Jump to content

24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр.11, 2.IV.1924г.)


Recommended Posts

24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр. 11, 2.ІV.1924 г.)

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр. 1)

 

 

Някои братя ни запитват: възможно ли е противоречивите интереси да бъдат примирени, нямащите - задоволени, различните политически възгледи да дадат възможност да се реализира едно нещо? По нашите разбирания противоречията не само не пречат на работата, но са даже необходими. Как би се движила една железница, ако релсата искаше да върви заедно с колелото, или ако се плъзгаше то като по лед, ако нямаше търканието, противодействието? Тя не би мръднала от мястото си.

 

„Как може народнякът и комунистът да решат въпроса еднакво?”- питат някои.

 

Те не могат да го решат досущ еднакво - но няма нужда от тая еднаквост по форма, ако по същина, по съдържание той е решен задоволително. Но при какви условия това може да стане? Ако и комунистът, и народнякът възприемат истината и безкористието като основни принципи в живота. Но „истината” на народняка е едно, а на комуниста - друга. Това е вярно донякъде, но то не е препятствие на работа за хора идеалисти в двете партии. Но ще речат, че такива идеалисти ги почти няма. Така е - затова сме и толкова прокопсали, затова и ний искаме да се обърне всичкото внимание върху тяхното създаване, защото те са основата, без която, каквато и да е сградата, направена не върху тях, ще бъде крива, егоистична, скоропреходна, защото временни интереси, искания и идеали са влезли в тяхната конструкция; и щом дойдат други - ще искат и ново да градят, да приспособяват към своите разбирания, към нови интереси и към нови идеали еднодневки.

 

Да вземем за пример въпроса с беднотията. Един искрен человек, поклонник в душата си на истината и безкористието, па бил той народняк или комунист, ще признае същината на факта: лошо ли е да си беден, мизерни са условията, при които бедният живее - това ще му каже истината, действителността и на двамата. По-нататък ще се роди мисълта в главата на человека {сиреч тоя, в когото има стремление безкористно да помага на другите) - в народняка: Тоя человек пие, пръска парите си, не е икономисвал - сегашното му положение е заслужено. Но истината ще му проговори: Така е; той пръска парите си затова, което е най-ценното по неговите разбирания. Не пие ли и даже повече и богатият? Не гуляе ли и той? Ако бяхме ний, по-старите, по-опитните, по-знаящите, го научили на нещо по-хубаво, ако бяхме се отнесли по-безкористно, като към брат - ний щяхме да му дадем знания, идеали и друго положение. Сега той страда, трябва да му се помогне. Сега той няма – трябва да му се даде, но не яйце и да се иска кокошка после, а искрено - по братски, както бих искал с мене самия да се постъпи.

 

В комуниста мислите вървят по други път: „Работникът, бедният е експлоатиран. Богатият краде труда му. Той трябва да бъде подпомогнат. Ний ще му дадем насока, други идеали, при което обществото ще бъде тъй наредено, че невежеството да няма место в него. Да няма експлоатация на човек от човека, да няма излишества и нужди едни до други. Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.”

 

Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението. Вий мислете своето за вярно, другият - своето; всеки за себе си е прав - а нямащият е доволен. Създайте му сега и условия за работа и живот - вий, които по знаете, по сте учени - и той ще бъде завинаги доволен - ако, разбира се, безкористно, по човешки му помогнете. Ако единиците са добри, и сборът ще е добър; ако отделните хора са добри, народът лош не може да бъде. Бъди безкористен - мисли за другия преди себе си - и тогава никакво значение няма да има партизанското име, ако пред него върви братското, човешкото.

С братски поздрав:
Ваш Ратник
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...