечно целувам всички Ви в Господа, мил привет и поздрав на Братя
Калименови, Черневи и всички приятели,

Ваша Нешка Анева.

Понеже писмото ми е поокаляно духовно, психически с болежки и други, моля изгорете го и измийте ръцете си "иначе аз съм била и съм здрава и добре слава Богу".
Ще помоля Жечо за преписи. Ще ида у тях да прочетем писмото и в неделя ще го предам на Звездински, защото само тогава той идва тук и не зная адреса му.
1956
В София почива Пенка Кодова.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...