Jump to content
Hristo Vatev

41. ЗА ПАДНАЛИТЕ ЖЕНИ И ПОДХВЪРЛЕНИ ДЕЦА (бр. 16, 13.V.1924 г.)

Recommended Posts

41. ЗА ПАДНАЛИТЕ ЖЕНИ И ПОДХВЪРЛЕНИ ДЕЦА (бр. 16, 13.V.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 13.V.1924 г., София, стр. 1)

Jeanne W.

От някое време, особено след войната, столицата е пълна и с едните, и с другите. Не минава ден да не отбелязват в хрониката на вестниците новите граждани и гражданки на столицата от „неизвестни родители”, дошли по също тъй неизвестни пътища пред портите на някои къщи, или по ъглите на улиците. А що да кажем за падналите жени? Колко са те? Къде са? Кои са? - ето това са въпросите на съвременния човек, треперящ за семейната си чест, на честния вестникар, проникнат от желанието да подпомогне съгражданите си, от обществените власти и държавници, натоварени с тежката задача да бранят обществото. Справедливо възмутени, те с истинска ревност търсят пътища и закони за премахването на това зло, което расте постоянно и става заплашително. Строги закони и драконовски мерки, ревизии, претърсвания нощем, интернирания на падналите - всичко това е правено в миналото - и все пак виждаме, че паднали жени съществуват и незаконно родени деца - все има.

Человечеството се е борило с едно следствие, вместо с причината, която го е предизвикала - там е било всичкото, - затова и резултатът не може да бъде успешен. И наистина, ако се потърсят дълбоките причини на съвременния разврат, плод на който понякога са и незаконно родените деца - и ако те бъдат намерени - то самите те ще подскажат средствата, най-рационалните пътища за борба срещу това несъмнено зло.

По нашите разбирания, причините за разврата са първо в самия човек, после в средата и условията на живота. Всеки човек дохожда на света с известен капитал, както и желъдът иде със своя бъдещ дъб, а орехът - с голямо клонесто дърво, невидимо сега в ядката, но неминуемо съществующе. Турено при едни условия, желъдът ще роди царствен гигант; при други, лоши условия - карлик дъб. Но и при добрите условия лошото семе малко ще вирее.

Под същия закон е и жената. Тя иде, приготвена от природата да бъде майка - това е нормалното, естественото. Тези, които имат условията, стават „законни” майки и се радват на това щастие, други - нямащи обществените условия да имат семейство, подтикнати от тоя силен природен инстинкт, се отдават на своя любим человек и намерили се пред една необходимост, било от хорски срам, гладили строг закон, се разделят от съществото, което е дошло по тоя път. Майката или чувства любовта си към рожбата, или не. Ако тя е нормална жена, болката от раздялата ще е страшна. И с това тя е вече наказана премного, за да има нужда от друго такова. Ако ли не чувства, ний имаме работа с едно ненормално същество, а ненормалните никой закон не трябва да наказва, а само лекува. Друг път тежката сиромашия кара момичета и жени, след като са дали всичко в борбата за хляба, да дадат и тялото си. Такива понякога търгуват с тялото си и тогава, когато биха могли да работят нещо, но ако те предпочитат едното пред другото, това показва само тяхното също тъй ненормално схващане на действителната ценност в живота - труда. Но за това те, незнающи, не могат да бъдат виновни. Големите техни братя трябваше да им покажат тези истински ценности, да им създадат условията, както те се дават на болните, за да могат и те да съществуват нормално. И ако някога Великият Учител каза: „Който е невинен, нека пръв хвърли камък върху нея!” - ний, людете, живеящи 2000 години след Него, бихме напразно проляли светата Му кръв отново, ако не можехме да се обърнем към падналата жена и й речем: „Сестро, когато ти, като майка, потисната от тежките условия на живота, си принудена да се разделиш от любимото си, макар „незаконно родено” дете - ти страдаш, и затова не наказание, а само помощ ти би трябвало. А ако ти не чувствуваш мъката по своето носено под сърцето дете, ако ти продаваш и скверниш тялото си, то си двойно нещастна, защото си изгубила най-святото чувство, най-естественото - чувството на майка; не си почувствувала никога в дните си сладост и истинската ценност в живота - труда, а затова заслужаваш само помощ, но не и наказание.”

Нека помним: болните искат лекар, а не палач. Логиката говори едно: махнете причините - ще се махнат и следствията.

Наказанията може да възпрат известно време събитията, както един яз спира временно реката, но безумие е да се мисли, че тя е унищожена. Майчиното чувство е основата на света и то трябва да се култивира. Първата и радикална мярка е да се даде материалната възможност на всички желающи да бъдат майки - да станат такива и условията на децата им да израстат и бъдат отгледани. А на болните, не чувствуващи отговорността пред себе си за своите постъпки - да бъдат лекувани с всичката любов, която заслужават по-малките болни сестри.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×