Jump to content

1930_02_09 Побеждавайте злото


valiamaria

Recommended Posts

 

Побеждавайте злото (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Да ви даде", Сила и живот, тринадесета серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Побеждавайте злото

''24. Беседа от Учителя, държана на 9 февруари, 1930 г. София. – Изгрев.''

„Но ти побеждавай злото чрез доброто.“ *)

Каквато философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене. Не само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя животът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на всяко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – целта на живота. Следователно, истински човек е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по тези въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извършва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлезли всички неща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него.

Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.

Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своите ближни. Въпреки това, мнозина очакват повече на ближните си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която те очакват на Бога да оправи света. Те го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работите си, той сам трябва да ги изправи. Много богаташки синове ядат и пият по цели дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовете на бедни родители? Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне.

Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.

Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Например, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нещо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Те искат да го намерят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се окаже, че е богат, те ще му се представят, като негови синове. Ако е беден, ни глас, ни ослушание.

Днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости. Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.

Това са твърдения, които трябва да се докажат. Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина. Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую.

В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова голяма е и отрицателната.

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“. Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек.

Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат. Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.

Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот.

Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. Ако някой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо? За да се примирят.

Какво означава женитбата? Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цял живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цял живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придобият щастие. И едното, и другото разбиране са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив. Никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.

Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъдростта, като велики сили на живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико. Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.

И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старите кабалисти са разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вярва на щастието, но по-добре е, ако знае и законите, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, те могат да пророкуват. Ако някой пророк изхожда от мъжките числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женските числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детските числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Ако е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и солта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цялата земя се превърне на сол, основа или киселина? Ако цялата земя се превърне на сол, няма къде да се оре и сее. Ако всичко се превърне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ще стане, ако всичко е само вътък? За да могат нещата да се използват, между тях трябва да има известно съответствие.

Когато се намерят в затруднение, съвременните хора казват, че вярват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания. Да вярваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш на някого известна сума. Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него. Човек трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излязъл от земята, за да влезе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че със смъртта всичко се свършва. Така мислят онези, които не вярват в живота след смъртта. Те казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлите същества. Добре е човек да вярва, че ще отиде на небето, между светлите същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своите ближни.

Американският проповедник Муди, в първите години на своята пасторска работа проповядвал само за Бога, за Христа и за ангелите. Защо? Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелите. Като говорел за невидимия свят, той мислел, че освен тях никой не може да влезе там. Обаче, когато баща му умрял, той започнал вече да мисли, че и баща му е някъде в невидимия свят. След бащата умряла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свят като на нещо близко, защото там били неговите любими родители и приятели. От това време нататък и проповедите му започнали да придобиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят.

Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопределени и неустойчиви са неговите убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи вярата и убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали вярата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. И любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпреки че говорят за нея. Те се питат едни други, обичат ли се. Да питаш някого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, да позволява да ме обичаш. В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревниви са хората.

Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека. Няма по-смешно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш някого, това значи, да имаш, крива представа за човека. Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой греши, Бог казва: Ако продължаваш да правиш погрешки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.

В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силите на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свят. Те не се вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живеят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Например, какво е останало от старата египетска, гръцка и римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културите на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мъти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излезе пиле. Пилето, което ще излезе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с велик морал, с велики разбирания за живота. На този човек напълно може да се разчита.

Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто!“ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.

„Побеждавай злото чрез доброто“. Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Ако не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен любов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеите си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеите на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която те постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човек е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата. Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.

„Побеждавай злото чрез доброто“. Този е правилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мъжът няма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. Много от сегашните хора се оплакват, че работите им не вървят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат. Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работите им всякога ще остават назад.

Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Например, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. Някои мислят, че с вяра всичко могат да постигнат. Ако е така, съвременните хора все имат вяра в нещо, но постигнали ли са своите желания? Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи, Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпил. Има места на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята беше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пътешествие, да открие нов свят, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно проучена. И днес има цели области, цели материци, които хората в бъдеще ще открият.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свят. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свят, който ни обикаля. Ако иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свят, той трябва да се свърже със законите на този свят, с неговата държава, със съществата, които я управляват. Искате ли да се свържете с разумните същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, техния ред и порядък, техните училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н. Всеки може да отиде в тази държава и, като се върне, да каже като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам и разбирам.“ Какво е видял, няма да разправя, но ще каже: „Променил си лицето ми, Господи.“ Пита ли го някой, какво е видял, той трябва да каже: Иди и виж!

„Побеждавай злото чрез доброто!“ С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като цел. И сегашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята целокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света. Колкото по-интензивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо. Още на времето си Апостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влезе в разумния живот, между светлите и разумни същества, които живеят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да направят. Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.

И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представят апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време.

Всички хора трябва да бъдат носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носят условия за вечния мир в света. Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.

Побеждавайте злото чрез доброто. Турете любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.

''24. Беседа от Учителя, държана на 9 февруари, 1930 г. София. – Изгрев.''

----

*) Римляни 12:21.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Крадецът и пастирът"
. Неделни беседи. Девета година (1929–1930).,
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006.

на томчето

ПОБЕЖДАВАЙТЕ ЗЛОТО

„Но ти побеждавай злото чрез доброто!"

Римляном 12:21

Каквато мъдрост или философия давате за живота, не е само достатъчно да се обясни той, но да се дадат методи и начини за неговото развитие. Малцина имат ясна представа за живота. Колкото и пъти да се е говорило за живота какво нещо е той в себе си, съвременната наука не е дала определен отговор на въпроса.
 
Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света. И от чисто научно гледище ние можем да кажем - любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава?
 
Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин. Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл. Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?
Тогава ще имаме обратния процес. И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме - Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.
В сегашните хора няма и това желание. Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света?" Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро. Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.
Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо. Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката - не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.
 
Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие. В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение - към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение - щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого." На какво е резултат тази любов? На живота в тебе. Като съпротивление на злото се явява доброто.
 
Едно съответствие има навсякъде. Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.
Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш.
 
Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината. Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.
 
Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер. Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире й и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най- после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата - да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно.
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света. Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.
Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си. Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек - мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете - мъжки пророци, на жените - женски пророци и пророци на децата - детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче? Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?
 
Има едно съответствие на нещата. И при сегашното разбиране някой казва: „Аз вярвам в Бога." Това е едно положение, когато аз имам да давам на някого и съзнавам, че имам да давам. Това е само едно доверие, което имам в този човек, то е една привилегия, но че имам да давам, това е едно ограничение. Аз трябва да се изплатя. Не е достатъчно, че имам вяра в Бога, но трябва да имам отношения с него, че моят живот е излязъл от него и трябва да се върна към него. Това е истината. Ти трябва да си дадеш отчет, след като напуснеш земята, де ще отидеш. „Е, в земята." Това е едно криво разбиране. Че ти не излезе от земята.
 
Казваш, земята е сбор от множество същества. Ами един ден тази земя ще се разсее из пространството и ще отиде на своето място. Ами ти де ще отидеш? И тогава ние идваме до онези крайни заключения и казваме - човек ще умре и с това всичко се свършва. Онези, които не вярват в задгробния живот, казват така, а онези, които вярват, казват, че след като умрат, ще отидат на небето и ще живеят между ангелите и светлината. Хубаво е да мисли човек така.
 
Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности. Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.
 
Имаме един пример за една негърка, осемдесетго- дишна баба, която искала да си замине за онзи свят. Дотегнали й тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата й. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката й и потропали на вратата. „Кой там?" „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти." „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде." Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея. Още искам да поживея."
 
Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания. Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда - между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен - ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога." Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме?" То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш? Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.
Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш." Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме - ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва - ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят. Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата една трета - нито богати, нито сиромаси. Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета - и от едните, и от другите.
В старо време са имали школи - философски школи, пророчески школи, и всички са учили. Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ. И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.
И казва Павел: „Побеждавайте!" По какъв начин? Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци. Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.
Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто" разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши. Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога? А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.
 
Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото - в моя плик." И чете той: „Любезни мъжо!" Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка." Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши. Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.
 
Побеждавай злото чрез доброто. А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът - доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там." Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата. Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.
 
Злото съществува, а доброто се проявява. Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си. Няма никакъв прогрес.
Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил. Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде?" На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.
Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж."
И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота. И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу". То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството - също. И обществото - също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената. Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.
Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно. Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това." И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите. Сега всеки трябва да се грижи за себе си.
Та под думата „бог" разбираме онова същество, на което, като започнем да изучаваме законите, когато започнем да прилагаме всички негови принципи и правила в своя живот, тогава ще имаме нов живот, нова наука, ново семейство - с нови разбирания, различни от тези, които сега имаме. И тогава връзките в семействата ще бъдат по-интензивни. Днес бащите и майките са разочаровани един от друг. Няма нищо и в това, нищо лошо няма. За в бъдеще ще има повече страдания, повече радости, но по-хубави връзки. И това не е лошо. То е един преходен етап, едно преходно състояние, зад което онзи, който вижда, вижда един ред и порядък на нещата, какъвто светът не е виждал. Такъв ред и порядък, за който пророците от хиляди години са говорили и проповядвали. Още пророците от Египет и от по-далечни времена са предсказвали неща, които в далечното бъдеще ще дойдат. За това именно се приготовлява светът.
И казвам, всички вие трябва да бъдете носители на новото. И страданието не трябва да ви спъва. Трябва да знаете, че страданията ще родят мира. Като дойде мирът, веднага ще почувствате такава радост в себе си, такова утихване във вас, че радостта и скръбта ще се изявят в една радост.
Та думата ми е сега да побеждавате злото чрез доброто. Турете любовта като начало, като мощна сила. Без това начало вие нищо не можете да направите. Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот. Само тогава нещата ще се обяснят.

Двадесет и четвърта неделна беседа

9 февруари 1930 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...