Jump to content

Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/505-%7B?%7D/



Аудио - чете Милен Колев

От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), .),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От „Високият идеал“, 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло с цел удобство при четенето им през 1926 г.
За теглене на PDF
Съдържание

От книгата „Високият идеал“, 11 лекции на общия окултен клас, 3-та година, т.1 (1923-1924 г.),
Второ (фототипно) издание, ИК"СОНИТА", 2001 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас. Година 3, т.1 (1923 − 1924)
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2001
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Високият идеал", единична беседа 1923 г.
Първо издание - 1924 г., Свищов, печ. "Паничков"
Четвърто издание - 1948 г., София
За теглене на PDF (1947 г.) от томчето "Новото човечество"
За теглене на PDF (1924 г.)
Съдържание на томчето


ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ




Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.

Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“

Що е смъртта в света? Смъртта – това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението – това са децата на високия идеал, които излизат от дъното на тия изби на материалния свят. Сега, за да изпъкнеш или да изпъплиш от такава изба, се изисква воля, изисква се безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни.

Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и да е, ям, каквото и да е, всичко ям.“ Не е тъй. Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трябва да яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво. Нищо повече! Когото и да е от вас, Природата ще го познае. Как го познава? Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор – този, който вие сте направили.

Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш?“ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!“ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“

Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.

Сега ще пристъпим към сравнението. Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският син. Не си ли там за него, другите не струват. Не видиш ли него, ти си изгубил изгрева на Слънцето. Него хвани, другите не ти трябват. Ти вземи него и се върни у дома. Сега някои казват: „Ходи ли на изгрева?“ – „Ходих. Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане!

Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече.

Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон. Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в душата ти най-дълбоките впечатления. И като слезеш, този връх трябва да го носиш в сърцето си като един жив връх. Ако четеш книги, същият закон е. Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния проповедник!

Ако отиваш да видиш някои картини, иди разгледай тези на най-видния художник, не на посредствения – на най-видния! А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде... Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини. Но като правиш избор, ще идеш да видиш само една картина. Първата картина в света – тя е достатъчна.

Когато избираш приятел – съществува същият закон. Избери най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Мъж избира ли жена – същият закон е; жена избира ли мъж, пак е същото. Не отстъпвайте от това правило! Отстъпването от това правило ражда хилядите страдания в този свят.

Сега аз говоря идейно върху нещата, върху принципите, които трябва да прилагате ежедневно. Някой път вие ще кажете, че вашият идеал е крив. Хубаво! Сега е крив, но следния момент какъв идеал ще изберете? Да допуснем, днес вие сте пропуснали деня – не сте посрещнали първия лъч. Но утре пак трябва да го посрещнете. Ако го посрещнете по същия начин, вие пак сте изгубили деня; но ако днешния ден вие сте били примерен, посрещнали сте първия лъч, и утре ще посрещнете първия лъч. Така целият ви живот ще се измени.

Когато дойдем до това да поправим живота си, пак важи същият закон. Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните. Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, десет години – и най-после тая погрешка да знае, че има човек пред себе си, и да каже: „Аз капитулирам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти на земята, казват: „От нас хора няма да стане“, напуснат полесражението. Това са хора без идеал. Ами че защо сте повикани вие на Земята? За угощение ли? – Не. Вас са ви повикали да опитат какъв е характерът ви, умът ви. И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас. Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правим?“ Ще носите паницата със себе си. Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница?“ – ”Няма.“ – „Аз си нося моята паница.“ Ще я дадеш да ти сипят в нея. Тъй ще ядеш. После ще питаш: „С вашата лъжица друг ял ли е?“ Ще си извадите лъжицата, ще си извадите вилицата, вашия нож... Разбирате ли? – Това е правило за окултните ученици. Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканят на гости, как ще го приложим това?“ Ето аз как бих угостил моите гости. Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли? По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек. Той е много внимателен към хляба, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен. Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане.

Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината. Аз бих желал един от вас да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажеш. Ние трябва да поставим Любовта на един вътрешен опит. Като кажеш думата любов в нейния пълен смисъл, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на Любовта?

В света ние можем да любим само Бога – нищо повече. Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога. Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо? Имате син – не се разбирате. Трябва да се обичате. Имате дъщеря, трябва да се спогаждате. Отде познаваш дъщеря си? Значи лъжливо е твърдението. Тъй съдя аз. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам заради теб.“ Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората. Това не е Любов – това е смърт, това е смрад. Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката душа. И не мислете, че този, Великият, вътре в света... В Бога има едно велико качество. Бог обича в нас най-доброто, Бог люби в нас най-доброто. Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека.“ Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас – това Бог обича. Някои искат да знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот. От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог. Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува? Ще бъде ли умно? – Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща?“ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?“ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор. Това е характер в тях.

Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък. Да те помни!

Даде ти някой своя албум да му напишеш за спомен няколко реда. Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш на дъното на тази изба. Това не е идеал. Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи, да се забрави. Най-хубавото ще вложиш. Веднъж ще напишеш, ама ще напишеш най-хубавото, което имаш вътре в себе си. Щом го запишеш така, пак пише Природата: „От това дете човек ще стане.“

После, обичаш някого, нали? И там се познава каква е Любовта. Някой казва: „Аз обичам моя приятел.“ – Защо? – „Ами че отлични вежди има, а очите му тъй... да се не нарадваш.“ Той не е разбрал Любовта. Нисък идеал има. Друг пък казва: „Носът му да видиш, устата му какви са...“ Друг казва: „Мустачките му какви са.“ Тия всичките хора имат нисък идеал.

Ще намериш вътре в своя приятел онова качество, което го отличава от всички други хора. Ще кажеш: „В него има една черта, която другите я нямат. Еди-каква си е тя.“ – Тя не е отвънка. Тя не е в неговите очи, не е в неговия нос, нито в неговата уста. Тя е на най-високото място в тия клони. И като я намериш, ще я откъснеш, ще я държиш в своята душа, ще я запишеш в своята памет – и Природата ще пише пак: „От това дете човек ще стане!“

Имате учител, казвате: „Нашият учител е много учен – той по химия, по физика, по астрономия, по философия, по това, по онова много знае.“ – Не, това не е вашият учител. Това е натоварена камила. Това, което отличава вашия учител, не седи в туй. Това са панделки, това са украшения, но где е шапката? И тогава знаете ли как се преиначават идеалите? Учителят казва на ученичката тъй: „Ще си вземеш най-хубавата шапка, без панделки.“ Тя отиде при шапкарката, която ¢ каже: „Той, вашият учител, казва тъй, но не може без панделки. Ако турим една малка панделка, шапката ще стане по-хубава.“ Добре. Турят една панделка. Но там има и други хора, те казват: „И от другата страна ако турим още една панделка, ще стане още по-хубава.“ И тя каже: „И на мен ми се струва, че учителят ще бъде доволен.“ Мислите ли, че тази шапка стана по-ценна? – Не, тя изгуби своята цена. И да ви докажа защо изгуби своята цена. Представете си, че моят учител ми дава едно красиво перо, с което може да се пише отлично. Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря. Аз пиша. Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце – да го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го. Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни? – Не. Това са глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици, това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва да проникне дълбоко вътре в нашите души. Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света. Ако го намеря, ще го закача. Ако не го намеря, никакъв диамант не закачам на врата. Такъв трябва да бъде идеалът и за вас. Най-хубавото в света! Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора.

Сега схващате ли накъде отива моята мисъл? Схващате ли накъде отива тази река, която тече сега?

Толкова време не съм ви говорил. Тази вечер аз реших, казах: тази вечер на тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да им дам! Ако сте схванали първия лъч, който излезе от Божественото, от вас ученици и човеци ще станат. Ако сте закъснели и не сте схванали този, първия лъч, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бъдете забравените деца в дъното на тази изба.

Любящият говори за Любовта, а страхливият – за страха! Кой печели в света? Който говори за Любовта ли, или който говори за страха? Умният говори за Мъдростта, а глупавият – за блудкавите работи в света. Кой печели от двамата? Умният гради, а глупавият разсипва. Умният пише, а глупавият се разписва. „Аз – казва – съм се научил само да се разписвам на записа, който баща ми праща.“ Все се разписва. Има хора, на които целият им живот е само разписване. Все се разписват, че са взели нещо. И когато Природата погледне това нещо, казва: „От това дете човек няма да стане.“ То се е научило само да се разписва, а никога нищо не написва.

И тъй, всичките възвишени същества, всички онези братя на Всемирната Бяла школа, са минали по този път. В тях има велик идеал. Те всички все така мислят. И когато някой брат от тях реши да дойде на Земята, какво казват? Той ще дойде при най-добрия. И сега може да ми цитират кой е най-добрият. – Който има стремеж, който има идеал – най-високия идеал. При него той ще дойде. При онзи ученик, на когото душата трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителя. А онзи ученик, който мисли за това-онова – Учителя ще мине покрай къщата му и ще каже: „Тук седи един от забравените ученици“ – и ще си замине. А щом мине покрай дома на първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва да посетя тази вечер.“

Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва! Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта. Какво да правя?“ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“

Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл? Природата в туй отношение е крайно взискателна. Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете. Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!“





Лекция


на Общия окултен клас


11 септември 1923 г., вторник, 19 часа


София-Извор

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
"
Истинската реалност
". Общ окултен клас. Осма година (1928–1929).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008.

на томчето

ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ

Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. Ония пък, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.
Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи истината. Следователно всеки човек може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: "Ето, едно от моите деца възкръсна. Мъртво бе, но сега оживя."
Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи.
Някой казва: "Аз се обличам, както ми попадне, ям, каквото намеря, не правя избор в храната си, ям
всичко." Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с нисък идеал. Такъв човек може да се нарече всеядно животно. Щом храненето е процес, предвиден от природата, човек трябва да се храни е най-хубави, с най-доброкачествени и чисти храни. Само такива храни могат да се отразят здравословно върху човешкия организъм. Както и да се храните, природата познава дали имате висок идеал, или сте човек без идеал.
Как познава природата кои хора имат висок идеал? Чрез изпити, на които подлага всички живи същества, а главно хората. За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в градината си великолепни плодни дръвчета, които накичва с плодове от различни качества. После тя ще го пусне в градината си и ще наблюдава какъв плод ще вземе. Ако той се качи на дървото и си откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал. От него човек може да стане." Мързи ли го да се качи на дървото и оттам да си откъсне един хубав плод, тя има вече друго мнение за него. Плодът, който човек къса от дървото, трябва да бъде най-хубав, най-добър. Може да му коства и живота, но ако той направи усилие и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: "Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, то посяга към ниските клонища или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: "Това е едно от моите забравени деца. От него човек няма да стане."
Природата обръща внимание на вътрешните стремежи у човека. Тя наблюдава фактите, проучва ги и според както вижда, така и бележи. Следователно, ако тя отбелязва най-хубавото за хората, причината за това са те самите. Или ако отбелязва неща, които не ги препоръчват, причината са пак те самите. Тя не туря нито повече, нито по-малко към това, което вижда. Природата само отбелязва фактите и от тях вади заключенията си. Значи заключенията на природата за хората не са нищо друго освен резултат от техния избор, който те правят в живота си, от това, което те избират - нагоре или надолу.
Сега за разяснение на тази идея ще приведа един пример. Той се отнася до една млада египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на много беден селянин в Египет, но била умна и интелигентна, добродетелна и скромна мома. Когато постъпила в училището, учителят й я запитал: "Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал на земята. Решила съм да не се женя, но ако трябва да направя това, ще се оженя само за царския син. Всеки друг, който дойде, ако не е царският син, ще го Върна. Един избор имам - царският син. Ако той не дойде, решила съм да остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома. Тя казва: "Ако дойде царският син, ще се оженя. Не дойде ли, за никаква женитба не мисля."
Питам, де е приложението на този велик идеал в съвременния живот? Ето защо, ако човек има някакъв идеал или някакво учение, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва да бъдат израз на всемирната истина. Ако човек има сърце, ум, душа и дух, те трябва да бъдат царски синове - синове на истината, синове на великия Божи Дух.
И тъй, ще направя няколко сравнения. Ако излизате да посрещате слънцето, бъдете на мястото си още при самия изгрев, да видите първия лъч, който се показва. Хванете ли първия лъч на слънцето, той е най- важният, той е царският син. Не хванете ли първия лъч, вие сте изгубили изгреба на слънцето за този ден.
Първия лъч хванете. Останалите лъчи на слънцето не са важни. Първия лъч хванете и се върнете дома си. Някой казва: "Аз ходих на изгрев слънце, видях как изгрява слънцето." Първия лъч видя ли? "Не видях, но току-що бе излязло слънцето над хоризонта." Щом първия лъч не си видял, щом първия плод не си вкусил, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво. От тебе човек няма да стане.
Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода. Не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодолеят. Един идеал трябва да има ученикът - да има вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той. Постъпи ли така, той е човек с висок идеал.
Качва ли се човек на някой планински връх, пак същия закон ще спазва. Той трябва да избере най-красивото място, което да остави в душата му дълбоки и силни впечатления. Ако той действително е избрал най-красивото място на този връх, и в долината като слезе, пак ще носи това място със себе си като връх на Божието величие.
Четете ли книги, пак същия закон - четете и проучвайте книгите на най-знаменития писател, на най- видния философ, на най-истинолюбивия проповедник. Посещавате ли някоя художествена изложба, разглеждайте картините на най-видния художник. Интересувате ли се и от картините на посредствени художници, тях ще видите, като наблюдавате обикновените хора. Наблюдавайте ги кой кога яде, как яде и т.н. Дойде ли въпрос до избор, човек трябва да види само една картина в живота си. Тя трябва да бъде картината на най- великия художник, която да остави за вечни времена в живота на човека образ за великото, за красивото. Може ли художникът да изнесе пред света такава картина, той е човек с висок идеал.
Някой избира приятел - същият закон. Той трябва да избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния човек измежду своите познати. Когато мъж избира жена или когато жена избира мъж, и те също така трябва да се ръководят от този закон. Човек не трябва да отстъпва от този закон, от това правило в живота си. Отстъпването от този закон ражда хиляди страдания.
Сега аз говоря идейно върху принципите, които имат ежедневно приложение в живота. Някой казва: "Крив път съм избрал в живота си, нямам висок идеал." Казвам, от човека зависи какъв избор ще направи в живота си. Ако пътят, по който върви днес, е крив и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре да бъде същото? Какво трябва да бъде положението му следния момент? Да допуснем, че някой човек е пропуснал да хване днес първия лъч на слънцето и съжалява, че е изгубил деня. Питам, трябва ли утре той да посрещне по същия начин? Ако посрещне по същия начин, той пак ще изгуби деня. Обаче, ако днес посрещне слънцето и хване първия лъч, той и утре ще може да го посрещне. Всеки ден хващайте първия лъч на слънцето. Само по този начин животът ви ще се подобри. Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в себе си първия лъч.
Дойде ли човек в положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си - ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянства. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал. Заслужаваш положението, в което се намираш. Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: от нас човеци няма да станат. Това са хора без висок идеал.
Питам, защо е дошъл човек на земята? За угощение ли е дошъл? Не. Човекът е дошъл на земята да се опита и познае, да види какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля. Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това? Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал.
Казвате, какво трябва да се направи в този случай? Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите. Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик трябва да спазва. Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва да издържи. Казвате, трудно е да се спази това правило. Ако ни поканят някъде на гости и ние започнем да вадим своитe чинии, вилици, лъжици и ножове, с това може да обидим домакините.
Разумната природа разполага е хиляди начини, по които тя може да приеме и нагости своите поканени. Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще си послужа с един от тия методи. Ето как бих постъпил. Ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ще започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици. На трапезата ми няма да има никакви кърпи. Който изцапа ръцете си, ще го заведа при чешма с най-хубава и чиста вода и ще му кажа: "Измий тук ръцете си."
Често срещате богати хора, които са много взискателни към храната, която употребяват, но в морално или в умствено отношение те нямат висок идеал. Такъв човек обръща голямо внимание на храната, какво яде, но кога дойде да открадне нещо или да излъже, не се спира върху това. Той намира, че и това е в реда на нещата. Казвам, този човек започва добре, свършва зле. Неговият идеал на физическия свят, в света на стомаха, е добър. В духовния свят обаче от него човек няма да стане.
Някой казва: "Аз мога да любя всички хора без разлика." Това не е истина. Аз бих желал да срещна човек, който може да обича всеки, когото види на пътя си. Всеки човек трябва да постави любовта си на вътрешен опит, да се разбере в това отношение, и тогава да говори. Произнесе ли думата "любов", в нейния дълбок смисъл той трябва да почувства вътрешното й съдържание.
Сега, като се говори за любовта, едно трябва да се знае. Най-първо човек трябва да люби Бога. Това е великата истина в живота. После той трябва да люби ближните си и най-после - себе си. И всеки, който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Проследете цялата история на човечеството и намерете някой, който, като е престъпил този велик закон, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, всички гении, всички учители на човечеството са били хора, които преди всичко са любили Бога. Мнозина ще възразят на тази мисъл. Те ще кажат: ако новото учение проповядва само любов към Бога, тогава ние ще забравим хората.
Не, да любите Бога, това подразбира да любите всяка душа, защото Бог живее в душите на хората. Щом любите душата на човека, вие любите вече и самия него. Който люби Бога, той дава на хората образец на Божията любов, той им показва какъв трябва да бъде високият идеал в живота. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на слънцето, ако всички хора се стремяха към Божествената любов, съвременният свят щеше да бъде в много по-добро положение от това, в което днес се намира.
Сега аз ще направя едно възражение срещу ония, които казват, че могат да обичат всички хора, че любят цялото човечество. Който люби човечеството, тогава той познава хората. Щом познава хората, той може да изправи техните погрешки. Така ли е в действителност? Някой мъж не може да живее с жена си, не може да я търпи. Защо не може да живее с нея? Нали и тя, както другите хора, е член от цялото човечество. Син и баща не се разбираш, не се обичат. Нали са членове на човечеството, защо не се обичат? Майка и дъщеря не се обичат. Защо не се обичат? Нали и те са членове на човечеството.
Значи не е Вярно твърдението на този човек, че може да обича Всички хора. Вие можете да обичате човека само ако го познавате. Можете да познавате човека само когато любите Бога.
И тъй, в изпълнение волята на Бога, в любовта към него се заключава щастието на всяка душа. Тъй седи истината. Някой казва: "Сърцето ми гори, умирам от любов." Който умира от любов, това показва, че той живее в любовта, която уморява хората. Обаче това не е любов, това е смърт, това е смрад, разлагане. Това е любовта на черната светлина, която разлага и усмърдява, опетнява и развращава, това е любов, която помрачава човешката душа. Не мислете, че великият принцип в живота или че разумната природа може да се измами от нещо. Живият Бог съдържа следното велико качество в себе си - той обича в човека най-доброто. Бог на вечното благо люби най-доброто в хората. Казано е в Писанието за Бога: "Той е възлюбил истината в човека." Бог обича в нас най-доброто, най-чистото, най-възвишеното, а то е истината.
Мнозина искат да знаят дали Бог се интересува от техния обикновен живот. От обикновения живот на хората могат да се интересуват хиляди същества, но не и Бог. Ако при някой виден господар има няколко слуги, единият от които е пръв по положение пред господаря си и всички останали слуги му прислужват, трябва ли и господарят да служи на своя пръв слуга? Господарят не се интересува от това, кой ще прислужва на неговия пръв слуга. Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му прислужват, когато той пожелае. Ако е въпрос, кой ще изчисти обущата му, много ваксаджии има по улиците. Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти обущата ви, както желаете. Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща? Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал.
Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство.
Мъжът отива да купи някакъв плат за своята жена. И той трябва да постъпи по високия идеал. Рече ли да й купи евтина, проста материя, колкото да я позалъже, той не е мъж с висок идеал. Този мъж трябва да обиколи всички магазини в града, но да купи такъв плат, подобен на който да не се намери. Такъв трябва да бъде и неговият идеал. Този ден природата отбелязва в своята книга, че мъжът и жената са направили най-добрия избор. Те са хора с висок идеал.
Избирате ли книга за своя приятел, ще изберете по възможност най-хубавата книга, с най-хубавото съдържание и ще му я подарите. Нека вашият приятел чете тази книга и ви благославя през целия си живот.
Ако някой ваш познат Ви даде албума си, да му напишете нещо за спомен, взимате произведенията на някой автор и преписвате нещо. Например някой препише нещо от Петко Славейков: "Парице, парице, всесилна царице..." Който напише тази мисъл, той може да падне в една от избите на природата. Да възпявате парите, това не е висок идеал. Когато авторът е написал тази мисъл, той имал предвид нещо, което вие не разбирате, и взимате само външната страна на мисълта. Затова искате ли да напишете нещо за спомен на свой приятел, ще напишете най-хубавото, което е вложено у вас, та като го прочете той, да се забрави. Веднъж напишете нещо, но това да бъде най-хубавото, което се крие във вашата душа. Напишете ли такова нещо, природата пак отбелязва: "От това утре човек ще стане."
Някой казва: "Аз обичам приятеля си." Защо? Защото има отлични вежди. А очи - да се ненагледаш. Друг казва: "И аз обичам приятеля си." Защо? Защото има хубава уста, хубав нос. Казвам, обичате ли човека заради неговите вежди, очи, уста или нос, вие не разбирате любовта. Онзи, който обича хората само заради нещо външно хубаво у него, той няма висок идеал. Човек в своя приятел трябва да намери поне едно добро качество или една добра черта, по която да се отличава от останалите хора. Тази добра черта не е нито в очите, нито в устата, нито в носа на човека. Тя не е вън от него. Тя е на най-високо място, на самите клонища. Намерите ли тази добра черта в своя приятел, ще я откъснете внимателно и ще я пазите в душата си като светиня. Постъпите ли така, природата пак отбелязва: "От това дете човек ще стане."
По същия начин ще гледате не само на приятелите и познатите си, но и на всички хора изобщо. Запример някой казва: "Моят учител е много учен. Той знае химия, физика, астрономия, философия и ред още науки" Не, това не е вашият учител. Това е натоварена камила. Това, което отличава вашия учител от другите хора, не са външните знания. Външните знания са панделки, украшения на шапката. Гледате ли по този начин на нещата, Вие ги изопачавате. Например учител казва на някоя от своите ученички: "Ще си купиш най- хубавата шапка, но без панделки." Тя отива при шапкар- ката, иска такава шапка, но шапкарката й казва: "Твоят учител ти каза да си купиш шапка без панделки, но не може без тях. Ако турим една малка панделка, шапката ще стане по-хубава." И шапкарката туря една панделка. В магазина има и други хора, които казват: "Ако турите и от другата страна една панделка, шапката ще стане още по-хубава." Ученичката казва: "Добре, да турим още една панделка. Вярвам, че учителят ще хареса шапката и с панделки." Питам, мислите ли, че шапката по този начин стана по-ценна? Не. Сега именно тя изгуби своята цена. Защо? Защото тя вече се преиначи от това, което беше първоначално.
Представете си, че учител дава на ученика си едно красиво перо, с което пише отлично. Дойде приятелят му и казва: "Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти, да стане по-хубава." Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му и той пише. После дойде друг негов приятел и му казва: "И аз имам един диамант, по-голям от първия. Да турим и него на писалката, да стане по-хубава. Питам, може ли сега писалката да пише хубаво под тежестта на тия големи диаманти? Не може.
Значи натрупването на нещо върху някой сам по себе си ценен предмет показва глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици. Това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират великата Божествена искра, която трябва да прониква дълбоко в техните души. При това, ако закачите на врата на някого един диамант, той трябва да бъде най-големият диамант, какъвто съществува в света. Не намерите ли такъв, никакъв друг диамант не закачайте.
Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек - най-хубавото в света. Тъй щото човек трябва да се отличава по своя вътрешен избор. Истината трябва да се вложи в сърцата на хората. У всички трябва да се създаде висок идеал.
И тъй, който хване първия лъч от Божественото, от него човек може да стане. Който закъснява и не може да хване първия лъч, той ще се намери в положението на едно от забравените деца на дъното на природната изба. Обаче избите на природата не са за Божиите деца. За тях е създаден великият свят, да го проучват.
Любещият говори за любовта, страхливият - за страха. Кой от двамата печели - който говори за любовта или който говори за страха? Умният говори за мъдростта, а глупавият - за глупави работи. Кой от двамата печели? Умният гради, глупавият разсипва. Умният пише, глупавият разписва. Глупавият казва: "Аз съм се научил само да се разписвам на записа, който баща ми изпраща." Има хора, които през целия си живот се разписват само, че взели нещо. Когато природата погледне на такъв човек, тя казва: "От това дете човек няма да стане. То се е научило само да разписва, никога нищо не е написало."
Сега, като се говори за висок идеал, трябва да се знае, че всички възвишени същества, всички братя на Всемирната бяла школа са минали по този път. Те мислят, чувстват и действат според своя велик идеал. Когато някой от тези братя пожелае да дойде на земята, останалите братя го съветват да дойде при най- добрия човек. Кой може да бъде най-добър човек? Най- добър човек е този, който има висок идеал в живота си. Учителят може да дойде само при онзи ученик, който постоянно мисли за своя Учител. Неговото сърце непрекъснато тупти за своя Учител. Дойде ли Учителят в дома му, ще каже: "Тук живее един от моите ученици с висок идеал, когото непременно трябваше да посетя тази вечер. Ако ученикът не мисли за Учителя си и се занимава с второстепенни неща, Учителят само ще мине-замине покрай къщата му и ще каже: "Тук живее един от моите забравени ученици. От него човек няма да стане."
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - това е високият идеал, към който всички хора трябва да се стремят. Който приложи този идеал, животът му ще се измени. От всички се изисква приложение. Някой отпадне духом, казва: "Празно е сърцето ми." Защо? Защото любовта не е там. Какво трябва да се прави в такива случаи? Кажете си: "Първо ще отида да посрещна слънцето и ще гледам да хвана първия лъч."
Първият лъч е първата мисъл, която дохожда в главата на човека при събуждането му сутрин. Всеки трябва да се самонаблюдава каква е първата мисъл, която дохожда сутрин в ума му. В това отношение природата е крайно взискателна. Щом се събуди някое нейно дете, тя веднага с трепет се спира пред него, задържа дишането си и се вслушва да разбере какво ще помисли това дете. Ако това дете още със събуждането отправи ума си към Бога и помисли за великата любов, която изпълва душата на всички хора с безброй блага, природата казва: "От това дете велик човек ще стане."

Лекция

на Общия окултен клас

11 септември 1923 г., вторник, 19 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...