Jump to content

07 - 01. КЪДЕ Е ИЗГРЕВЪТ


Recommended Posts

1. КЪДЕ Е ИЗГРЕВЪТ

Един зимен ден, в неделя, една селянка с бяла забрадка слязла от трамвая при Семинарията и попитала за Изгрева, за който само била чувала, но не била ходила. Тя била изтощена от дългото боледуване и отивала да търси свои близки. Хората й посочили пътя за правата алея, която водела към Изгрева. Тъй като селянката нямала придружител, тръгнала сама през боровата гора. Като повървяла стотина крачки, непознат мъж й пресякъл пътя и я загледал подозрително. Селянката го попитала доверчиво: „Господине, знаете ли къде е Изгрева?" - „Знам", отговорил непознатият. - „Къде е, упътете ме. Много ви се моля." - „Вървете след мене", казал й той, като се отбил по една пряка пътека.
Селянката тръгнала след него, но нещо не била спокойна. Сякаш нещо й казвало: „Не е този пътят." И тя се върнала, да продължи по широката алея. В него момент тя се помолила за помощ от Учителя. Десет часа минавало. Салонът на Изгрева бил пълен. Беседата започнала. Било зимен, неделен ден.
В същия час брат Мирчо бил още в къщи и се приготвял да излиза с лекциите в ръка, понеже бил пред изпитна сесия. В това време получава една мисъл, да излезе навън, понеже времето е хубаво. Послушал тази мисъл и излязъл. Получава друга мисъл, да тръгне към гората и там да чете. Когато стигнал до гората, мисълта му го водела да върви по алеята. Той ха тук да спре, ха още да продължи, и ето насреща му идва по алеята селянка с бяла забрадка. Когато го приближава, попитала го: „Господине, знаете ли къде е Изгрева?" - „Зная", отговорил Мирчо. „Кого познавате?" - „Познавам една жена. Казва се Донка. Дъщеря на бай Георги от град Айтос." - „И аз я познавам", казал Мирчо и се усмихнал, без да се издаде, че търсената жена е съпругата му. „Вървете направо и лесно ще намерите. Там всчики хора се познават." Селянката с бялата забрадка отишла на Изгрева. А Мирчо спокоен започнал да чете. Вече никаква мисъл не го смущавала, нито насочвала към гората. Когато станало обяд хората се раздвижили. Беседата била привършена и хората си тръгвали към домовете. Когато Мирчо се прибрал у дома, заварил селянката с бялата забрадка да разговаря оживено с жена му. Разказвала й как един човек я задирял в гората и как един млад човек я срещнал и я отървал от преследване. Като видяла Мирчо, възкликнала: „Ето, този човек ме спаси." - „Това е мъжът ми, како Димитро", казала жена му. Тогава и тримата се зарадвали.
Въпроси за размишление: Ето какво бе станало: В момента, когато селянката с бялата забрадка пратила зов за помощ, Учителят, който вече държал беседата, получава тоя зов и веднага търси подходящия човек, който ще може да помогне. Това става за миг. Може би за част от секундата. Учителят намира Мирчо за най- подходящ и го насочва с мисъл да излезе навън, а след това и да тръгне към гората. И така станало. Когато задачата била изпълнена, тогава и Мирчо се отдал на спокойно четене. Ето един случай на телепатия, връзка между Учител и ученик.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...