08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

[Ани]

8. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

Койна Тенева Терфелийска от село Лясково, което сега е вече квартал на град Айтос, искала да отиде на събор в Айтос за Петровден. Тя била наскоро омъжена. И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна. „Ха, булка, туй направи, ха. булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне. И тя си рекла: „Я да отида аз на събор, да отида на градината, хем да се отърва малко от свекървата, пък да се видя с хората и да си почина малко." Вървяла тя из пътя и се радвала, че се отървала от свекървата, ама не си помисляла дори, че и там ще има други свекърви. Като отишла на долния край на градината, на чешмата, измила си лицето, краката, била пътувала боса - нали идва от път, освежила се и рекла: „Господи, благодаря ти, че се отървах от свекървата!" Като отишла в трапезарията, още като я видели, още отдалече сестра Александра Нейчева от Нейчевия чифлик край Карнобад - сега се казва с някакво ново име - та сестра Нейчева я вижда и рекла: „Хайде, Койне, вземай котлите, донеси вода, че казанът трябва да заври." И тя казва си на ума: Още не съм си оставила чантата, търся къде да я закача, грабнах кобилицата и отидох за вода. Отивам, връщам се, занасям

водата. Не съм оставила още кобилицата, обажда се друга сестра: „Хайде, Кой не, че огънят изгасва, иди донеси дърва!" Та едва оставила котлите, и трябвало и дърва да донесе. И като тръгнала за дърва да донесе, си рекла: „Господи, аз ли криво се помолих или ти криво ме разбра. Аз се зарадвах, че се отървах от една свекърва, а пък тука налетях на две други свекърви, още по-ербаб. Тогава дядо Георги я видял, обърнал се към сестрите и казал: „Койнито е слаба и болнава, оставете я, намерете си други помощници!" Извикал я при себе си да разговаря с нея.

Една нощ един от добрите братя, ревностен, предан на делото човек, сънува сън, че се намира в невидимия свят на една хубава поляна. Всички хора там играят Паневритмия. Много хора в красиви облекла играят Паневритмия. Накрая, след Паневритмията, всички се поздравяват, ръкуват се и си пожелават така: който поздравява, казва: „Няма любов като Божията Любов", а който отговаря, казва: Само Божията Любов е Любов" и тогава се ръкуват. И така всеки един ще поздрави целия кръг и по тоя начин става една голяма верига. Туй нещо го видял в невидимия свят и след туй ние го въведохме в Айтос на градината, на братския събор и така се поздравяваме сега. Като свършим целия наряд и Паневритмията, тогава се поздравяваме като започваме от ръководителя. Който го поздрави, нарежда се до него, който го поздрави, нарежда се до втория, после до третия и т.н. се обикаля целия кръг така. 100-200-500 души така минават и се поздравяват. Значи това е снемано отгоре.

Сега ще разкажа за брат Колю Колев - Тъпана, брат Колю. След 9. IX.1944 година нали се национализираха всичките имоти, а той има само една единствена градина към парка в Айтос. Има градина и от нея се прехранва. Много му е жал за градината. Отнемат му я. Няма нищо друго, никакви доходи няма. Не е капиталист, не е нищо. Казва си: „Но щом като трябва, хората дадоха банки, хората дадоха хотели, сгради, къщи, фабрики, имоти, чифлици, аз нищо не съм дал. Имам една градина, и аз ще я дам да участвам в изграждането на новия живот." Дава я, ама му е мъчно. Един ден брат Колю отива на градината, пристъпва при всяко дърво, прегръща го и го целува. Казва: „Прегръщах всяко дърво, целувах го, прегръщах го, целувах го, всяко едно и се прощавах с тях", защото ги е сял от малки фиданчици, да станат големи дървета. „И най-после казах: „Довиждане, довиждане" - и не се върнах вече. Казах на жена си. Мислех, че тя ще съжалява, пък тя каза: Какво ще съжаляваш, каза, добър е Господ, ще измислим нещо да живеем. Ти ще сееш метли и ще ги връзваш, аз ще развъждам кокошки и ще продавам яйца и ще живеем. Двама души сме, какво ще се кахъриш. И започнахме да живеем така. Аз сеех метли, връзвам ги и ги продавам по лев, лев и половина метлата, изкарвам нещо и тя също. Обаче всичко го събираме по братски. Събираме го на едно и го делим по братски. Имаме две кратунки, те ни служат за каса. Моята кратунка и нейната кратунка. Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го. Дойде лятно време, викам: „Бабо, аз ще отивам на Рила сега. Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат. „Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме.

Сега ще разкажа за един събор, прекаран на градината. Не помня коя година беше, 1947 или 1948 година. Беше и брат Симеонов от София. Имаше и други хора там. Скоро тогава бях сънувал следния сън: намирам се на полето. Гледам горе - самолети. Самолети, ама на тях има ремаркета, както на камионите, и уж съм на ниско, а пък виждам, че са пълни с чували и с жито пълни. Ама жито, едро като дренки. И отгоре хората вземат, хвърлят, а долу житото е прибрано. Има стърнище.

Хората вземат отгоре и хвърлят, изсипват така. Сипват така хубаво, едро жито. хубаво, най-хубаво и аз рекох: „Чакай да си взема от това жито" - и с пепелта наедно нагребах от това жито и си напълних джобовете и се събудих. Може да има нечисто в него, ама житото е хубаво. Може да има и пръст в него. Житото, това е Словото, готовото Слово на Учителя.

Сестра Атанаска Иванова била на легло. Сетила се за градината и рекла: „Ей сега на градината са се събрали хора, наши хора има там, сигурно работят нещо, бригада има, туй-онуй, пък аз тука лежа на легло." Тогава й дошла една силна мисъл: „Ставай, отивай на градината!" - „Ставам, отивам на градината." На градината вече надвечер пристигнала, лозето се копае. Ние копаем лозето. И аз съм бил там и жена ми там и други - копаем. А то беше Великден. На Великден беше. Даже съм го описал тъй: „Великденска бригада". Някъде тъй ще го намериш, като четеш. Отиваме там и копаем лозето. Най-напред започваме само двамата. Няма да го преразказвам, щото вече е писано. Почнахме двамата, после дойде бай Слави, дъщеря му дойде. Тодорка дойде и така все се принажда по един човек. Станахме 7­8 души, изкарахме по един-два пъти и то лозето свърши. То беше кръстосано, оставаше само да се прекопае около корена. А копаеше се много лесно. През цялото време жена ми викаше: „Чувах, каза, гласа на баща си." А той се беше поминал вече. „Ха така, холум, ха така, олум!", като копаеме. „Ха така, ха да изкараме по един ред, да видим как се копай." Щото чакаме бригада от Тополица, пък не идва никой. Викам: „Хайде да отидем, ний да почнем." Като почнахме, като изкарахме по един-два пъти. дойде бай Слави. Изкарахме още един-два пъти, дойде Иринка. Изкарахме още, дойдоха и другите и по тоя начин цялото лозе го прекопахме. Вече надвечер пристига сестра Атанаска, станала от легло. „Дайте ми една мотика, и аз искам да копая!" Но вече прекопахме лозето. И тя взема, изкара един ред и слънцето залезе и лозето бе прекопано и тогава ни разказа, че станала от легло и всички се чудят. И се върна на другия ден здрава.