Jump to content
Ани

07 - 01. КЪДЕ Е ИЗГРЕВЪТ

Recommended Posts

1. КЪДЕ Е ИЗГРЕВЪТ

Един зимен ден, в неделя, една селянка с бяла забрадка слязла от трамвая при Семинарията и попитала за Изгрева, за който само била чувала, но не била ходила. Тя била изтощена от дългото боледуване и отивала да търси свои близки. Хората й посочили пътя за правата алея, която водела към Изгрева. Тъй като селянката нямала придружител, тръгнала сама през боровата гора. Като повървяла стотина крачки, непознат мъж й пресякъл пътя и я загледал подозрително. Селянката го попитала доверчиво: „Господине, знаете ли къде е Изгрева?" - „Знам", отговорил непознатият. - „Къде е, упътете ме. Много ви се моля." - „Вървете след мене", казал й той, като се отбил по една пряка пътека.
Селянката тръгнала след него, но нещо не била спокойна. Сякаш нещо й казвало: „Не е този пътят." И тя се върнала, да продължи по широката алея. В него момент тя се помолила за помощ от Учителя. Десет часа минавало. Салонът на Изгрева бил пълен. Беседата започнала. Било зимен, неделен ден.
В същия час брат Мирчо бил още в къщи и се приготвял да излиза с лекциите в ръка, понеже бил пред изпитна сесия. В това време получава една мисъл, да излезе навън, понеже времето е хубаво. Послушал тази мисъл и излязъл. Получава друга мисъл, да тръгне към гората и там да чете. Когато стигнал до гората, мисълта му го водела да върви по алеята. Той ха тук да спре, ха още да продължи, и ето насреща му идва по алеята селянка с бяла забрадка. Когато го приближава, попитала го: „Господине, знаете ли къде е Изгрева?" - „Зная", отговорил Мирчо. „Кого познавате?" - „Познавам една жена. Казва се Донка. Дъщеря на бай Георги от град Айтос." - „И аз я познавам", казал Мирчо и се усмихнал, без да се издаде, че търсената жена е съпругата му. „Вървете направо и лесно ще намерите. Там всчики хора се познават." Селянката с бялата забрадка отишла на Изгрева. А Мирчо спокоен започнал да чете. Вече никаква мисъл не го смущавала, нито насочвала към гората. Когато станало обяд хората се раздвижили. Беседата била привършена и хората си тръгвали към домовете. Когато Мирчо се прибрал у дома, заварил селянката с бялата забрадка да разговаря оживено с жена му. Разказвала й как един човек я задирял в гората и как един млад човек я срещнал и я отървал от преследване. Като видяла Мирчо, възкликнала: „Ето, този човек ме спаси." - „Това е мъжът ми, како Димитро", казала жена му. Тогава и тримата се зарадвали.
Въпроси за размишление: Ето какво бе станало: В момента, когато селянката с бялата забрадка пратила зов за помощ, Учителят, който вече държал беседата, получава тоя зов и веднага търси подходящия човек, който ще може да помогне. Това става за миг. Може би за част от секундата. Учителят намира Мирчо за най- подходящ и го насочва с мисъл да излезе навън, а след това и да тръгне към гората. И така станало. Когато задачата била изпълнена, тогава и Мирчо се отдал на спокойно четене. Ето един случай на телепатия, връзка между Учител и ученик.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×