07 - 52. ЧАЙНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

[Ани]

52. ЧАЙНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Един празничен ден Учителят с приятели от София и от Изгрева били на екскурзия до Бивака на Витоша. Денят бил хубав, слънчев, предразполагащ за песни и разговори. Никой не усетил как денят преминал и дошло време да си тръгват обратно, едни за Изгрева, други за София. Върнали се пак по същия път, през село Драгалевци. Когато вече били под селото, на шосето, настига ги лека кола, която те спряли и помолили за услуга: „Можете ли да отнесете този чайник до Изгрева?" - „Можем", бил отговорът. „Там на кого ще го дадем?" - „Ще има човек да ви посрещне", казал Учителят. И подали тежкия бакърен чайник. Колата потеглила. Групата с Учителя продължавала пеша.

Само след десетина минути леката кола пристигнала на Изгрева. Учителят идва откъм Изгрева, за да ги посрещне. Те, като го видели, много се зачудили. Как е могъл да ги превари? Групата била след тях. Никоя кола не ги е стигала и задминавала. Как тогава г-н Дънов ги бе преварил? Чудели се пътниците от леката кола, които носели чайника. Как бе станало това, никой не знаел. Учителят през цялото време е бил с групата, която подала чайника. А ето, на Изгрева сякаш има друг Учител, досущ еднакъв с тоя, който им подал чайника.

Ето един случай, когато Учителят се явява в две лица едновременно.