Jump to content

09 - 138. ТАТКО, ЖИВА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ


Recommended Posts

138. ТАТКО, ЖИВА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ

Бях едва 4-5 годишна, когато се разболях. Болестта ми всеки ден се влошаваше. Почнала съм да губя съзнание. Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен.
Учителят пак бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски. Баща ми се научил за пристигането на Учителя, отишъл и го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя колкото се можело по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за у дома, за да ме види и пак се върнал при
Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: „Как е детето?" - „Много е болно, Учителю. Вече сме го оставили в ръцете на Бога." - „Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: Татко, жива съм, здрава съм."
Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути.
Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: „Татко, жива съм, здрава съм."

Разказала: Верка Куртева

14.02.1965г.-Айтос.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...