29. ОТВОРЕНО ПИСМО (бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

[Hristo Vatev]

29. ОТВОРЕНО ПИСМО (бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр, 1)

Преди месеци още, след обиска, архивата на „Ратници на свободата” заедно с печата ни, бе задържана в обществената безопасност. Неколкократните опити да я получим назад не дадоха никакви резултати. Още с излизанието първия брой от в. „Ратник на свободата” официозът „Демократически сговор” се нахвърля върху ни, за да пита коя била тая организация. Нам се видя странно, че общественици, каквито редакторите претендират да са, питаха за организация, която мнозина, в това число техните министри, много добре познаваха още от основаванието й през 1922 година. Предпочетохме делата да отговарят вместо нас.

Но напоследък нашият вестник е подложен на един изключителен режим. Хората, които го продават и разнасят - повечето инвалиди, се гонят от стражари, задържат по участъци. Секретарят на организацията е викан в обществената безопасност под разни предлози, но с явната цел да бъдат сплашени и престанат да разнасят вестника. Не са тайна за никого мъчнотиите, при които вирее един идеен вестник, още повече, когато не върви по отъпкани пътища. Ний разбираме желанието на тия, които искат да видят спиранието на „Ратника на свободата”, но ний ги молим добре да обмислят това, което правят. Защото, ако хората спрат да говорят, „камъните ще прохортуват”, а който чуе гласа им, не може да прокопса!

Ний няма да протестираме за произволите - самият живот ще протестира вместо нас, - ний само изнасяме фактите, както за нашите читатели и съмишленици - да знаят условията, при които се работи, така и за отговорните лица в тая държава - да не кажат утре, че не им било известно какво става на две крачки от тях.

Кой какво сее, това ще пожъне - и всеки ще легне на това, което си постеле. Това знаем ний, като вечен могъщ закон, и вярваме в абсолютната справедливост на Тоя, Който ще го приложи.

От „Ратниците на свободата”

МОТА

„Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.”

*

„Ако чакаш наказание, вече си се подложил на него.”