Jump to content
Ани

229. Как пристигнах в село Мърчаево

Recommended Posts

229. Как пристигнах в село Мърчаево

Като учителка в колежа "Симеоново", близо до едноименното село, на седем километра от София, знаех, че Учителят всеки ден отива в селото и отсяда в една малка барачка, където Го посетих веднъж. Това стана преди голямата бомбардировка на 10 януари. Разпуснахме веднага учениците и останахме само малка група учители. Майка ми отдавна се беше евакуирала със семейството на сестра ми в родния град на татко - Панагюрище. У нас нямаше никой, защото по- малкият ми брат Георги беше във Виена, където следваше радио-инженерство. Останала сама, напълних един чувал с продукти, които домакинята на колежа разпродаваше и с каручка отидох в село Симеоново, за да се установя в една наета стая. Първата ми работа бе да изтичам до барачката, да проверя там ли е Учителя. Но за мой ужас ми казаха, че е заминал преди три дни неизвестно къде. Седнах на пейката в барачката и горко заплаках. Какво щях да правя сама, без нито един близък човек в това село? Както седях и плачех, някой влезе и ми заговори. Млад черноок брат ме запита защо плача. Каза ми, че Учителят е в Мърчаево, което име за първи път чух, и че той ще ходи при Него на следния ден, ако искам да отида и аз с него при Учителя. Зарадвах се извънредно много. На другия ден напълних раницата си с малко дрехи и храна и потеглихме.
Пристигане в с. Мърчаево
Весела: И аз само с една раница заминах. В.К.: Сега, кой беше този брат и как стана заминаването ви във Мърчаево. Весела: Ами този брате Йордан. В.К.: Йордан кой? Весела: Не знам. Аз само Йордан знам. (Забележка: Йордан Андреев, Аню адютантът на Лулчев. Виж "Изгревът" т. XX, с. 233-235, снимки № 9, 466, 50, 51,636,64а-б; т. XXI, с. 477-478.Той беше от групата на "Упанишадите") Той беше близък на Лулчев. Аз една сутрин отидох, веднага след като си пренесох багажа в Симеоново, отидох в това дамче, и заплаках, защото никой нямаше и аз не знаех къде да отида и бях съвсем сама. И пристига този брат и пита: Сестра, защо плачете? И аз казвам: не знам къде е Учителя, нищо не знам и няма при кого да отида, съвсем самичка съм. Той каза: аз съм дошъл да ви заведа в Мърчаево, и ми обясни за това село. От сутринта с една раница пристигнах там, той ме пое и ме заведе в Мърчаево. В.К.: Пеша ходихте? Весела: Пеша. В.К.: Колко часа, за 4-5 часа? Весела: Повече, защото Мърчаево е на 25 км от София. В.К.: Така. Вие отидохте в Мърчаево и там заварихте Учителя. Весела: Там заварихме, да. Една група ученици бяха с Учителя.
В.К.: На с. 2 споменавате, че седем братя и сестри бяха с Учителя. Това беше основната група, нали? Кои бяха? Брат Боев? Весела: Аз помня Катя Зяпкова, брат Боев. В.К.: Тук виждаме на снимка Йорданка Жекова. Весела: Йорданка Жекова беше готвачката и д-р Жеков, съпругът й. В.К. : Сестри Савови? Весела: Теофана и сестра й бяха. В.К.: Стенографките бяха ли там? Савка и Паша по това време? Весела: Паша я нямаше там. В.К.: Савка? Не си спомняте? Весела: Мисля, че и Савка не беше. В.К.: Защото не съм я виждал на снимки. Весела: Не, Савка не беше в Мърчаево. (Забележка. Савка е била в Мърчаево. Има я на снимките.)
Голям стръмен селски двор. Като се спускам по тясната пътечка от шосето към къщата, рунтаво овчарско куче силно залайва и се дърпа да се изтръгне от синджира. Минаваме край него и на терасата пред вратата виждам Учителя, Който е излязъл да ни посрещне. Целувам Му ръка с преливащо от радост сърце и си отдъхвам. Той ни въвежда в голямата стая. Там е руснакът, каменоделецът Владо и кметът на селото - брат Петър. Учителят усмихнато се обръща към тях с думите: "Може ли да намерите едно място, където да приютите тази сестра?" Брат Петър, нисък, възпълен човек с малки живи, весели очи, засмян като момче, казва: "Учителю, у дома ще я взема, има място в кухнята". Отвежда ме в малка кухничка, в която слагаме четири стола за легло и се нагласявам там. В същата стая на пода спи младо момче - овчарче, тяхно хранениче. Чувствам се безкрайно щастлива, че съм в близост с Учителя и не мисля за неудобството.
В.К.: Сега, вие отивате и се представяте пред Учителя? Весела: Да. И той помоли кмета, кмета беше там с Владо и той каза, намерете й една стая за сестрата. И кмета каза: при мен ще я взема. И ме закара в кухничката, на столове ме наредиха да спя. В неговата къща. В.К.: В неговата къща, на кмета. Той как се казваше - Петър? Весела: Петър. В.К.: Петър кой? Весела: Не помня името. .(Забележка. Петър Стоянов-кмет на с. Мърчаево. Виж "Изгревът" т. VII, с. 420-423; т. XXIII, с. 523 и снимка № 101 в т. XXII) В.К.: И при този кмет вие стояхте колко време? Весела: Ами аз отидох 18 януари и стоях до март месец. Към края на март с палатката си се инсталирах на втория етаж, недооправен, на една братска къща, закачих за гредите палатката и живях в нея. В.К.: През цялото време? Весела: Да. До края.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×