134. Ликвидация с кармата през 1999 г.

[Ани]

134. Ликвидация с кармата през 1999 г.

На 29 август 1940 г. бе съборен ден. Към 4 часа след обяд Учителят ме прие на разговор в малката приемна. Той ме държа дълго и много неща ми разкри.

"Тези, които са готови, ще имат винаги добри условия да ликвидират с кармата си, а които не са, ще имат добри възможности затова в 1999 година. (Забележка Виж" Изгревът" т. XX, с. 995-1010) На земята е само кино. Щастието е отношение на неща, то е неуловимо. Щастието се крие в дрехите на нещастието. Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото. На земята щастие няма. Щастието е в правилното отношение. Хората търсят щастие на земята, но техните тела, глави, ръце, крака и пр., са неоформени още и неспособни за някаква велика работа и правилно схващане на нещата. Разрешението на живота на земята е в слънцето, когато почнем там да ходим. Ако се движим с бързината на светлината, за осем минути сме на слънцето, то е много близо. А за да слезеш в града, са ти нужни тридесет минути. Земята не е на фокус към слънчевата енергия. Ти обичаш някого, но не на фокус, или преувеличаваш, или го намаляваш. Там, гдето мишките минават, ти не минавай, а гдето слонът минава, там мини и ти.