Jump to content
Ани

09 - 175. ЗАЩО ОТИДОХ В МЪРЧАЕВО

Recommended Posts

175. ЗАЩО ОТИДОХ В МЪРЧАЕВО

Това беше към края на юни 1963 година, когато събитията на моя живот се развиха така, че новата улица минаваше през жилището ми и аз трябваше да напусна Изгрева, но къде да отида? В този тежък момент една нощ аз се обърнах към Учителя и го попитах какво да правя. Каза ми се да отида в Светляево[1] (Мърчаево). - „Добре, Учителю, щом вие ме пращате, ще отида, но нека сестра Радка дойде да ме покани лично, иначе не ми е удобно."
Същата нощ сестра Радка от Мърчаево сънува Учителя, който й казал: „Рекох, приберете сестра Веска от Изгрева." Следният ден бе петък и ето сестра Радка пристигна при мене на Изгрева и ми каза думите, които Учителят във време на сън й е казал. Зарадвах се и почнах да си прибирам багажа, окриляна от една вътрешна радост, породена от бащинската грижа, която Учителят проявяваше за всеки брат и сестра, когато те биваха в утеснение. Това беше в петък, а в неделя дойдоха приятелите от Мърчаево с два камиона и ми натовариха всичката покъщина и горивото.
От този ден вече изминаха цели две години, през които ние със сестра Радка и семейството й си живеем като същински родни сестри. А докога ще бъда тук, докато Учителят каже и където той ме прати.
Тази година към края на пролетта Учителят пак ми се обади и ми каза да се стягам за Попово - моето родно място. Казах му: „Учителю, тука климатът е много хубав, нека остана още няколко месеца, за да използвам лятото при хубав планински климат и чист въздух." Учителят ми разреши и аз ще остана тук до края на август и ще се прибера към нашия край, защото и годините напредват. В Попово имам брат и сестра, ще се прибера при тях.
Бог мисли за всички. Той и за мен ще промисли.

Разказала: Веса Козарева.

-------------------------------
[1] Така го е нарекъл Учителят /бел. на кор./

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×