Jump to content

53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.)


Recommended Posts

53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 10.VІ.1924 г., София, стр. 1)

Над гърба на пострадалите много са се учили, живеяли и живеят за тяхната сметка.

След като бяхме лъгани от Радославовото правителство, подигравани от Данев, Ляпчев, Турлаков, П. Янев, моите добри другари не можаха да разберат, че желязото се чука, дорде е горещо.

Цяла година измина откак правителството на „реда” и „законността” не се сети за нас. Цяла година управителните тела на дружества на пострадалите от войните се тъкмяха като млади булки и не се решаваха да предприемат една смела борба за извоюване сносен живот за пострадалите от войните.

Те се задоволиха да направят едно-две изложения пред парламента, един събор да свикат от цяла България, нещастни инвалиди, вдовици и сираци.

Събор, на който много сълзи се проляха за героите, много хубави думи казаха и речи безброй, но полза никаква, освен тази, че всеки дошел на събора похарчи толкова, колкото му се падаха за една година, ако бяха ни изпълнили желанието. В този събор липсваше енергичният тон и дела, по- право, той приличаше на една просия, унизителна просия.

Героите, тези които не са искали милост дори когато смъртта е била ясно над главите им, сега на събора те плачеха. „Милост искаме” - се чувашеот устата на ораторите.

Чудно, нали?

Героите, титаните искаха милост, защото загиваха.

Още тогава имаше доста инвалиди, които порицаха този път на водене съюзите и им ясно казаха: че не ще се успее и изпуснахте момента, неплачене, не просия, а смели акции им се каза. Нека паднем убити от собствените си бойни началници и другари, но не просия унизителна, просия е позорна за нас, пострадалите от войните.

Тогава ни се отговори, че било обещано от министрите, че ще ни удовлетворят. Каза им се не веднъж, нам се обещава пред вратата на Народното събрание.

Не вярвайте!

Нямаше кой да слуша. Мили бяха кожите на едни, други партийните им устави не позволяваха, но акцията пропадна, а тя коства стотици хиляди левове.

Днес се сетиха управителните тела, най-после издадоха позив и канят инвалиди, вдовици, сираци, майки и бащи на убити братя, да се готвят за смела борба.

Позивът е доста енергичен и обширен. Моите добри другари като че ли са забравили, че всяка придобивка е печелена под ударите на стражарските камшици и съдене по съдилища, затворите, по участъци. Най-после се сетиха, че не ще се сетят сами управниците да ни създадат сносен живот, та затова трябва с останалата половина от телата си да сложим, ако стане нужда, да създадем сами на себе си сносен живот.

По-добре горда смърт, нежели хленчене, плачене днес пред тия „силни”, които утре са натикани в затворите като най-големите престъпници, утре пред други „силни”, които ги очаква същата участ - занданите. Не се оставайте да гаснете пред мизерия един по един.

Другари, хвърлете поглед на миналите борби и вижте, че всяка придобивка е печелена след като са се увивали камшиците на стражарите около вратовете ни и прикладите им доразбивали гърдите ни.

Вземете поука от миналото и утре; ако стане нужда, водете борба смела, без хленчене, както нявга на фронта, когато защищаваме чуждите банки, които нехаят днес за нас.

А. Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...