Jump to content

08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ


Recommended Posts

28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

         Георги Събев: Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев. Брат Ганчо Генчев, инженер от София, отива да посети брат Куртев на градината в Айтос. Брат Куртев през 1960 година почти цяла година беше на легло. Брат Ганчо влиза в стаята му без разрешение и му изпял една от братските песни. След това брат Куртев го поканил да седне и му казал: „Като брат не те приемам, като враг ти прощавам, като гост те приемам. Иди в трапезарията да се нахраниш." Ганчо Генчев отива в трапезарията, където имало братя и сестри, с които споделил какво му бил казал брат Георги Куртев, като добавил: „Пословична откровеност." Нахранил се и напуснал градината.

         Сега ще разкажа една случка за брат Куртев, която е озаглавена „Твоето място". В първите години на неговия духовен живот, той с няколко приятели: Станчо- Барабана, Янаки Кавръков, Христо Тодоров, който бил тогавашен ръководител и брат Куртев се събирали в парка, при воденичката. Събирали се всяка вечер. Четат псалми, пеят духовни песни, пеят молитви и така прекарват около един час, час и нещо, така прекарват в духовна атмосфера. След туй си стават, минават край близката кръчма и се отбиват да пият по една ракийца. Обаче един ден, таман седнали да пият ракия, вратата на кръчмата се отворила, явява се там един непознат човек, който с дясната си ръка така се заканил и казал: „Георге, твоето място не е тук!" От отношението на хората, които са били при него, които са пиели, той разбрал, че никой друг не го е чул това нещо и никой не го е видял. Вторият ден като отишли пак, изкарали това нещо, но той не обърнал внимание на това предупреждение. И когато третата вечер отишли и седнали в кръчмата, той не дочакал да го предупреждават и казал: „Приятели, ние какво правиме бе, ние идваме тук да се молим, да четем Псалми, духовни песни пеем, а накрая завършваме в кръчмата. Нашето място не е тука, Аз от днеска в кръчма няма да влизам!" Другите също се присъединили към него и оттам насетне се зарекли и в кръчмата не влезли.

         Вергилий Кръстев: Вие сте написали биография на Георги Куртев и история на братската градина. Тези биографични данни сте ги взели от него, нали?

         Г. С.: Да. Ще разкажа един случай за първите години на брат Георги Куртев, когато е бил секретар-бирник в село Скалак. Тогава се казвало Сара Кая.

         Хазяите, където е живял брат Куртев, имали 18-годишно момиче. Момичето се казвало Гюлсум. Момата била много хубава, харесвала брат Куртев. Ето защо един ден, когато видяла, че той се приготовлявал да тръгва за града, пременила се, затичала напред по пътя до близката гора, където го причакала. Усмихнала му се със сияющо лице от радост и му казала: „Георги ефенди, аз много те обичам, без теб не мога, искам да ти пристана. Ето, нося си и бухчалъка. Всичко ми е готово." - „Не думай тъй, Гюлсум", казал брат Куртев. „Аз съм българин, ти - туркиня, как може така?" - „Не ти ли харесвам?" - „Слушай, Гюлсум, тук не е въпрос на нехаресване, но ти ще си намериш човек, който ти прилича, а аз ще се оженя за българка. Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се.

         Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев, когато бил повикан войник. Преди да бъде повикан за войник, искал да следва санитарна школа и родителите той предсказва смъртта си. И действително, на 14 февруари 1961 година, в 3 часа без 15 минути през нощта той напуска земния живот.

         В. К.: Това не го знаех, че той след 80 години започва да разказва.

         Г. С.: Да, може би той го правеше от скромност това, така предполагам, да не смятат някои хора, че той се хвали, и заради туй премълчаваше много работи. И да имаше какво да каже. не го казваше. Обаче след туй започна да разказва своите духовни опитности и се вижда, че той действително има много богат духовен опит.

         Спомням си един интересен случай, които искам да споделя с вас. Един случай, когато брат Куртев е ходил в София при Учителя, разговаряли дълго с него по някои въпроси, които са го интересували, които са го вълнували и отива при него да сподели и да се посъветва. Накрая Учителят му дал една формула, да каже „Бог е Любов", три пъти да каже формулата, бавно, със съсредоточение. И му казал: „Когато се намираш в труден момент, изговори формулата." Сбогувал се той, качва се на влака и пътува. Насред пътя от София за Бургас, къде е било там някъде влакът в полето спира. А той имал задача спешна, като пристигне в Айтос, защото така било пресметнато пътуването, че вечерта, като пристигне, да свари нашите хора в събранието и да им предаде задачата. Тази задача трябвало общо да се провежда. Някаква задача специална. Като спрял злакът, той след обед няма да свари приятелите, задачата е в трудно положение. Хората наскачали от влака на полето, пушат цигари, приказват, а в туй време железничарите търсят причината за спирането на влака и не могат да я намерят. Тогава и той слязъл и се отбил настрани и в това време му дошло на ума да каже формулата. Обърнал се настрани, взел да милва класовете и произнесъл формулата. Като произнасял формулата, в туй време един железничар чукнал на едно място и извикал: „Ето къде е била причината!" И влакът веднага тръгва, че едва успяли хората да се качат, продължили пътя и стигнали навреме, предал задачата и проверил това, което Учителят му бил казал: „Като се намериш в трудно положение, произнеси формулата." Така той има един жив опит с тази формула.

         Случката, която снощи ви разказах за „Твоето място", то се отнасяше за брат Куртев, дето се молили там, в парка, при една воденичка и на връщане се отбили в кръчмата да сръбнат по една ракия, тогава на вратата се явил един непознат човек и казал заканително: „Георги, твоето място не е тук!" Обаче другарите му, които разговаряли, на никого не направило впечатление това. Той там седи, но това е видение, това е картина, която другите не са я видели. Сръбват си значи, излизат си и си отиват по домовете. На другия ден, след работно време, той отива пак там, в парка при воденичката, на полянката, пак се молят, четат Псалми. На връщане пак се отбиват в кръчмата да сръбнат по една ракийка. Непознатият човек пак се явява на вратата, пак отваря, полуотваря вратата, казва му заканително: „Георге. твоето място не е тук!" И пак изчезва. Третият ден, когато се отбили там, брат Куртев казал: „Абе, братя, какво правиме ние бе, абе ние се молиме, Псалми четеме, в Бога вярваме, а се връщаме да пием ракия тука, да служим на дявола. Аз от днеска нататък в кръчма няма да вляза, нито вино, нито ракия ще пия!" И другите като обсъдили, рекли: „Прав си, бай Георге, и ние в кръчма вече няма да влезем." И оттам се зарекли да не влизат вече в кръчма. Обаче този човек, който му се явил 1911 и 1912 година, когато Учителят обикалял страната да изнася сказки по френология и по хиромантия, в неговото лице брат Куртев познал Учителя, този, който му казал: „Георге. твоето място не е там!" Значи отдалеч още Учителят си е събирал учениците и ги е отклонявал от лоши пътища, по които отначало са били поели. Впоследствие той го познал, че е Учителят.

         Когато първият път отишли и присъствали на сказката там, на беседата на Учителя, когато изнесъл в читалището там, в Айтос, сказката не била много му го пращали в Бургас при някой полковник, чието име не помним, да му помогне да бъде в санитарната школа, там да си изкара войниклъка. Брат Георги отишъл в Бургас, влязал в казармата, взел да търси този човек. Но колкото пъти тръгвал да го търси, да се срещне с него, да му говори, нищо отвътре му казвало: „Тоз човек няма да ти свърши работа, не го търси!" А пък той си мислел какво ще каже на родителите си, как да не го потърси, те ме пращат, аз трябва да ги послушам. Втори път, като тръгнал да отива при него, да го помоли за ходатайство, пак гласът го спрял. Рекъл си: „Ще послушам този глас." Върнал се и казал на майка си: „Майко, колкото пъти тръгнах да се срещна с него, все един глас ми казва: „Тоз човек няма да ти свърши работа, недей го търси," - „Е, холан, щом тъй са ти казали, може да е за добро", казала майката. И след няколко дена получава писмо от Сливен, от санитарната школа. Викат го по име. Кой беше този, че да каже, че Георги желае да следва санитарната школа? Ето един въпрос, който е загадъчен за нас. Викат го в санитарната школа и той я завършва, бил много паметлив и всичко, което му предавали там, бързо и лесно го запомнял, даже помагал и на другите. И така той свършил войниклъка като следвал санитарната школа. По този начин си отбил и военната служба като медицински фелдшер.

         Мога да кажа още няколко думи за брат Георги Куртев, как още той постъпваше.

         Той беше човек с голяма духовна опитност, много ревностен, много предан на делото на Учителя и много изпълнителен беше и заради туй всичките приятели от Айтос в неговото лице сякаш виждаха Учителя и заради туй, както целувахме ръка на Учителя, като отивахме в Айтос на градината, всички целувахме ръка на брат Куртев, щото в неговото лице ние поздравявахме Учителя. Брат Куртев обаче имаше тази своя склонност и особеност, да кажем, той не обичаше да се записват работите. Разказваше много интересни случки, но щом види, че някой вади бележник да го пише, той преставаше да говори. И заради туй много от работите, които сега разказваме, са били веднъж разказани и след туй по памет са възстановени. Не са били от него диктувани и записани веднага. Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани. Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев.

         За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва. Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки. Еди-кога си, еди-какво направихме, еди-кога тъй стана, еди-кога тъй стана... И тогава видяхме колко е богат неговият вътрешен живот, неговият духовен опит. Почти до 80 години той не разказваше. Значи след туй десет години той е разказвал свои опитности. Той се помина 1961 година, на деветдесет години, над деветдесет години. Но характерното за него беше туй, че той не страдаше от артеросклероза. До последния миг имаше съвършена бистра памет. Даже жена ми, Донка, негова дъщеря, и баджанака ми, Добри - на Надето мъжът, са били при него до последния му миг. Един държал лявата му ръка, а другият - дясната му ръка и по едно време е казал: „Отворете прозореца за въздух." След малко той си направил молитва и клюмва, и издъхва. В последния миг, казал: „Господи, предавам духа си, приеми душата ми" и т.н. И по тоя начин завършил земния си живот. А затова е предупредил сестра Койна от Лясково. Казал: „На 14 ще имате една особена дата." - „А, да, дядо Георге, щото тогава ще има слънчево затъмнение. Луната, слънцето и земята ще се намират на една линия." - „Никаква връзка няма това със слънчевото затъмнение. Туй нещо ще бъде съвсем друго." Обаче те не могли да разберат, че посетена, защото бил съвсем непознат лекторът, непознат човекът. И след туй още първата му среща с г-н Дънов - тогава бил за тях още г-н Дънов - Епитропов му съобщил: „Ще дойдем с г-н Дънов, аз ще го придружавам." Телеграма му дал, ще дойде и ще изнесе сказки в Бургас. Те отиват на сказката да слушат г-н Дънов. Щото той именно, Епитропов, си заминал, а г-н Дънов го завели до хотела и го оставили на хотела. Сбогували се с него и го оставили на хотела.

         По-късно вече, когато Куртев присъствал на един сеанс, тогава старите приятели, за да се убедят в съществуването на задгробния свят, са правили спиритически сеанси. На един от сеансите, който са направили, Учителят е присъствал, те го поканили да присъства на сеанса. Събират се в стаята, тогава било с кръгла масичка, събират се около нея, слагат си ръцете там и понякога масичката започва да се движи и с разни знаци по тоя начин са влизали във връзка с духовете. Направили всичко, както друг път са го правили, обаче нямало никакво проявление на духовете, а Учителят го били сложили на една отделна масичка, на един стол там. Когато той бръкнал във вътрешния си джоб, извадил едно малко моливче и взел да чука на масата, знаци както морзовата азбука, нещо подобно. Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на часовник - този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо. Обаче предварително той им казал: „Кой каквото види, няма да приказва, когато свърши сеансът, тогава." И всичките мълчали. По едно време, лампата била снишена до минимум, а лампата била газена, Учителят бил казал, кой каквото види, няма да приказва, значи в полумрак са били. В туй време започват да се явяват такива светлинки, така като кичур черешки, така, и се движат по въздуха. От тука в тази посока, в тази насока така и гледат и чик, чик, чик, чик, чик, чик, обаче всички мълчат, щото било поръчано да не се приказва и да не се смущава. Като се свършил сеансът, тогава светват лампата и тогава всеки си казвал своето впечатление, какво е видял. Та дотогава той беше за нас г-н Дънов, от него ден разбрахме, че този човек не е обикновен човек, на него и духовете му се подчиняват. Ето, докато нямаше проявление, когато той взе да чука, и те се обадиха. Та оттогава го признахме като Учител. И тогава той им рекъл: „Георге, дайте ми един лист!" Дали му един лист и той написал шест изречения, обаче му казал: „Този лист ти ще го пазиш!" И му го дал на него. Пък той, брат Куртев, казал така: „Ами брат Христо е нашият ръководител", с други думи на него се полага да се даде, един вид той ще се обиди. „Не, рекох, ти ще го вземеш", казал Учителят. Той вземал листа, отишъл си в къщи, прочел го, но не съобразил да го препише. „И сега съжалявам, че не го преписах, да видя какво ми казваше формулата. Но смисълът на думите, които ми казваше, той определя мене за бъдещ ръководител. Значи Христо досега беше, а отсега нататък ти ще бъдеш ръководителят." Листът е изчезнал, просто се стопил и изчезнал. Сложили го на едно място, а пък след туй го няма, няма го вече.

         В. К.: Има ли ги записани датите, когато Учителят е ходил в Айтос?

         Г. С.: Датите ги няма записани, но помня само годините. 1910 или 1911 година. Тогава. Два пъти е ходил. Не знам дали двата пъти по хиромантия или по френология, но знам, че два пъти е ходил. И на втория път те вече го поканват на това и като минали край хотела, той, Учителят, искал да се отбие на хотела, пък брат Куртев рекъл: „Не, Учителю, вие на мене ще бъдете на гости." Тогава отишъл му на гости и като се нахранили, Учителят му казал: „Нямаше нужда, Георге, аз можех да бъда на хотел." Пък той рекъл: „Не, Учителю, нека да се благослови трапезата ми!" - „Е, добре, щом е така."

         За Петровия връх няма да го разказвам, защото го има. То е било 1920 година, Единственият път, когато Учителят са го поканили за събор. Съборът е станал горе, на Паспалата. Сега го казват Петров връх, щото на Петровден се е провел съборът с айтозлии. Целият окръг, не само айтозлии, те и други са били дошли там. Аз това съм го описал в „История на братската градина". Айтозлии знаят този връх Паспалата, а пък нашите хора го знаят Петров-връх.

         На 9, 10 и 11 декември 1987 година бях у вас на гости и ви разказвам тези спомени, за да останат за поколенията. Разказва брат Георги Събев от Бургас. Благодарим от името на тези, които ще ги слушат.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...