09 - 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА

[Ани]

264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА

През 1915/1916 година бях 18-19 годишен. Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите? Душата ми спеше непробуден сън.

Един ден съвсем случайно дочух, че имало хора, които не само не убивали нищо живо, но даже и месо не ядели. „Как може да има такива хора? Какви са тия хора? Българи ли са? Християни ли са и какви са?" Тогава един от моите близки ми обясни, че да се убива и коли е грях, защото се отнема живот, който ние не можем да дадем. „Добре, но яденето на месо не разбрах защо е грях." - „Яденето е свързано с убиването на животното. Касапите колят, ловците убиват не само за себе си, но и за тия, които искат да ядат месо." - „Ами нали тъй е наредено, да се коли и яде месо?" - питах чистосърдечно аз. - „Не! Никой не ни е дал право да убиваме, за да ядем. Това хората сами са го измислили за свое оправдание." Случи се така, че се запознах през време на войната с добри хора. които ме насочиха към Библията, глава 1, стр. 29, където се казва: „Ето, дадох ви всяка храна, що дава семе и всяко дърво, що дава плод, това да ви е за храна."

Наскоро след този разговор аз сънувах следния сън: Намирах се някъде, но цял потънал в кръв до шия и правех свръхусилия да се повдигам на пръсти, за да не влезе в устата ми и да ме задави. Страшно отвращение изпитах от тази съсирена кръв, в която бях потънал. В този миг се събудих, но впечатленията от съня бяха така силни, че аз дълго време бях под негово влияние. Сънят ми беше ясен, нямаше нужда друг да ми го тълкува. Едно вътрешно чувство, което се пробуждаше, ми даваше тълкуването на съня. Тази кръв. в която бях потънал, беше кръвта на убитите от мен животни. Като си дадох сметка колко животни съм убил, отвратих се и реших вече нито да убивам, нито да ям месо. Това беше в Скопие през Европейската война. Чрез брат С. от Варна, с когото служехме заедно, аз се запознах с учениците на Учителя и поех моя духовен път.

Разказал: Пеню Ганев.

1957 година.