Jump to content
Hristo Vatev

62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Recommended Posts

62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1)

Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо.

Днес виждаме, че има по-лоши врагове и от самите турци. Днес виждаме, че най-лошите врагове на нас, българите, са пак българи.

Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин.

Смъртта на Ботев е загадка. Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него.

Кой изпразни револвера и с това го накара да тури край на живота на Ангел Кънчев - българин. Кой предаваше на турците комитите - нехранимайковци - пак българи.

Кой уби Стамболова - българин. Кой уби Д. Петков - българин. Кой уби Белчева - българин.

Кой уби Алеко Константинов - българин.

Кой уби Сарафов, Гарванов - българи. Кой уби Такев - българин.

Кой уби Странджата - българин. Кой уби Грекова - българин.

Кой уби Ал. Димитров, Стамболийски, Р. Даскалов - българи. Кой уби П. Д. Петков - българин.

Кой уби през юни и септември хиляди българи - пак българи.

Хиляди има още избити по незнайни пътища и друмища, предадени от българи или избити от българи.

Това са наши братя, родни съграждани.

Някои от тях може би са имали и своите грешки на времето си, но кой е безгрешен? Кой е този, който е работил и не е правил грешки?

Нима за това трябва да ги избиваме??

За отглеждането на най-обикновения човек се изисква маса труд, сълзи и дълги години, камо ли за един anocner, boebgu, водач народен, министър, депутат.

Това са редици имена, имена, станали жертва на личен егоизъм или страстни партизани.

Това са имена, които в други нации биха били герои народни и биха ги тачили за техните дела, извършени в положителната страна, а грешките биха им послужили за поука, но никой път не биха ги убили тъй зверски, както това сторихме ний, българите.

Резултат на партизанска развала се очертаха тези пътища.

Но тези пътища са лоши и опасни. Те водят към самоизтребление и самоунищожение на нацията. Ний сме си най-заклети врагове сами на себе си. Защото туй, което вършим ний днес, вчера и завчера на наши противници по идеи и разбирания, то ще ни се връща рано или късно.

Опасни са тези пътища, защото истините, казани преди две хиляди години, си остават все истини. Който сее ветрища, бури ще жъне. Който нож вади, от нож умира. Стига по тия опасни пътища. Стига сме се избивали! Нека вземем поука от миналото и подготвим бъдещето си.

Нека сеем братска обич и взаимни отстъпки, ако сме християни и братя българи, и ако искаме да жънем братска любов.

Защото пътят, по който вървим, е страшен и тежко и горко на онези, на които ръцете им са оцапани в братска невинна кръв. Тежко и горко ще бъде тям, на семействата им и на огнищата им, защото кръв кръв вика.

Но тежко и горко на България. Тогава ний ще сторим туй, що най-големият враг не е извършил досега.

Но опомняне трябва. Стига партизанщини! Стига кърви невинни. Силните на деня трябва да прощават, ако са силни, ако не са - да станат такива. Иначе, по тия лоши пътища водят народа към робство.

Опомняне трябва.

Националист

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×