Jump to content

08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

С Неделчо Попов бяхме заедно. Карахме студентските години заедно, но по едно време се разделихме, защото пътищата ни се разделиха. Той стана оценител и университета за него загуби значение. Аз трябваше да уча, а той търсеше компания, време да минава и заради туй се разделихме, да живеем отделно и да има време аз да уча. Туй между другото го казвам. Сега да ви кажа нещо за неговия характер. Той много по-късно влезе в братството, обаче стана много близък с много приятели, защото е по-общителен. Да ви кажа един интересен случай: Един път ни повикаха за някаква справка в 8 участък. Ние спадаме към 8-ми полицейски участък, тия от Изгрева. За някаква справка и докато чакаме реда на опашката, доста хора сме се събрали, 20-на души. Той пусна някаква смешка. Всички се засмяха и оня отвътре през прозореца погледна кой говори и видя, че е Неделчо, и той се усмихна. Когато дойде неговият ред, каза: „Тук има нещо нередно, ама хайде, ще мине така. Хайде, отивай си." Само заради туй, че пусна смях, развесели, ободри духа на всички, оня беше снизходителен към него. „Има тука нещо нередно, ама и тъй ще мине. Хайде, отивай си." На другите пита, дават обяснения и т.н., указания, а на него каза: „Отивай си!" Към него е снизходителен. Значи само заради туй. Бързо общуване. Общуване, да. Аз по-трудно свързвам приятелство. Аз ще държа много на него. Той имаше по-остри пръсти, пръсти заострени, това са хора, които са склонни към бързи възприятия, ама по-бързо ги забравят Той беше с остри пръсти, моите са квадратни пръсти.
Сестра Николина Балтова. Тя живееше в града някъде зад сметната палата. Аз за първи път когато дойдох в София, там ме настаниха, на квартира в кухничката й, там за няколко дена, докато чакам. В кухничката й имаше едно миндерче и там спях, а пък тя беше вече на Изгрева, а пък брат Балтов беше в съседната стая, момичетата минаваха през кухничката и отиваха във вътрешната стая да спят. Тя имаше две дъщери, почти на моя възраст бяха. Но интересното тука, ще ви кажа един момент, когато изпаднах в едно особено положение, деликатно положение. Аз знаех да чета молитвите, присъствал съм на молитви и четях някои молитви, знаех някои песни. Знаех ги, ама брат Стоименов ни ръководеше и след него мога да пея, обаче самостоятелно не мога. Братът станал рано и чувам аз, че чете оттатък молитва и не ми е удобно сега да го прекъсна, да отида, когато той си е почнал молитвата. Той е в молитвен дух. А да остана там, в кухнята, да си правя молитви, не можеше, защото две момичета непрекъснато минаваха. И щяха да ми попречат. Тогава се изпълняваше наряд от половин час и повече. Отидох при брата, той ми каза коя песен се пее там: „Благославяй, душе моя, Господа", обаче аз никога не съм пял пред чужди хора. Изпях само първия куплет, а то се пее три пъти и се продължава. Аз изпях само един път и спрях. „Брат, продължавай, продължавай още." Аз викам: „Стига толкоз." Пък аз се стеснявам, не мога да си намеря място и братът помисли, че аз съм от тези, дето се приспособяват или нещо такова и веднага затвори беседата и той не искаше да чете по-нататък. Да, помисли, че аз съм някакъв външен или случаен човек, или кой знае какъв, пък аз потъвах, изгарях от стеснение. Ей това ми беше спомена с брат Балтов. Брат Балтов купува одеала и др. работи да обзавежда къщата. Дойде някой и тя, жена му, Николина Балтова, го попита: „Не ти ли трябва някой стол? На ти, вземи си този стол, на ти едно одеяло, на ти туй, на ти онуй." Той внася, тя изнася. Той внася, тя изнася и мисли, че върши волята Божия. Ама тя не работи, мъжът й работи, а тя оголва къщата. Че тя по този начин беше изпитание за брат Балтов, за мъжа си. А брат Балтов много приличаше на брат Боев. Малко по-височък от брат Боев, с половин глава. Много си приличаха брат Балтов и брат Боев. Тя беше домакиня. Той купува, а тя раздава, раздава, защото Учителят бил казал в една беседа, че Исус е казал: „Раздай всичко и тръгни, и ме последвай." Да, ама друг да работи, да печели, да събира, да пълни къщата, а друг, дето не работил, да я изпразва. Ето това е разминаване със Словото. Та някой път изпадаме в такива особени положения.
Сега мога да ви разкажа за брат Цеко Ятулов, с когото от 1925 до 1928 година живеехме заедно в София на ул. „Фердинандова", сега „Христо Ботев" 85, близо до английската легация. Сега там има блокове, но тогава живеехме там с него и Петър Арабаджиев и сестра Стойна, на тавана живеехме. Това беше по времето, когато се създаваше Изгрева. Все още сестра Янакиева живееше към Руския паметник, имаше там някаква стаичка, която беше обиталище на студенти, като прииждат студенти. Кой от где изпадне гладен, няма къде да спи, там сестра Янакиева ги посрещаше и всеки ще намери една супичка да хапне, колкото гладен, колкото и жаден да е. Борис Николов, Георги Радев и др., всички я знаеха като сестра Янакиева. Там, при нея отиваха студентите, нямаше къде да отидат и тя решава: вече Учителят като е на Изгрева, и тя иска да отиде на Изгрева. Събира си багажа, който не е много, за кола няма, пък на гръб да се носи май множко. Брат Цеко беше много услужлив в това отношение, Бог да му дава светлина, на никого не отказваше. Каквато и услуга да иска някой от него, ще я направи. Винаги с усмивка посрещаше и вършеше услуги. Брат Цеко, той беше по услугите. Един път сестра Янакиева му казала: „Брат Цеко, да ми занесеш багажа на Изгрева." Аз не съм присъствал, нов тоя смисъл. „Да ми занесеш багажа на Изгрева, там да се устроя." - „Да го занеса, сестра." - „Аз ще дойда да го приготвя и някоя вечер късно, когато има по-малко хора по улицата." Случило се обаче, че времето било тъмно, нямало луна и не се вижда и брат Цеко към 10-11 часа отива, но багажа предварително го приготвя, сложил едно върху друго, направил го като кула. Завира се отвътре, оставил една дупка, за да наблюдава. Багажът представлява няколко магарета, един тюфлек, сламеник, туй-онуй, магаретата обикновено легло, черги, възглавници и др., нагласил ги. Два пъти да отива, много е далече. То е 3-4 километра и оттатък още, стават 5-6 километра. Много става. Щото трябва да мине цялата улица „Скобелев", после цялата „Патриарх Евтимий" и по „Граф Игнатиев" нанагоре, много дълъг път и да отиде два пъти му се вижда много и затова натоварил багажа повечко и тръгва, и решава да го занесе на един път. Натоварва се и влиза под тази подвижна кула и тръгва, нощно време върви посред улицата, няма никакви превозни средства, да не пречат на него и той да не им пречи. Като наближава вече поста, дето се разделя пътят при Семинарията за Изгрева, там имаше пост. Сега няма май полицейски пост. Имаше навремето стражар да пази и той, стражарът, в тъмното вижда, че нещо се приближава, ама не може да разбере какво е това. Нито каруца, нито се чува звън, нито кола, нито се вижда нещо и в тъмното приближава към него, а пък безгласно и той, стражарът се слисва, уплашва се. Вика: „Кой е там?" А някой там отговаря в тъмнината: „Свой!" - „Абе, гражданино, кой си, как се казваш?" - „Цеко от далеко." - „От где си?" - „От слънцето." А пък тогава Учителят държал една беседа, в която казвал: „Като ме питат откъде съм, отговарям: От слънцето." И Цеко използвал готовия отговор и казал на полицая, че е от слънцето. „Абе, гражданино, ти шегуваш ли се, знаеш, че веднага мога да те арестувам" и веднага завърта телефона до участъка, идва човек и веднага го арестуват и го закарват в участъка, с багажа заедно. Отива на 8-ми участък. Значи пътя не му стига до тука пет километра, сега още един километър до 8-ми участък, половин километър и нещо. И отива, а към 12-1 часа има там дежурен следовател. Отива, качва се на втория етаж, като оставя багажа долу и се качва, Следователят го пита: „Как се казваш?" - „Цеко от далеко" - „От где си?" - „От слънцето." - „Абе, гражданино", викнал той и чукнал на бюрото. Казал: „Ти се шегуваш, бе, знаеш ли, че аз мога да те пратя в затвора?" - „Ще ме пратиш, ако Господ е казал." Той му казал: „Казал, не казал, сега ще видиш ти." И ударил с юмрук един път бюрото. В тоя момент лампата се разлюляла. Разбрали, че има земетресение. Следователят забравил следствието, забравил всичко, скочил и бяга навънка. Всички се разбягали. Цеко останал сам, никой не го търси, слязъл долу, вземал си багажа, никой не го спира. Всичко се изпокрило, избягало и Цеко се връща и си занася багажа. „Какво носиш?" - „Багажа на сестра си." - „Коя сестра? Къде го носиш?" Ей такава една работа - спомен за брат Цеко. Нося багажа на сестра си, Цеко от далеко. От къде идва - от слънцето. Освободили го.
Брат Цеко как се подвизаваше. Понеже Учителят ни съветваше вечерно време и сутрин, когато намерим време, да четем Библията и да размишляваме върху нея, брат Цеко вечерно време ходи, ходи, ходи-къде ходи, посещения прави по приятели, спре се тук-там и се върне към 10-11 часа. Ама нали е казал Учителят да се размишлява, взема, отваря беседата и чете. Ами той отваря беседата, ама той вече е уморен. Докато прочете, една-две минути да прочете и заспива. А нали сме в една стая. Викам: „Брат Цеко, ами ти заспиваш, бе. Легни и се наспи!" - „А, не, не, трябва да размишлявам." И пак клюма, пак клюма, какво ще размишляваш, бе брате. Та така размишляваше брат Цеко, но беше интересно друго едно нещо, че беше предан, услужлив и се жертваше за другите.
Стефан Деветаков от Изгрева. Той още не живееше на Изгрева. Току-що беше дошъл от търновските села, как се казваше, забравих му селото. Научил той, че живеем на един таван без пари. Един месец с пари и един месец, когато вземем заплата 600 лева, по 150 лева давахме за наем. Ама там няма легло, на тавана занесеш си багажа, направиш си едно легло, целият таван е на разположение. А пък на тавана, там има всичко старо и негодно и пълно с дървеници. Денем, както и да е, но нощно време ни атакуваха милиони дървеници. За да се спасим от дървеници, всяка неделя купувахме по половин килограм нафталин. Нали насипваме, правим си аура, бяла аура от нафталин. Да не могат да минават. Ама дървениците знаеш, много са хитри. Катерят се горе по покрива и отгоре падат по лицата ни, и почват да те хапят. Заобикалят нафталина. Спущат се отгоре като с парашут. Една вечер казвам на брат Стефан, така и така. Вие може да дойдете, но трябва да питате хазаите. Ако ви приемат - добре, таванът широк. Ние там сме, сестрата в една стая, пък ние, братята, сме в друга стая. Там друга стая, ама де минал в една стая, де минал в друга стая. Такова, таванско. Нито измазано. И тогава той питал хазайката и тя се съгласила И той си донесе една чергичка и възглавничка, донесе си багажа под мишница и един ден до един от комините си устрои леглото. Аз предварително го предупредих: Брат, викам, има много мравки там, има много дървеници. Нощно време те излизат. „А-а, аз мога да живея с дървеници. От дървеници не ме е страх." Гледам и си викам,: „Брей, попаднахме на човек, който има власт върху дървениците." А той ми се усмихва „Зная как да ги командвам дървениците." И с интерес гледа така. Викам на приятелите си: „Него не го е страх от дървеници." Ще дебна, ще скоча и ще видим като излязат дървениците, какво ще прави. По едно време гледам през нощта, запалил той свещта - свети. Тук чукне, там чукне, чука, чука, чука, чука ... По едно време викам: „Брат Стефане, какво става с тебе?" - „Абе, остави ги, те никакво отношение нямат, не разбират от молитва." Той мисли да се моли и да им внушава да не го хапят. Хубаво, ама не става. Сутринта, без да се обади там на никого, събира си багажа и изчезна. Така напусна брат Стефан Деветаков евтината квартира с милион дървеници. Не му помогна нито молитвите, нито внушенията към дървениците. А се смяташе за окултен ученик. Три години изкарахме на тоя таван. След туй аз се прехвърлих на Изгрева вече. Лятно време бяхме на Изгрева. А на поляната килим - от многоцветни треви и цветя. Образи на ученици многоцветни и разнолики.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...