09 - 06. ЧУТАТА МОЛИТВА

[Ани]

6. ЧУТАТА МОЛИТВА

През лятото на 1936 година мъжът ми и аз отидохме на нивата да женим. Понеже нивата ни беше далеч, отидохме с каруцата. Стигнахме на нивата, разпрегнахме коня и го завързахме да пасе край нивата със синджира, който току- що бяхме купили. Като знаехме, че конят е вързан, почнахме работа спокойни, че поне за коня няма да се грижим. След известно време конят свободно се разхождаше из цялата нива. Явно бе, че той се бе отвързал. Затичахме се аз и мъжът ми, хванахме коня, но след като потърсихме синджира и не го намерихме, зачудихме се как може да го няма. Макар и след продължително и усърдно търсене, усилията ни останаха напразни. Никой не бе минал оттам и затова бяхме сигурни, че никой не го е взел, но защо не го намерихме? Аз много се тревожех, ето защо мъжът ми каза: „Жена, остави, не го търси повече, ще купим друг." Като каза така, той отиде на нивата и продължи да жъне, но аз не се помирих с това положение. Тогава отидох при един храст, въздъхнах дълбоко и се помолих тъй: „Господи, ти всичко знаеш и всичко можеш. Всичко е в твоите ръце. Ето защо, за да се усили вярата ми в Тебе, направи така, че като вървя, да стъпя на синджира или да се препъна в него. ТЪЙ се помолих аз и щом тръгнах наново да го търся, не бях изминала петнадесет-двадесет крачки, аз се спънах в синджира толкова силно, че щях да падна. Синджирът издрънка в краката ми. тръгне да върви, пътя не знае,

Зарадвана от това обстоятелство, аз наново се изправих и благодарих, че бе чута молитвата ми и загубеното бе намерено.

След този и други такива случаи моята вяра се усили още повече, защото тя почиваше на опит.

Разказала: Кичка Ангелова.

Еднаж Учителят каза: „Моето учение е учение на живия опит. който го опита, ще знае силата му."