234. Изгряващото слънце на подпорната стена

[Ани]

234. Изгряващото слънце на подпорната стена

Ето значението на изворите, които Учителят ни научи да правим с обич и съзнание. Изворът, това са безброй малки чисти капчици, събрани в едно, които с щурм побеждават дори най-твърдата скала и излизат под светлината на слънцето. Това е победата на Духът над материята! Това е животът на възкресението! Това е безсмъртието!

"Вечното благо е сбор от безбройните капки - малки блага, които ежеминутно се втичат в нас", ми каза Учителят край "Изворът на доброто", както по-късно наименува новия извор. Това са непрестанните импулси на Любовта, която постоянно поддържа живота ни.

Владо и Темелко, като вещи каменоделци, започнаха усилената работа с гранита. Дворът бе неустроен и див. На тревистия склон растяха купчинки храсти и тук-таме зеленееше по някое плодно дърво. (Забележка: Владо Николов е руснак, белогвардеец избягал от Русия след Октомврийската революция и гражданската война и заселил се в Мърчаево с брат си Сергий. За Владо виж снимки в "Изгревът" т. XXIII, № 66, 67, а за брат му № 68)

Най-напред Учителят накара двамата братя да изработят стълба от гранитни стъпала, които водят от къщата към новоизработената пътечка на изток, която свързваше двата извора. Направиха 14 стъпала с малка извивка в дясно. До стълбата се изработи подпорна стена във вид на изгряващо слънце, от по-светли камъни, които здраво се циментираха. За това слънце Учителят каза: "Сега това слънце ще изгрее най-напред за България, после за Европа и после за целия свят." Пред слънцето-стена направихме продълговата дървена маса с пейки от двете й страни Вече можехме да обядваме на двора. През март времето беше меко и можехме да седим навън. (Забележка: На масата, на която са обядвали виж в "Изгревът" т. XXIII, снимки № 75-76)

В.К.: Тука във вашето писание има много цитати. Тези всички цитати са от вашите тетрадки, нали? Весела: Да. В.К.: Всички дословно. Така. На с. 6 тези цитати са от Учителя и те са всички от вашите тетрадки? Весела: Да. В.К.: Нали? Весела: Да, да. В.К.: "Научете себе си на три неща". Весела: "Научете себе си на Божията Любов, научете себе си на Божията Мъдрост, научете себе си на Божията

Истина." В.К.: Това са извадки от вашите тетрадки? Весела: Да. В.К.: Сега на с. 7 има писание за построяването на тези 14 стъпала. Весела: Да. В.К.: Сега, и те са на изток. Весела: Да. В.К.: Сега, имаше ли някаква символика на тези 14 стъпала, или бяха така съвсем случайно? Весела: Най-напред направихме една опорна стена на хълма, пред който беше масата с пейките за обяд. Тази опорна стена беше направена от светли камъни наполовин изгряло слънце. И когато направихме тази стена, Учителят каза: "Това слънце ще изгрее най-напред за България, после за Европа и най-после за целия свят." И тогава Учителят им казва да направят стълбички на този хълм, който води към пътечката за изворите. В.К.: Значи този диск на слънцето, диска на слънцето как го нарече? Весела: Той го нарече "изгряващо слънце". В.К.: Изгряващо слънце. Да, тези камъни съм ги виждал, нали? На снимка. Така. И след това вече започнаха стълбичките. Весела: Стълбичките. Те бяха направени стълбичките. Сега, 14X14 нещо? Да не е там кабалистично? Весела: Ами, то си има значение, Учителят знае. 14 е кармическо число. В.К.: Да. Но нещо не знаете повече? Весела: Не. Не е казал нищо.