Jump to content

26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.IV.1924г.)


Recommended Posts

26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.ІV.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата", бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр. 2)

Има неща външни и неща вътрешни. За тях искам да ви поговоря, драги братя, днес. Тия от вас, които са учили в разни училища, знаят от историята съдбата на разните народи, изучавали са техните дела и са разбирали защо се е случвало едно или друго с тях. И всичко ни е тъй ясно, че се чудим как тогавашните хора не са видели това, как са могли да не схващат опасностите, които са ги грозели. Отишли българите до Цариград, надникнали до стените му - но скоро се върнали без нищо. Чужди народи ги нападат в гърба. Царе получават дар от съседни царе и хубави жени чужденки. Чужденци се месят и заповядват в нашата страна. Боляри, по примера на царя, си харесват също чужденки. Разкош в двореца, лов и пиене в болярството, черковата и нейните владици мислят само за себеугодничество, пиене и ядене (гледай думите на тогавашния презвитер Козма), народът тъне в невежество, измъчван от данъци, гонен от войводи, които се борят помежду си за първенство... И всичко, което си дигне гласа да посочи, че държавата отива на провала по тоя начин, бива гонено, преследвано, избивано. Явяват се богомилите в България - люде със свят живот, които викат хората към опомняне, говорят им за Христовата любов, за голямото предназначение на человеците братя. Но това не харесва на властимеющите, на използващите своето привилегировано положение, на църковните „пастири”, които, вместо да пасат, ядели овците си! И всички знаем съдбата на България. Когато дойдоха турците, войводите бяха я вече разделили помежду си - някои от тях ги повикаха, а народът, измъчен от постоянни боеве и размирици, се надяваше, че под чуждо иго ще намери спокойствие... дотам бе стигнал!...

................................................................

Огледайте се и днес - и вижте: не е ли същото? Отидохме до Цариград като аслани и се върнахме... Сбихме се със съседи, оголихме границите си, изгубихме земите си, сбихме се помежду си. Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата. А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя...

Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове. Насилието никога не е създало нещо трайно, омразата не може да докара нещо добро, себелюбието - нещо разумно. Всичко това ще рухне, както наклонена кула, изгубила основата под себе си. А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички. Нека се не лъжем! Който има очи да гледа, нека гледа.

С братски поздрав:
Ваш Ратник
  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...