Jump to content
Ани

11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

Recommended Posts

8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

В.К.: Сега какво ще ни кажете за вашия живот с Георги Радев? Верка: Най- светли работи, най-хубави, заедно ходим на екскурзия. Сега връзката ми с Жорж. Ходим на концерт, на опера, на драма, в планината. Уличният живот не го познавам, както за себе си, така и за Жорж. Ето това мога да го кажа в две думи. Много хубав беше животът ни. Пеехме в хора на Братството. Той имаше много хубав глас, тенор. Аз пеех алт. В.К.: Сега виждам го, че свири на виолончело. Верка: Начело, челист. Вземаше уроци от един приятел. И когато си замина Жорж, този квартет, на неговия приятел Георги Иванов, който и той не е между живите, изнесоха в салона на четиридесетия ден от заминаването на Жорж концерт от Моцарт и от Бетховен. Много хубаво нещо прозвуча. Учителят беше жив, дадохме една хубава вечеря от плодове само и хляб. В.К.: Спомням си преди години вие ми бяхте разказали една интересна опитност, когато Жорж вече не е добре, вече е болен, вие отивате при
Учителя и Учителят казва: „Ако има един човек, който да го обича, може да се спаси." Верка: Е-е, те са работи, защо трябва да ги изнасяме. Той беше обичан от всички, но аз се грижех за него през всичкото време и последната ми среща беше вече когато тръгна за Юндола в Родопите. Не трябваше да отива там, според мене не трябваше да отива там. Той много мъчно изживя раздялата, да. Аз помня преди това, като беше веднъж малко болен, беше доста години преди това, бях на Витоша. Сама аз даже нямах желание да отида на Витоша с групата на Учителя. Но седях до Учителя. В един момент аз изживях нещо, като че ли втоз момент почувствах, че Жорж може би ще си отива. Аз го изживях и Учителят ме погледна, но после веднага ми се промени състоянието. Когато да тръгна, той ми нареди раницата - кашкавал, захар там, чаша Сам я подреди и от неговата стая тръгнах, и той си легна. Тръгнахме обратно, вече към 4 часа се прибрах при Жорж, беше така, като мен се беше излегнал малко и погледнал през прозореца, той стана и се усмихна. Аз нещо заговорих, свързано с Учителя, той каза: „Верке, имаше един момент, който изживях и нямаше да ме завариш." Това нещо аз там съм го изживяла, а той ми го каза. Значи Учителят продължи живота му. Десет години Учителят му продължи живота. Той е страдал от бронхо-пневмония като ученик и беше небрежен към тез работи. Това е неговият път и Учителят каза: „Трябва да премине, да погледне през звездния свят," Аз го сънувах този свят звезден, Жорж ме въведе да го видя този звезден свят насън. Звездите, не такива обикновени звезди, както говори Учителят за слънцето. Това слънце, което ние виждаме, не е това слънце, което е в другите светове, но този звезден свят аз го минах, Жорж ми го показа насън. Най-красивият свят.
После го видях насън пак, той в една зала, вътре наредени така много и пише, аз само го погледнах. Той така само каза, в един момент като работят - с мълчанието, чрез мълчанието се свързвам с него. Творческа работа, духовна. После го видях насън между много хора, как Паганини дава концерт. И те са на концерт. Всички музиканти, Хайдн, Хендел, Бетховен, всички до един. Свиреха Паганини и Жорж между тях, и Учителят там. На една голяма маса насядали, аз отивам с блюдо компот да поднеса на Учителя. Като отивах, поднесох на Учителя това и тогава, в това време Паганини в един голям салон, много голям салон, като нашия, само че много, двойно, тройно по-голям салон, препълнен, и Паганини изпълнява музика от Учителя с грамаден оркестър и както така, така и аз се събудих. Само единствен път. Но казах наУчителя тоя сън на живота. В.К.: Учителят какво каза? Верка: Аз го казах на Учителя съня. Ами влязла съм в един свят, да. Първият път го сънувах аз Жорж още и казах на Учителя, чакай да си спомня съня на Жорж. Когато Учителят сизамина, аз много тежко изживях заминаването наУчителя исъм горе в стаята на Учителя, сънувам го, Как бай Ради седи и пази. Аз тръгвам с Учителя. Учителят, облечен в оранжева дреха, с такива геометрични фигури и застава на мястото, там, където е, ето там, където е главата, долу заставаме двамата и казва: „Аз често идвам тук, защото в тази форма вече никога няма да бъда." Уважава формата и ми дава една беседа, едно томче, подвързано в същата материя, дава ми, така се пошегува и вземах, и пак си тръгнах обратно. Учителят си влезе горе и аз си отидох. Вторият ми сън беше пак как аз отивам при Учителя като ученичка с престилка и с книгите. Бай Ради пази долу и при Учителя, обаче дойде един многохубав младеж, като войник слезе и казва: „Учителят те чака горе." В един свят, първия свят седи Учителят и казва; „Чакам те, Верке." И показа едни зали, всички врати отворени. Каза: „Свободна си, можеш да влезеш навсякъде" защото бай Ради не ме пуска. Да. След туй ме въведе в един свят различен. Вторият ми сън, пак сънувам Учителят седи, един грамаден огън и аз подклаждам огъня . Огънят аз продължавам да го подклаждам и до мене седи Учителят и казва: „Това е Мъдростта." Имаше едно същество. „Това е Любовта", а пък за мене казва „Вярата", символично казано. Такъв един сън сънувах, толкова хубав и вкратце ви го казвам и редица други сънища има, които не съм ги записала, но постепенно почнаха да оживяват в мен.
Вървя аз в една обстановка рилска и както вървях, доста вървя, има една такава каменна плоча, седи Георги Радев. Всеки, който минава, си слага товара на едно място. Раници някои носят, най-големите, аз си нося едно такова малко вързопче и го нося и го сложих и после взех така да си пея радостно, че последното вързопче аз оставям. И тръгвам по един определен път. Тогава аз видях Георги Радев и като ме видя, каза: „Аз ще те съпроводя." Води ме до една рилска обстановка, една хубава алея, която винаги си спомням на Рила, когато отиваме така, тази алея винаги си я спомням. По една такава алея вървя, вървим, вървим и дойдохме до едно място, една площ голяма, необработена. „Това е работа, която на земята трябва да обработим." - Жорж ми го казва. След туй видях един град, много красив град, и Жорж ми казва: „Това е белият град, в Библията го има, за тоя, белия град се говори." Аз туй не го знаех. На вас ви го казвам. Много работи от невидимия свят Жорж ми ги казва. В един сън пък сънувах, как Жорж води ме в много красиви места, води ме и по едно време рекох, искам да видя ада. Искам да видя, и ада да видя. Той ме въведе в един султански дворец, в баня как се къпят мъже, жени, такова нещо и един султан се приближава към мен. Аз седя до Жорж и идва един султан, но моята коса е дълга, доста дълга, косата на една плитка сресана и седя до Жорж и гледам, султанът се приближи до мен, обаче едно светло същество слезе и го махна, не позволи да се приближи до мен. Излизаме. Казвам: „Жорж, какво значи моята коса?" - „Твоята честност, която те брани. Чистотата." И ме поведе, изведе ме навън. Много хубави сънища имах аз с Жорж, много хубави. Много. Аз си бях записала в едно тефтерче, трябва да си ги припомня, да си ги видя ида си ги запиша, защото са много ценни и ме въведе във всичките светове.
Една вечер пък сънувам Учителя. Сънувам все с Учителя. Пък всички светове. Учителят отгоре тръгва и ми казва: „Във всеки свят Учителят е със специфичен костюм". Аз само с една рокля беличка, а той във всеки свят със специфичен костюм, специален такъз и като наближаваме земята, със сивия си костюм беше и каза: "Като отидем на Изгрева, Галилей ще ни посрещне." Аз го сънувам и действително води ме натам и Галилей става и ни посреща. Сутринта отивам на Паневритмия, първият човек, когато срещам, беше Галилей. Казвам: „Гали, много поздрави от Учителя. Сега Учителят е тук. Аз и Учителят сме с теб." Той се зачерви, зарадва се и се ръкувахме. То беше действителност. Аз го сънувам и сутринта намирам Галито, казвам: „Гали, в тоз момент аз и Учителя сме при него." Много добър брат беше Гавраил Величков, много. И всички наши братя наедно с него, така. В.К.: Той колко сестри имаше, Жорж Радев? Верка: Чакай сега. Анна, Божана, Мария и Катя. Четири сестри и той един, пет. В.К.: Коя е жива? Верка: Доколкото знам, всичките са живи още. В.К.: Всичките са живи. Например, те дали имат някои негови неща? Верка: Може да имат, но аз не съм ходила, така. Борис е ходил, но аз не съм ходила. В.К. Дали има някои неща запазени от рода му, от сестрите му? Верка: Ах, те нямаха отношение и малко той така ликвидира кармата си с този род. Най-хубава връзка имаше с майка си, аз също я знам, но той 11 -годишен е останал без баща. Баща му е бил много богат, търговец.
Имаше един професор, Цанко Цанков, който бил много бедно момченце така, средно положение, добро, но нямал пиано, та ходел у Жорж. Те имали пиано, та ходел там да се упражнява. Имаше към него едно хубаво чувство. Когато Жорж си замина, аз отидох да кажа на Цанков, че Жорж си е заминал, бях си ушила една рокля, Стойна ми беше купила копринен бял жоржет, една рокличка на плисета и отивам при Цанков. Много мъчно го изживя. Беше в кабинета си като директор, така се въртеше и казваше: „Всичко друго очаквах, но не и това за Жорж." С голяма скръб. Преди няколко години той беше отишъл след 9 септември 1944 година в Западна Германия, жена му Карин Цанкова. Оттам замина за Америка. Има един Георги Сталев, който е бил в Америка при Цанков. Той ми беше тук професор по хармония в гимназията. „Единствено същество, което ми направи най-хубаво впечатление, беше Верка." Веднъж Кирил Икономов, като ходил в Германия казал; „Този ли е човекът, за когото тъгуваше ти?" Толкова ученици е имал. Златка Арнаудова, на професор Арнаудов дъщеря му, даде ми да запишем най-хубавите работи, щото аз вземах редица години уроци от професор Цанков по хармония. Контрапункт, теоргия на музиката, модулации, всичко там, лежащ тон. Имах ги аз от Георги Цанков, които Мария ги взема и Борисни ми ги даде. Дадоха ми една концертна цигулка. Аз имах цигулка, но Учителят един ден отивам, извика ме и казва: „Верке, един наш брат, който е бил в Германия, ми донесъл цигулка. Чувал ме навън, покрай нас мина и ми донесъл цигулка." Донесъл му цигулка и Учителят тогава ми я даде. Имаше един наш брат от Тополица, Иванчо Джоджев, казва: „Верке, Учителят ме прати, понеже имаш цигулка хубава, мога ли да купя тази?" И си я купи, дадох я с кутията. И остана тази цигулка, която Учителят ми даде. И така стана, че сега концертната цигулка още е в Борис. През време на бомбардировките остана там и не ми я дава, и нотите ми всички от Цанков не ми ги дава. В.К.: И за какво му са? Верка: Защото те работеха с Крестеняков. Мария и той, с Крестеняков. А пък аз, ами той е съвсем променен вече. Не е оня Борис. После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа. Не го бях облякла, 158 лева струваше и туй палто го даде на една друга, носи го, но не ми го даде. Такива разни неприятни ми сведения.
После си купих виола аз и професор Сугарев ме занимаваше с виола, но като бях завършила. Понеже обичах много. А с професор Сугарев имахме братски оркестър и Асен Арнаудов го доведе и свиреше виола, а пък аз до него свирех втората цигулка. А преди това със Сашо Попов се бяхме виждали там, тъй че имам много хубава връзка с него, и като почнах да вземам уроци, като отивах, все ми казваше: „Мила родино, мила", защото жена му пък шведка и жена му много хубави чувства има към мен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×