Jump to content

07 - 48. КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА


Recommended Posts

48. КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА

Един зимен ден една сестра посетила приемната на Учителя. Печката не била запалена и стаята студена. „Учителю, ще позволите ли да запаля печката? Времето е студено." - „Може - казал Учителят - щом желаете."
Сестрата заредила с дърва печката. Смачкала вестник и драснала клечка кибрит. Хартията изгоряла, но печката не се запалила. Драснала втора, трета, но все същото. „Чудна работа", си казала тя. „Не иска да гори." Учителят само наблюдавал и си мълчал, без дай каже нещо. „Сега отстъпете на мене", казал й Учителят. Той извадил дървата и ги подредил наново, като първо сложил съвършено тънки, после по-дебели и най-после сложил под тях запалената хартия. Печката пламнала само с една клечка кибрит. Ако човек е на планина и има само една клечка кибрит, как ще запали огън? Нужна е предварителна подготовка.
Не хабете напразно кибритената клечка. Думите в човешкия език не са друго, освен кибритени клечки. Не ги хабете напразно! Те не са друго, а запалки на Любовта. Нека всяко нещо се употребява разумно. В кибритената клечка е складирана енергия. Бъдете пестеливи! За да запалиш огъня на Любовта, трябва да се подготвят условията с търпелива работа.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...