43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

[Hristo Vatev]

43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1)

„Решили сме да чистим държавните, общинските и окръжните учреждения от комунистите - нека излязат вън и да извоюват свободата си с мятежи и революции.”

(От речта на министър Русев* в казиното от 11 т.м.)

Не, това не е сън - не е празна приказка - български министър, запасен генерал подтиква

български граждани да правят мятежи, да устройват революции, за да си извоюват свободата! Четем в колоните на един вестник и не вярваме на очите си - нима може да стигне самозабравата дотам? Или картечниците са нагласени и това е една покана за останалите утре без хляб, да дойдат и подложат телата си под техните куршуми?

И господин министърът е вероятно много сигурен в силата на своите картечници, ако тъй уверено ги кара да правят „революции и мятежи”?

Каква жестокост наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан! В кои векове живеем? Ако интернационалистът не обича своето отечество, националистът и патриотът по тоя начин ли пък манифестира „любовта” си към това „мило” отечество? Ами ако тези революции и мятежи, към които той насочва значителна част от българския народ, въпреки очакванията на генерала, успеят, мисли ли той какво ще стане след това? Нима България трябва да върви от смут на смут, от мятеж на мятеж, от катастрофа на катастрофа, за да стигне до тъмното робство, от което току-що е излязла?

Опомнете се, господине - българин сте, български министър, запасен генерал, при това! Говорете като такъв, който е командвал предани войници от всички слоеве на този народ, а не само от сговора, който и не съществуваше тогава. Нека млъкне партизанът и заговори човекът - последно време е вече!

Бивш Войн

* Генерал Иван Русев от 1923 ÷ 1926 г. е министър на вътрешните работи и е организатор на „белия терор” в страната, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)