48. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ... ЗА КОГО? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

[Hristo Vatev]

48. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ... ЗА КОГО? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1)

Софийското комендантство е намерило за необходимо да издаде едно предупреждение към столичаните за действието с военна сила. То има право да прави подобни разпореждания и ний смятаме, че е твърде уместно, гдето даде такава широка гласност на своите разбирания за назначението на армията и жандармерията всред столицата на България.

Съберат ли се няколко души - изкомандва ли им стражарят да се разотидат и те не хукнат веднага: огън бий! - и свършено.

Чуе ли някой да се оплаче за нещо и няколко души кажат, че това е вярно: огън бий! - въпросът решен.

Излезе ли утре гладното в София да поиска хляб и по-човешки условия - куршуми му пратете.

Поискат ли наемателите да изкажат мненията си срещу новия закон за квартирната криза, който иска дванадесеткратно увеличение на квартирите - огън! - и въпросът разрешен. Ето ти едно универсално средство за разрешение на всички въпроси! Бях на война, влизал съм в завладени страни, но и там разпорежданията на комендантите бяха малко по-човешки, отколкото тези, които се издават тук, в столицата на България, от българи срещу българи! Това говори за един страх, който скоро ще се превърне в ужас, който във всяка сянка ще вижда неприятел, за да стигне може би до мания на преследвание... Срамотно е, за нас самите е срамотно! Култивира се озлобение и насилие до размери, нечувани в нашето отечество. А всички в него не са партизани. Има и хора, които обичат своята свобода, без да са се наредили под цветните партийни знамена. Не че протестираме, но това рамо ще ви кажем - не е този пътят. Ако властта третира народа си като врагове - и той ще й върне със същото. А при тези условия мир няма и не може да има.

Държавникът, който не може да се вдигне над всекидневното и дребното, носи само проклятия за страната си. Това го доказа нашето минало, доказа го сегашното ни и сигурно ще подчертае още по-дебело бъдещето ни*, защото изглежда ний не се учим от събитията.

Запасен полковник Т.