09 - 106. ОТПЛАТА С ОГЪН

[Ани]

106. ОТПЛАТА С ОГЪН

Приятелите получиха покана за събор и бързо почнаха да се приготовляват. Колата бе запрегната и приятелите идваха да си слагат куфарите и бохчите. Всичко беше готово. Колата тръгна по пътя към с. Просеник. Между пътниците била и сестра Еленка, изпълнена с радост, че и тя ще отиде на събор. Но радостта и била за кратко. Идва мъжът и. който не я пускал, затова й казал: „Ти отиваш, но като се върнеш, мъртви да ни намериш." Тези думи огорчили сърцето на сестра Еленка. Тя догонила каруцата, взела си бохчата и се върнала крайно умъчнена от поведението на мъжа си.

Заминали приятелите за Търново. Изкарали седем дни събор и се върнали доволни и радостни от всичко, което видяли, чули и преживяли там, в Търново и с любимия ни Учител през съборните дни.

Отива сестра Еленка да ги види, да сподели радостта им. Тя хем се радвала, хем нещо й стягало гърдите и преглъщала, без да има какво. Разправили й те най- после и за Учителя какво бил казал при откриване на събора: „Тази година който се противопостави за идване на събора, нека знае, че ще му се плати с огън." Чула сестра Еленка тия думи и ги казала на мъжа си.

Не се минали и десет дни от събора, един неделен ден, когато всички хора отишли към центъра, където става хорото, в плевнятата на бай Дойно избухнал пожар. Сено. плява, всичко изгоряло. Нищо не могли да спасят. Думите на Учителя се изпълнили.

„Оттогава изминаха 40 години, но Дойно си научи урока. Където и да тръгнех, не ме спираше, в нищо че ми пречеше. Той научи, че това учение е Божествено и който му се противопоставя - скъпо заплаща."

Разказала: Елена Дойнова.

Село Горица.