Jump to content

6. Научна астрология – I


Recommended Posts

6. Научна астрология – I

Житно зърно, Г. ІІ, бр. 1 (I. 1925), с. 13 ÷ 19

Ония, които пишат биографиите на Птоломея, Кеплера, Тихо Брахе - все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията - изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Йохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най- прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутият математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрономия — Astrologia Gallica; Newton, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други.

Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категорично решение на официалните учени - процедура и бърза и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време и труд.

И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест - книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Stntaxis matematica, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутият в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва: „Но вие вече се досещате, че аз нямам смисъл да третирам сериозно този въпрос”. Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията - и вие виждате доколко то е научно!

Поменавам тия неща не за друго, а защото - за мислещия човек, който се интересува от психология - те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен - спомнете си за пример Богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него.

Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват — строго и опитно — законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.*

Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.

Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по-нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.

Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира. †

Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.

С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричмото положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното:

Еклиптиката или видимият път на Слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръга представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно, се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното място по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити сечат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака).

Имената на планетите са следните: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиака, по който се движат Слънцето, Луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено място на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на „Житно Зърно”, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение.

Онази точка от еклиптиката, сиреч, градусите, минутите и секундите, която минава през източната точка на хоризонта се нарича асцедент (възход). Ще го бележим тук с Asc.

А градусите, минутите и секундите от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото място ни дават онази точка, която се нарича Medium Coeli (среда на небето). Бележим я с М. С.

Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така, както Слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно Слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са подхоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразно — по-бавно менящо се - което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И както не е все едно дали Слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така например, когато Слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т. н), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат.

И тъй Asc. и М. С. ни дават ориенти ровката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне отхоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга.

Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII реда на зодиакалните знакове.

Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригономични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.

Изобщо съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологичниизчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's as-tronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Street Е. С. 4)*

Фигурата, която даваме тук, ни дава един лек, графичен наглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год. 12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.).

Астрономичните данни могат да се вземат от един кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта.

Image_007.jpg

Asc. 16°19' от Везни - показва че на соф. хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т. е. на изток е изгрявал 196°19' от еклиптиката (Дължините се броят - както е знайно от пролетната равноденствена точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90' от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи.

М. С. се намира в 19° от Рака, т. е. през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30° = 90° + 19° от знака Рак дават точно 109°).

Точно противоположните точки на Asc. И М. С. са съответно 16°16' от Овена и 19° от Козирога, както е видно от чертежа.

Ясно е как са разпределени и планетите. За пример Слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом. Луната е на 23°27'5" от Скорпиона във II дом и т. н. Ще рече фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото място (в случая София).

При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т. н.

Ще поменем най-сетне едно важно астрологично понятие - така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети или 2 кои да било точки от еклиптиката се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в градуси, минути и секунди), която ги дели.

Най-употребими аспекти са следните:

1-о Съединение (съвпад) - планетите се намират в една и съща точка на еклиптиката, ъгловото им разстояние 0°; например такова е положението на Слънцето и Луната при новолуние.

2-о Опозиция (противопоставяне) - планетите се намират на 180° една от друга.

3-о Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт).

4-о Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о Секстил - ъгловото разстояние е 60°.

6-о Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).

Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези.

При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простирате известни граници, т. е, аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много Ю5). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие.

Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо, което е от голяма важност за научната астрология.

След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в начало задача - нещо, което ще сторим в следния брой на списанието.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Могат да се изпишат и от Париж, Librairie anglaise Galignani 224, rue Rivoli, Paris. Струват 4 fr.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...