Jump to content

07 - 34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА


Recommended Posts

34. УЧЕНИКЪТ НЕ ПРЕДИЗВИКВА

Един брат, Димитър Шишков, артист в софийския театър, разказва следната случка:
„Една година бяхме на турне в град Петрич. Щом пристигнахме в града, тръгнахме да търсим някоя сладкарница, за да не скучаем. Но сладкарница нямаше. Имаше само една кръчма. Отбихме се там няколко души. Стоим и разговаряме. В това време влиза един артист с херкулесово телосложение, който бе протеже на директора. Като ме видя, веднага започна да ме подиграва, като замесваше и името на Учителя. Това му поведение много ме огорчи. Аз станах и застанах срещу него с ръце, свити в юмруци. Казах му: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене, че ... знаеш ли?" Той не се уплаши от заканата ми, скочи и веднага ме боксира и ме свали на земята. За станалото веднага се разнесе из града, че артистите се избили по кръчмите. Като научил, директорът веднага нарежда на касата да върнат парите от продадените билети. И веднага тръгваме за София. Турнето се отлага.
Пътувахме цяла нощ. На утрото пристигнахме. Аз бързам за Изгрева, да сваря беседата, която бе почнала. Щом влязох в салона, Учителят ме погледна, направи едно движение с ръцете си, като боксьор, след което каза: „На ученика не е позволено да предизвиква." След което продължи беседата.
Откъде знае Учителят какво бе станало с мене предишния ден, тъй като аз на никого не бях се оплакал. Къде бе Петрич и къде София! За духовното око на Учителя разстоянието нямаше значение. Та аз си научих урока."

Разказал: Д. Шишков.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...