Jump to content

11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ


Recommended Posts

7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

         В.К.: Кога е роден Жорж?

         Верка: Ами Жорж е роден 1900 година, в Пловдив.

         В.К.: Кой месец, знаете ли датата случайно? Верка Дева, дева. Кой месец е дева?

         В.К.: Чакай сега.

         Верка: Септември, на 12 септември е роден.

         В.К.: На 12 септември, Пловдив. Родителите му оттам ли са?

         Верка: Оттам. Завършил е гимназията с една тетрадка. Но завършва и университета. Неговите състуденти са преподаватели в университета. Жорж, като техен приятел, има много математици, с които аз съм близка. Те казват, той беше наш преподавател. Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът. Изключителен почерк имаше, изключителен. Изключителна личност. За мен той е първият ученик на Учителя.

         В.К.: Значи той завършва гимназия в Пловдив и идва тука.

         Верка: В София и в София, като студент, 20-годишен се запознава с Учителя.

         В.К.: Как се запознава? Той казвал ли ти е?

         Верка: Имало един негов приятел, който го завел при Учителя. И Учителят веднага му дал първо място при себе си. Много хубаво го е приел, много.

         В.К.: И сега първите години той следваше.

         Верка: В София следва математика. Първо е следвал химия и след туй математика и химия, и математика е завършил, да. После се занимава с други неща.

         В.К.: Той кога е идвал на Изгрева?

         Верка: А-а, те са първите, дошли на Изгрева. Аз 1928 година ги заварих вече на Изгрева. А в 1926 година в една палатка - Методий и Жорж, и Пампоров, тримата са били в една палатка. И там, дето играем Паневритмия, гората от Изгрева, Учителят го е нарекъл „Червеният площад". Там са излизали нашите приятели на изгрев. Аз също съм ходила 1928 година там, на изгрев, не, аз бях вече на Изгрева. Приятелите са ходили там, един брат ми каза. Учителят нарече това място „Червеният площад" и ние всяко лято играем на това място Паневритмия, в гората. От Изгрева вдясно така малко.

         В.К.: Сега, искам друго да питам. Неговата дейност. Сега той идва, учи в университета, после той го напуска. Така ли?

         Верка: Чакай сега. Когато Учителят дава задача, Учителят им дава задача още като студенти, те отиват сами да си изкарват прехраната. Задача от десет дни. Ходи в разсадника и работят, в разсадника са работили. После са ходили в село Ачларе, Карнобадско. Правят опити на комунален живот. Имаше един брат, Жечо ли са казваше.

         В.К.: Жечо, Жечо.

         Верка: В Ачларе. Той, аз го знам. Аз го знам.

         В.К.: Той имал имот там.

         Верка: Да де. Насял толкова много ниви и всичките ходят да работят. И той, къдрокосият младеж, много фин, и той със сърпа се включва във всякаква работа. Но вечер той си носел челото и там си свирел, и работи със звездния свят. Тука пише за тоя звезден свят в „Житно зърно", което е много хубаво.

         В.К.: После те се връщат.

         Верка: Не, те са изкарали жътвата и не им дал пари за пътни. Нищо. И само варял чорба от боб. Толкова се отнасял грубо с тях, за да вземе много пари. И Томалевски е бил, Борис, Александър Стрезов, един брат от Варна, не знам как се казваше, много, много наши братя са били в село Ачларе и са изкарали опита за комуната. Това е грешката, че моите сестри отидоха в София двете, а пък аз трябваше да отида. Щото аз винаги съм бивала посрещната от приятелите най- добре, като пристигнахме в София. Те малко по-специални бяха и не можах да го видя Жорж там. Но един от най-интересните личности в нашето Братство беше Жорж.

         Сега, създаването на „Житно зърно". Като се събрали, били една група от 10 ли, 12 ли в семейството на Томалевски, Георги Томалевски. Чайникът ври вече и всички се чудят какво име да сложат на списанието. И тогава Георги Томалевски или някой друг казва: „Житно зърно" и го приемат всичките, но главният редактор през всичкото време бил Жорж на „Житно зърно". Много хубава работа, аз много активно участие вземах. В нашия град всички интелигентни хора записах за „Житно зърно". И почнаха да получават житни зърна. Един лекар, д-р Пенчо Петров, понеже и моят баща беше медик, отива той и вижда „Житно зърно" на масата му. Казва: „Пешо, откъде имаш това „Житно зърно"?" - „Ами Верка ми го е пратила." - „Ами и аз също го имам." На всички интелигентни хора в Айтос, на Джанкърлийски, на д-р Симеонови, на разни учители, на лекари, аз пратих „Житно зърно" и всички по чекова сметка платиха таксата си.

         В.К.: И то е доста уморителна работа и продължителна.

         Верка: От коя година почна не помня, защото не съм била, но през всичкото време аз съм вземала активно участие после с него. Но мога да кажа и нещо друго. Сега аз бях в 4-то отделение, детенце, момиченце, и четях, Библията я четях, обаче ми направи впечатление Исайя, и си казах: „Исайа е поет." Малко дете. Но минаха години, години, години, сетих се аз един ден, бях при Жорж. Казвам: „Жорж, знаеш ли, че Исайя е поет?" Той се усмихна. Само се усмихна, сложи си палтото и отиде при Учителя. И казал това нещо на Учителя. И казвам: „Жорж, кажи, Исайя поет ли е?" Мълчи и се усмихва. Седяхме така, ей така, седя тук, Жорж седи на масата си. Казвам: „Жорж, кажи, Исайя поет ли е?" Той пак мълчи и се усмихва. „Поет е." След туй минаха много години, след неговото заминаване.

         В.К.: Той, Учителят го е потвърдил.

         Верка: Да, да, той знае, но иска да провери, пък аз 4-то отделение дете бях и после като започна „Житно зърно", аз бях чела от Евангелието за жената от Йоана и казвам: „Жорж, аз четях Йоан, за мен той е дал най-хубав образ за жената. Йоан дава най-хубав образ за жената." И нищо не се обади, ами взе Библия. Взема Библията и взе да си пише статията, без да ми казва. И издаде в „Житно зърно" редица статии за образа на жената в Евангелието. Много интересно. И пишеше много статии, даже вече в експедицията на „Житно зърно" съм вземала аз, Руси Димитров, имаше един наш брат, и Петър Манев. А когато Жорж беше вече на Рила, тогава цялото списание аз го изпратих на пакети. С Руси направихме пакетите, изпратихме ги в провинцията, където трябваше. И един ден сама бях, Елена Андреева беше до мен, отиде си, но аз сама направих това, опаковах пакетите и изпратих навсякъде из провинцията това. Щото аз пък оставах на Изгрева да уча, да свиря, да уча, за да мога да се подготвям за изпитите. Те бяха на Рила. Да. Тогава Жорж написа едно стихотворение, аз ще ти дам да го прочетеш. То е от 1935 година, Тогава аз не бях ходила.

         В.К.: Имали го публикувано?

         Верка: Не, няма, то е негово.

         В.К.: После ще го прочетем и ще го запишем.

         Верка: Да, непременно. И така, целият ми живот беше свързан с Жорж, до последния си миг Жорж работи и даже една статия прати от Юндола до списанието, и тя е вписана вътре. И всички наши приятели със сълзи на очи, с голяма скръб се разделиха с него. Всички изживяха голяма скръб за нашия обичан брат и ученик на Учителя.

         В.К.: Сега говорихме за „Житно зърно".

         Верка: Ето, от Георги Радев нещо много интересно.

         В.К.: Това е негово есе, така ли?

         Верка: Чакай. Слушай.

         „Кога ми рече ти, че вече е дошло уреченото време да метна своя кръст на своите плещи. На мен се стори, че леко ще е мойто бреме, щото нищо друго не бе останало в мен. Тогава мислих си, че туй е мъртъв кръст, че туй е мъртво бреме, но щом го емнах аз на своите рамене и го понесох в пътя, очертан от твоите стъпки, о чудо, този мъртъв кръст започна тутакси да оживява. Отвесното дърво се в миг превърна на светъл великан и като стъпи на моите немощни плещи а до равното дърво се свлече надолу и стори ми се тъмен исполин. То стегна кръста ми като с клещи и почна борбата с двама исполина, борба на смърт и на живот. Не смеех аз глава си да извърна, но ясно чувствах по всяка фибра на своето тръпно тяло страхотното сражение. От страха и напрежение изби по челото ми кървав пот. В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове. Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря. Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло. разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше студени тръпки. Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба. Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше в лед студен, оловно тежък. Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от студ скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна. Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове? Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на оживялий кръст Свали го пак за миг. „Да си починеш", рече ти. „Разбрали, че ти си, който оживяваш мъртви кръст? Че ти си, който възкресяваш за живот силите на злото и доброто? Но остави ги да се борят, не се меси в тяхната борба. Не ще я спреш ти. И никой, който да е в света, че тя е изчезнала и ще пребъде, додето свят светува. Ще свикнеш с таз борба и в мозъка ти няма вече да бучи като страхотна буря тя, като борба на светлина и тъмнина и няма тя да свива сърцето ти в страх и смут. Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната змия. Но остави борците да се борят. Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път. Не се меси, не бой се, недей участва в тяхна та борба, носи ги само, защото те те движат, в твоя път не се съмнявай. Опитай, хвърлил си кръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш. Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред. Казах ти, пак ти казвам: смело кръста ти метни на своя гръб и ме последвай. Сега ти знаеш вече как се носи кръст, по тесний път ти тръгни, защото води той до оня връх. където аз те чакаш."

         В.К.: От кого е това?

         Верка: От Жорж. Тук пише: Рилски езера, 1935 година. Георги Радев.

         В.К.: Вие от кьде го имате това нещо? Верка; Ами имам го. Той ми го е дал.

         В.К.: То не е публикувано.

         Верка: Никъде. Само аз го имам. И на Георги Томалевски бях го дала да го прочете и пак ми го върна човекът. Никой друг. Обаче исках да го изнеса на една вечеря, но Паша вика: „Не е това нещо за там" и аз не го изнесох, пък Георги Томалевски държеше.

         В.К.; Така. Момент. Продължаваме нататък. Сега аз искам да ви питам как той написа „Учителят говори". Чия бе идеята, как го направи?

         Верка: Виж какво, там той избра от много беседи извадки. От беседи. Аз също съм вземала участие и всичко туй той написа „Учителят говори". Но най-ценното нещо от всички беседи го изнесе по теми.

         В.К.: Той е изваждал квинт-есенцията от различни беседи по известни теми.

         Верка: От беседи, да, и много хубаво написано, много.

         В.К.:Той по-нататък взема, че превежда „Занони". Какво ще ни кажете за „Занони" като роман?

         Верка: От Булвер Литон е. Аз бях малка и го четяхме, получавахме малки книжки, но после беше ми дал Жорж подвързан „Занони", Никола Нанков, този там, гдето ти го показах, беше като редактор. И Жорж преведе и написа това, обаче цялата материална работа мина в ръцете на Колю Нанков.

         В.К.: Жорж го преведе, нали?

         Верка: Друг го издаде. Да не се чува.

         В.К.: Добре, разкажи по-ясно. Верка. Така, Жорж го преведе, той го преведе и в редактирането взема участие, напечатаването.

         В.К.: Обаче други вземаха парите.

         Верка: Парите ги взе другият - Колю Нанков. Да не се чува това нещо.

         В.К.: Друго искам да ви питам. Какво е изказването на Учителя за този роман, „Занони"?

         Верка: Отлично. Отлично. Най-хубав роман, който досега съм чела, въобще беше най-хубавият роман.

         В.К.: Защото Учителят съм чувал че е казал, че „Занони" е съществувал като окултист.

         Верка: Окултист, окултист. Ученик на Бялото Братство е бил.

         В.К.: Да.

         Верка: Голяма личност е бил Занони.

         В.К.: Значи това е изказването сега. По-нататък той превежда „Астрология" от Сефариал.

         Верка: Да. Преведе негови работи. Но той, виж какво, той това нещо не го вземаше като професия.

         В.К.: Да печели или да работи.

         Верка: Не, не, въобще като наука го взема, а не както някои правят хороскопи и вземат пари.

         В.К.: То има един предговор от него.

         Верка: Има, да. Аз я дадох на един лекар и ми задигна неговите работи и той си отиде от земята. И така много работи ми изчезнаха.

         В.К.: На кой сте дали?

         Верка: Беше един - как се казваше той? Ще си спомня за него, те са двама братя.

         В.К.: Това е по отношение на превода с астрологията. Сега, „Лица и души" пише.

         Верка: Това е негово издание. Той там пише за много. „Лица и души" е едно много хубаво списание, което той написа и имаше от професор Михалчев изказване по отношение на Жорж и тази книга.

         В.К. По-нататък той превежда за Махатма Ганди.

         Верка: Да. Биографията. Ако я намеря, ще ти я дам. Тя е малка. Единствен той я преведе. Аз гледах на филм живота на Ганди, в България преди няколко години - всичко това, което го четох, после го видях. Значи, те са използвали тази книжка.

         В.К. При правенето на филма.

         Верка: При правенето на филма, да. Много хубав образ дават за Ганди. Ганди е една голяма личност. Много голяма личност.

         В.К.: По-нататък всички негови статии биват събрани от списание „Житно зърно" в една книжка.

         Верка: „Пътят към звездата." Там има много работи, „Сфера на Сатурна" има, и много други статии има.

         В.К.: Вие имате ли ги всички тия неща?

         Верка: Имам ги в една... В моята племенница са неговите книги.

         В.К.: Във вашата племенница. Тя има. На сестра ви дъщеря. Коя сестра?

         Верка: Надка се казва, Надка Боева, на Николай Боев съпругата, на най-голямата ми сестра, Цветана, дъщеря й.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...